Маргарита Петкова: Залива ни океан от доброта
Това е най-трудното изявление в инак дългия ми журналистически път. С поетеса от ранга на Маргарита Петкова се приказва на Вие, само че ние, като дългогодишни приятелки, ще си приказваме на „ти“, а и тематиката е доста мъчителна – за дъщерята на Маргарита – Надежда Огойска, която преди две години осъмва с подлата диагноза рак. Това не е срамна болест, само че те двете и останалите им близки не я огласяват, решавайки да се борят сами.
Двегодишно вървене по тъгите с препъвания, рухвания, ставания… Докато на този 29 юни Надежда най-накрая оповести обществено, че й е потребност помощ, тъй като вяра за излекуването й има, само че цената е непостижима за нея и околните й – нужната сума е 78 000 паунда за лекуването й в Истанбул, Турция.
„Сега съм подвластна – от непознатото благородство… Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от опцията на хората да оказват помощ. Истински смут е за мен да желая от нечий самун, с цел да живея… Тежи ми. Но и това имало глава да пати… Имам потребност от помощ, с цел да се боря за живота си, основно тъй като съм майка“, написа Надя във фейсбук.
– Маргарита, знаеш, че това изявление ще е доста мъчно.
– Знам, само че ние не сме по лесните неща.
– Само дни след апела да помогнем на Надя се събра част от нужната сума за лекуването й в Турция, това изпълва ли те с оптимизъм?
– Лично аз бях прелестно сюрпризирана, че за толкоз малко време се събра известна сума. Не се учудих, бях смазана. Звучи не в положителния смисъл, по тази причина го изяснявам. Свикнала съм да посрещам неприятното, каквото и да е то – болест, човешка завист, злоба – там съм обръгнала и мога да претърпявам ударите, само че пред положителното съм безсилна и нямам нужните думи, те са слаби. Да, споделя се: „Благодаря!“, и това ще го разбере всеки, който има огромно сърце, тъй като това „Благодаря“ идва не от устата, а от сърцето. От деня, в който Надя пусна този зов, двете плачем, трогва ни и най-малкият жест. Казва ми: „Мамо, едно момче ми е пратило 4 паунда, само че е пратил!“ И това ни умилява. Залива ни вълна от добрина, която ни зарежда с толкоз оптимизъм и позитивна сила.
– След публикуването на молбата за помощ в един от първите си постове във фейсбук ти написа, че ще има и хора, които надали не може да тържествуват от новината, че Надя е болна. Защо, това ме шокира?
– Знаем, че човек не може да бъде харесван от безусловно всички. Ако инцидентно има подобен, значи че той не е персона, не е с темперамент. Има нещо друго – и аз, и щерка ми към този момент го написахме – две години не сме дали гласност за подлата болест на Надя, тъй като всеки си има своите грижи и паники. Знаеха единствено най-близките ни хора, в този момент продължаваме да крием от моята майка, тъй като е доста стара и няма да го понесе. Борихме се сами до там, докъдето имахме сили.
Много добре знаех, че залагайки своето име, хората, които ме недолюбват – да са живи и здрави – ще потриват предостатъчно ръчички. И не ги обвинявам, тъй като това е въпрос на избор. Всеки реагира по отношение на личната си мяра. Дори един неизвестен господин написа: „Да, на някои оказват помощ, а другите да мрем!“ Погледнах му профила – възрастен човек си плиска краченцата в Дунава, тъй като живее там. Какво да му кажа, с изключение на да е жив и здрав – не мога на злото да откликвам със зло.
– Лично ти по кое време разбра, че Надя има сериозен здравословен проблем?
– Преди две години се беше върнала в България. Знаеш, тя постоянно е била доста грацилна, само че тогава ми се видя доста по-слабичка от нормалното, с нездравословен тип. Тогава ми показа, че има някакви здравословни проблеми и даде обещание като се върне в Лондон, да върви на доктор, което и направи. Обади ми се и ми сподели: „Петкова /ние по този начин си говорим/, не се притеснявай, само че имам рак…“ Станах стена, в което се блъскаха всички талази, а ми предстоеше пътешестване до Разград. Взех си багажа и потеглих, тъй като това е работа и тъй като, в случай че седнех тук и почна да си бутам главата, нищо не можех да поправя. Или пък в случай че скочех от балкона, това нямаше да помогне на моята щерка с нищо. Дадох си сметка, че би трябвало да съм до нея и поемам цялата болежка.
