Това е най-трудното нещо, което някога ще трябва да направиш,

Това е най-трудното нещо, което в миналото ще би трябвало да направиш, само че също по този начин ще бъде най-важното: стой да даваш любовта си на тези, които не са подготвени да те обичат.

Спри да водиш тези сложни диалози с хора, които не желаят да се трансформират. Спри да бъдеш там за хора, които са безразлични към твоето наличие. Спри да правиш приоритет хора, за които си единствено алтернатива. Спри да обичаш хора, които не са подготвени да те обичат.

Знам, че инстинктът ти е да направиш каквото можеш, с цел да спечелиш обичта на всеки, на който можеш, само че това е и импулсът, който ще ти отнеме времето, силата и разсъдъка ти.

Когато започнеш да живееш живота си изцяло, с наслада, интерес и ангажираност, не всеки ще бъде подготвен да остане в него. Това не значи, че би трябвало да промениш това. Означава просто, че би трябвало да спреш да обичаш хора, които не са подготвени да те обичат.

Ако се чувстваш изоставена, афектирана, безсмислено забравена или подценявана от хората, с които прекарваш най-вече време, ти си правиш необикновено неприятна услуга, като продължаваш да им предлагаш силата и живота си.

Истината е, че не си за всеки и всеки не е за теб. Ето за какво е толкоз особено, когато откриеш дребното хора, с които имаш същинско другарство, обич или връзка.

... Но колкото по-дълго останеш на мястото, на което си в този момент... колкото повече стоиш покрай хора, които те употребяват, ограбват и подценяват, толкоз по-дълго ще бъдеш надалеч от хората, за които копнееш.

Може би, в случай че спреш да се появяваш, ще бъдеш по-малко харесвана. Може би ще бъдеш забравена изцяло. Може би, в случай че спреш да опитваш, връзката ще изчезне. Може би, в случай че спреш да ги търсиш, връзката ви изцяло ще спре. Може би, в случай че спреш да обичаш някого, връзката посред ви ще се разпадне.

Но това не значи, че си провалила връзката. Това значи, че единственото нещо, което поддържа тази връзка, е силата, която ти и единствено ти влагаш в нея.

Това не е обич... това е обвързаност.

Най-ценното и значимо нещо, което имаш в живота си, е твоята сила. Не времето ти е лимитирано, а силата. И това, на което я даваш всеки ден, е това, което ще получаваш повече в живота си. Това, на което отделяш времето си, е това, което ще дефинира твоето битие.

Когато осъзнаеш това ще започнеш да разбираш за какво си толкоз напрегната, когато прекарваш времето си с хора или тук-там, които са неверни за теб. Ще започнеш да осъзнаваш, че най-важното нещо, което можеш да направиш за живота си, е да защитаваш силата си.

Направи живота си безвредно леговище, в което се позволяват единствено хора, които могат да се грижат, да слушат и да се свързват с теб по най-хубавия метод.

Не е твоя отговорност да спасяваш хора. Не е твоя отговорност да ги убедиш, че имат потребност да бъдат избавени. Не е твоя работа да им даваш живота си, лека-полека, момент след момент, тъй като ги съжаляваш, тъй като се чувстваш зле, тъй като „ би трябвало “, тъй като си длъжна, тъй като, в основата на всичко стои страхът, че ще те отхвърлят.

Твоята работа е да осъзнаеш, че си стопанин на ориста си и че получаваш любовта, за която смяташ, че си почтена. Вземи решение, че заслужаваш същинско другарство, същинска отдаденост, цялостни с обич хора, които са здрави и процъфтяващи.

След това изчакай в тъмнината, единствено за малко… И гледай какъв брой бързо всичко стартира да се трансформира.