Жена отгледала два лъва-сираци, но трябвало да ги даде в зоопарк. Срещнали се след 7 години…
Това е необикновено! Нима дивите животни изпитват човешки усеща? При това най-прекрасните: обич, спомен за добрината и признателност.
Ако не беше това видео, нямаше да повярваме.
Да, всички животни — както домашните котки, кучетата, козите, кравите, по този начин и дивите зверове, са способни да помнят положителното. Те не не помнят хората, които са им избавили живота или са ги отгледали. И времето тук няма власт. Колкото зими и лет да минат, животното постоянно може да познае своя избавител.
Това е действителна история. Жена, живееща в Швейцария, един ден избавила две лъвчета – дребни осиротели „ котенца “. Жената се грижела за тях, хранела ги, гледала ги, разхождала ги, безпокояла се за здравето им. С две думи, в действителност ги обичала.
Но дните минавали. Хищниците растяли. Трябвало да ги дадат в швейцарски зоопарк. Трябвало да ги дадат в швейцарски зоопарк. Обикновен човек въпреки всичко нямало по какъв начин да им сътвори естествени условия за живот.
Раздялата била тъжна… По-късно порасналите лъвове били откараани в Словакия. Там има специфичен парк за лъвове. Тук братята лъвове населяват огромна територия дружно с други огромни котки.
Изминали седем години. И се състояла среща на дамата с нейните питомци след дълги години разлъка. Тя била доста трогателна.
Жената се вълнувала и не знаела ще се сетят ли за нея порасналите хищници? Със замряло сърце тя видяла по какъв начин предходните дребни котки доближават до оградата. Все по-близо и по-близо, а после…
Още момент и лъвовете я познали! Хвърлили се към нея. Започнали да се прегръщат! Да ближат ръцете й, лицето. Ето това е обич! Ето това е същинска памет и признателност!