– Досега самата Надя с нищо не подсказваше, че има сериозен проблем. Постовете й във фейсбук бяха цялостни с оптимизъм…
– Това не значи, че криеше, даже последователно стартира да подсказва, че има сериозен здравословен проблем, пусна си и няколко фотоси от болнична стая. А в това време Надя срещна огромната си обич. Нейното момче застана компактно до нея и сега е най-голямата й опора. В най-трудния й миг Иван настоя да сключат брак… Така е, Господ ти взима едно, дава ти друго… Тривиално, само че животът е подобен и както сподели една жена, която безпределно почитам: „Никой не ни е обещавал, че в този живот ще ни е елементарно и всичко ще ни е наред!“
– Оказва се, че в България Надежда не може да употребява нито DMS-кампания, нито други локални помощи, тъй като живее отвън страната. Парадоксално е.
– По този мотив юрист Красимир Недев в намерено писмо до Народното събрание подсети, че съгласно член 26, алинея 1 „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и отговорности по тази Конституция “! Но по нашите географски ширини сме привикнали на двоен, че и петорен критерий и моли депутатите да се включат в дарителската акция. Недев е наш другар и прави всичко допустимо да ни оказва помощ. А този му зов бе предизвикан от въпросите на доста хора за какво за Надя не е открита и DMS кампания…
– Ти си Маргарита Петкова, персонално ти не си ли потърсила авторитетни персони за помощ?
– Разчитам само на това, което е написала Надежда, и ме обнадеждава поддръжката, която към този момент получаваме. Ето че дъщерята на Мустафа Чаушев – Ажда, провежда търг в нейна помощ и бях сюрпризирана, че самата президентша Десислава Радева е оповестила своя рокля за разпродажбата. За мен това е голям жест, тъй като одобрявам госпожа Радева освен като част от президентската институция, само че като човек и майка.
Радослав Стоименов – Радо Шоу: Много ме е гняв, че ни обраха хонорарите
Заплашвали са ме с револвер, признава обичаният артист на Иво Карамански
Радослав Стоименов, по-известен на публиката като Радо Шоу, е роден в София тъкмо преди 55 години, а от 30 години е на сцената. Двойния си празник той отпразнува на 3 юли в компанията на другари и на дамите от дамската вокална група „ Наслада “, с които работи от години. Освен с тях, се занимава и с децата от вокална студия „ Сладкишчета “.
Радо Шоу е това, което се назовава човек-оркестър: пее на няколко езика, свири на акордеон и пиано, водещ, импровизатор, комедиант, аниматор. Има издадени 10 албума. Освен че извършва шлагерите си, множеството от 90-те години, е влизал в кожата на Мадона и Лайза Минели, прави клоунади, играе Дядо Коледа… Има дребна роля в сериала „ Женени с деца “, само че счита, че актьорският му гений занапред ще бъде открит. Търсят го за частни празненства, градски празненства, събори, а сега приготвя концерт, който ще се състои на 15 юли от 16.30 ч. в парка на НДК, на новата лятна сцена на мястото на лятното кино. Там ще пее даже на грузински. На 22 юли с неговите хора ще вземат участие в летен празник на хижа „ Момина канара “ на Витоша.
– Кога реши да се посветиш на шоуто?
– Свиря от дребен – първо акордеон, след това и пиано, учих класическо пеене при огромния наш оперен артист, международен тенор и възпитател, доцент Сабин Марков, само че съвсем не пях. Рано се ориентирах към вариетето, летните стратегии на Дирекция „ Музика “, ресторанти… Уволниха ме от хора на слепите „ Петко Стайнов “, където бях на щат, тъй като схванаха, че заработвам на частно по заведения за хранене. И по този начин, към този момент 30 години я карам единствено на хонорар. Винаги съм бил частен възпитаник – изучавал съм солфеж, естетика, доктрина на музиката, актьорско майсторство. Грамотен съм, не съм от тези музиканти, които не познават нотите. Но изобщо не съм се явявал на кандидатстудентски изпити в музикалната академия – подготовката, която получих при Сабин Марков, е доста повече от това, което слушам в този момент от младите артисти – не могат да изпеят една песен, а по какъв начин ще изкарат цялостен спектакъл… Имат гласове, само че наподобява сегашните преподаватели не могат да работят както в миналото, нямат усета на възпитател.
– Има ли музиканти или актьори в фамилията ти?
– Не, музикални са, пееха у дома, само че не са се занимавали професионално с това. Бях 6-годишен, когато майка ми ме заведе в 36-о учебно заведение „ М. Горки “ с един огромен акордеон 60 баса. Аз не желаех много-много да изсвирвам, само че тя ме хвана един ден, че не си знам упражненията и бам! – с школата по главата, и влязох в час. Тогава акордеон с 60 баса ми се виждаше огромен, а до предходната година имах със 120 баса. Но като седнах да изсвирвам в Клуба на ветераните в Захарна фабрика, не мога да стана! Добре че един музикант си мечтаеше да има подобен голям акордеон, та незабавно му споделих да ми донесе неговия и ги разменихме – и отново се върнах в първи клас, на 60 баса.
– Казваш, че си измислил стила шоп фолк.
– Да, беше във връзка на едно шопско, граовско парче. Имам и други такива песни. Харесват се по купони.
– Музикант къща храни ли? Как се справяш на фона на чалгата, която събира многочислена аудитория?
– Е, по-слабо е, тези артисти работят за огромни компании, които им подсигуряват участия. Едно време си знаехме програмата за 5-6 месеца напред, в този момент стана малко ден за ден, час за час, само че какво да се прави – ние сме експерти и би трябвало незабавно да реагираме. Ей в този момент може да звънне телефонът, аз крещя озвучителя и тръгваме. Мога да върша всичко на сцената, единствено зимни кънки не съм карал, тъй като не са ми дали (смее се). За мене споделяха преди време в Концертна дирекция, че на сцената съм си като в леглото у дома, толкоз освободено съм се държал. Изнасял съм стратегии по няколко часа, изключително в случай че не се яви някой участник и би трябвало да запълваш времето с импровизации. Много ме е гняв, че ни обраха хонорарите. Куфари с пари изнасяха от нашите концерти по препълнени стадиони… и най-после пихме по една студена вода. То доста от тия хора измряха, сякаш има някакво отмъщение. Остава ми удовлетворението като ме срещнат по улицата младежи, да ми кажат: „ Вие пяхте на нашата женитба “ или „ Вие пяхте на нашия абитуриентски бал “.
– Я разкажи за мутренските времена!
– Аз пях единствено на Иво Карамански, другите не смееха много-много да ме викат, тъй като имам темперамент – в случай че желая, ще отида, в случай че не желая – няма. Като отвориха първите нощни клубове, те държаха палтата – бяха телохранители и портиери. Карамански имаше една дискотека „ Нептун “ в Младост, зад тогавашния магазин „ Аско Деница “. Искаше да прави там плаж като „ Мария Луиза “, беше взел позволение. Много харесваше гръцките песни. Имаше отношение към изкуството и изобщо към хората на изкуството. Там идваше Татарчев, идваха и други. Той постоянно ми поръчваше плато със сирена, тъй като знаеше, че доста обичам. Що хапки паниран кашкавал и крем карамел съм изял, по тази причина съм толкоз еластичен, като ластик (смее се).
– Какъв човек беше Карамански?
– Много прелестен като човек, пристигна, сипе си уискито, пита по какъв начин сме, ще пием ли нещо. Комуникираше си обикновено, по всевъзможни тематики. Аз не съм се бъркал в техните неща, не съм ходил на акциите им да изстрелвам и да се удрям. Веднъж някакъв ми насочи револвер и искаше да му пея, а беше 3 ч. сутринта, таман щяхме да си тръгваме. Казах му, че на следващия ден ще бъда на първите страници на вестниците, в случай че ме гръмне, а той извади 50 лева и ми сподели: „ Я пей там и да не знаеш доста! “
– Имаше ли огромни бакшиши?
– Навремето даваха доста бакшиши. Имаше един, който пристигна с чувалче от по 1 лев и го изсипа от втория етаж върху главите ни. Парите се разпиляха, а някакъв сервитьор взе да ги мете и да ги събира с лопатата да ги изхвърля. „ Ти естествен ли си, бе – крещя му, – ние три часа работим за това! “ На една Нова година към този момент си изпяхме каквото трябваше, само че пристигна сервитьорът и ми даде някаква банкнота от един грък да пея още. Аз я пъхнах в блузата да не се вижда и аха да си потегли, тъй като не ми беше добре, я погледнах – 100 $. И като се разпях…
– Как се разбираш с сътрудниците от шоубизнеса?
– С никого не съм се карал, почитаме се, помагали сме си по участия, в случай че някой закъснее да вземем за пример. Много хора ме поздравиха за рождения ден. Никой композитор не ми е забранявал да пея негова ария. Аз съм си взел своето – пял съм в най-големите ни зали, по игрища, пред хиляди хора. За нищо не скърбя.
И още…
Евгения Борисова насмете Сузанита
Русата Златка се снабди със скъпарски парцел
Тежкото детство спохожда сънищата на известните
Учителя спасявал няколко пъти Георги Димитров
Емилия посвети ария на Феди
Хакнаха профила на Роксана
Люси Иларионов желае оставка на министър
Грета Илиева – една българка в Белия дом
Бен Афлек продава любовното си гнездо
Мистичните свойства на пирамидите
Художник трансформира остарели къщи в крепости
Царевицата в действителност е златна
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 11 ЮЛИ
Двегодишно вървене по тъгите с препъвания, рухвания, ставания… Докато на този 29 юни Надежда най-накрая оповести обществено, че й е потребност помощ, тъй като вяра за излекуването й има, само че цената е непостижима за нея и околните й – нужната сума е 78 000 паунда за лекуването й в Истанбул, Турция.
„Сега съм подвластна – от непознатото благородство… Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от опцията на хората да оказват помощ. Истински смут е за мен да желая от нечий самун, с цел да живея… Тежи ми. Но и това имало глава да пати… Имам потребност от помощ, с цел да се боря за живота си, основно тъй като съм майка“, написа Надя във фейсбук.
– Маргарита, знаеш, че това изявление ще е доста мъчно.
– Знам, само че ние не сме по лесните неща.
– Само дни след апела да помогнем на Надя се събра част от нужната сума за лекуването й в Турция, това изпълва ли те с оптимизъм?
– Лично аз бях прелестно сюрпризирана, че за толкоз малко време се събра известна сума. Не се учудих, бях смазана. Звучи не в положителния смисъл, по тази причина го изяснявам. Свикнала съм да посрещам неприятното, каквото и да е то – болест, човешка завист, злоба – там съм обръгнала и мога да претърпявам ударите, само че пред положителното съм безсилна и нямам нужните думи, те са слаби. Да, споделя се: „Благодаря!“, и това ще го разбере всеки, който има огромно сърце, тъй като това „Благодаря“ идва не от устата, а от сърцето. От деня, в който Надя пусна този зов, двете плачем, трогва ни и най-малкият жест. Казва ми: „Мамо, едно момче ми е пратило 4 паунда, само че е пратил!“ И това ни умилява. Залива ни вълна от добрина, която ни зарежда с толкоз оптимизъм и позитивна сила.
– След публикуването на молбата за помощ в един от първите си постове във фейсбук ти написа, че ще има и хора, които надали не може да тържествуват от новината, че Надя е болна. Защо, това ме шокира?
– Знаем, че човек не може да бъде харесван от безусловно всички. Ако инцидентно има подобен, значи че той не е персона, не е с темперамент. Има нещо друго – и аз, и щерка ми към този момент го написахме – две години не сме дали гласност за подлата болест на Надя, тъй като всеки си има своите грижи и паники. Знаеха единствено най-близките ни хора, в този момент продължаваме да крием от моята майка, тъй като е доста стара и няма да го понесе. Борихме се сами до там, докъдето имахме сили.
Много добре знаех, че залагайки своето име, хората, които ме недолюбват – да са живи и здрави – ще потриват предостатъчно ръчички. И не ги обвинявам, тъй като това е въпрос на избор. Всеки реагира по отношение на личната си мяра. Дори един неизвестен господин написа: „Да, на някои оказват помощ, а другите да мрем!“ Погледнах му профила – възрастен човек си плиска краченцата в Дунава, тъй като живее там. Какво да му кажа, с изключение на да е жив и здрав – не мога на злото да откликвам със зло.
– Лично ти по кое време разбра, че Надя има сериозен здравословен проблем?
– Преди две години се беше върнала в България. Знаеш, тя постоянно е била доста грацилна, само че тогава ми се видя доста по-слабичка от нормалното, с нездравословен тип. Тогава ми показа, че има някакви здравословни проблеми и даде обещание като се върне в Лондон, да върви на доктор, което и направи. Обади ми се и ми сподели: „Петкова /ние по този начин си говорим/, не се притеснявай, само че имам рак…“ Станах стена, в което се блъскаха всички талази, а ми предстоеше пътешестване до Разград. Взех си багажа и потеглих, тъй като това е работа и тъй като, в случай че седнех тук и почна да си бутам главата, нищо не можех да поправя. Или пък в случай че скочех от балкона, това нямаше да помогне на моята щерка с нищо. Дадох си сметка, че би трябвало да съм до нея и поемам цялата болежка.
– Досега самата Надя с нищо не подсказваше, че има сериозен проблем. Постовете й във фейсбук бяха цялостни с оптимизъм…
– Това не значи, че криеше, даже последователно стартира да подсказва, че има сериозен здравословен проблем, пусна си и няколко фотоси от болнична стая. А в това време Надя срещна огромната си обич. Нейното момче застана компактно до нея и сега е най-голямата й опора. В най-трудния й миг Иван настоя да сключат брак… Така е, Господ ти взима едно, дава ти друго… Тривиално, само че животът е подобен и както сподели една жена, която безпределно почитам: „Никой не ни е обещавал, че в този живот ще ни е елементарно и всичко ще ни е наред!“
– Оказва се, че в България Надежда не може да употребява нито DMS-кампания, нито други локални помощи, тъй като живее отвън страната. Парадоксално е.
– По този мотив юрист Красимир Недев в намерено писмо до Народното събрание подсети, че съгласно член 26, алинея 1 „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и отговорности по тази Конституция “! Но по нашите географски ширини сме привикнали на двоен, че и петорен критерий и моли депутатите да се включат в дарителската акция. Недев е наш другар и прави всичко допустимо да ни оказва помощ. А този му зов бе предизвикан от въпросите на доста хора за какво за Надя не е открита и DMS кампания…
– Ти си Маргарита Петкова, персонално ти не си ли потърсила авторитетни персони за помощ?
– Разчитам само на това, което е написала Надежда, и ме обнадеждава поддръжката, която към този момент получаваме. Ето че дъщерята на Мустафа Чаушев – Ажда, провежда търг в нейна помощ и бях сюрпризирана, че самата президентша Десислава Радева е оповестила своя рокля за разпродажбата. За мен това е голям жест, тъй като одобрявам госпожа Радева освен като част от президентската институция, само че като човек и майка.
Радослав Стоименов – Радо Шоу: Много ме е гняв, че ни обраха хонорарите
Заплашвали са ме с револвер, признава обичаният артист на Иво Карамански
Радослав Стоименов, по-известен на публиката като Радо Шоу, е роден в София тъкмо преди 55 години, а от 30 години е на сцената. Двойния си празник той отпразнува на 3 юли в компанията на другари и на дамите от дамската вокална група „ Наслада “, с които работи от години. Освен с тях, се занимава и с децата от вокална студия „ Сладкишчета “.
Радо Шоу е това, което се назовава човек-оркестър: пее на няколко езика, свири на акордеон и пиано, водещ, импровизатор, комедиант, аниматор. Има издадени 10 албума. Освен че извършва шлагерите си, множеството от 90-те години, е влизал в кожата на Мадона и Лайза Минели, прави клоунади, играе Дядо Коледа… Има дребна роля в сериала „ Женени с деца “, само че счита, че актьорският му гений занапред ще бъде открит. Търсят го за частни празненства, градски празненства, събори, а сега приготвя концерт, който ще се състои на 15 юли от 16.30 ч. в парка на НДК, на новата лятна сцена на мястото на лятното кино. Там ще пее даже на грузински. На 22 юли с неговите хора ще вземат участие в летен празник на хижа „ Момина канара “ на Витоша.
– Кога реши да се посветиш на шоуто?
– Свиря от дребен – първо акордеон, след това и пиано, учих класическо пеене при огромния наш оперен артист, международен тенор и възпитател, доцент Сабин Марков, само че съвсем не пях. Рано се ориентирах към вариетето, летните стратегии на Дирекция „ Музика “, ресторанти… Уволниха ме от хора на слепите „ Петко Стайнов “, където бях на щат, тъй като схванаха, че заработвам на частно по заведения за хранене. И по този начин, към този момент 30 години я карам единствено на хонорар. Винаги съм бил частен възпитаник – изучавал съм солфеж, естетика, доктрина на музиката, актьорско майсторство. Грамотен съм, не съм от тези музиканти, които не познават нотите. Но изобщо не съм се явявал на кандидатстудентски изпити в музикалната академия – подготовката, която получих при Сабин Марков, е доста повече от това, което слушам в този момент от младите артисти – не могат да изпеят една песен, а по какъв начин ще изкарат цялостен спектакъл… Имат гласове, само че наподобява сегашните преподаватели не могат да работят както в миналото, нямат усета на възпитател.
– Има ли музиканти или актьори в фамилията ти?
– Не, музикални са, пееха у дома, само че не са се занимавали професионално с това. Бях 6-годишен, когато майка ми ме заведе в 36-о учебно заведение „ М. Горки “ с един огромен акордеон 60 баса. Аз не желаех много-много да изсвирвам, само че тя ме хвана един ден, че не си знам упражненията и бам! – с школата по главата, и влязох в час. Тогава акордеон с 60 баса ми се виждаше огромен, а до предходната година имах със 120 баса. Но като седнах да изсвирвам в Клуба на ветераните в Захарна фабрика, не мога да стана! Добре че един музикант си мечтаеше да има подобен голям акордеон, та незабавно му споделих да ми донесе неговия и ги разменихме – и отново се върнах в първи клас, на 60 баса.
– Казваш, че си измислил стила шоп фолк.
– Да, беше във връзка на едно шопско, граовско парче. Имам и други такива песни. Харесват се по купони.
– Музикант къща храни ли? Как се справяш на фона на чалгата, която събира многочислена аудитория?
– Е, по-слабо е, тези артисти работят за огромни компании, които им подсигуряват участия. Едно време си знаехме програмата за 5-6 месеца напред, в този момент стана малко ден за ден, час за час, само че какво да се прави – ние сме експерти и би трябвало незабавно да реагираме. Ей в този момент може да звънне телефонът, аз крещя озвучителя и тръгваме. Мога да върша всичко на сцената, единствено зимни кънки не съм карал, тъй като не са ми дали (смее се). За мене споделяха преди време в Концертна дирекция, че на сцената съм си като в леглото у дома, толкоз освободено съм се държал. Изнасял съм стратегии по няколко часа, изключително в случай че не се яви някой участник и би трябвало да запълваш времето с импровизации. Много ме е гняв, че ни обраха хонорарите. Куфари с пари изнасяха от нашите концерти по препълнени стадиони… и най-после пихме по една студена вода. То доста от тия хора измряха, сякаш има някакво отмъщение. Остава ми удовлетворението като ме срещнат по улицата младежи, да ми кажат: „ Вие пяхте на нашата женитба “ или „ Вие пяхте на нашия абитуриентски бал “.
– Я разкажи за мутренските времена!
– Аз пях единствено на Иво Карамански, другите не смееха много-много да ме викат, тъй като имам темперамент – в случай че желая, ще отида, в случай че не желая – няма. Като отвориха първите нощни клубове, те държаха палтата – бяха телохранители и портиери. Карамански имаше една дискотека „ Нептун “ в Младост, зад тогавашния магазин „ Аско Деница “. Искаше да прави там плаж като „ Мария Луиза “, беше взел позволение. Много харесваше гръцките песни. Имаше отношение към изкуството и изобщо към хората на изкуството. Там идваше Татарчев, идваха и други. Той постоянно ми поръчваше плато със сирена, тъй като знаеше, че доста обичам. Що хапки паниран кашкавал и крем карамел съм изял, по тази причина съм толкоз еластичен, като ластик (смее се).
– Какъв човек беше Карамански?
– Много прелестен като човек, пристигна, сипе си уискито, пита по какъв начин сме, ще пием ли нещо. Комуникираше си обикновено, по всевъзможни тематики. Аз не съм се бъркал в техните неща, не съм ходил на акциите им да изстрелвам и да се удрям. Веднъж някакъв ми насочи револвер и искаше да му пея, а беше 3 ч. сутринта, таман щяхме да си тръгваме. Казах му, че на следващия ден ще бъда на първите страници на вестниците, в случай че ме гръмне, а той извади 50 лева и ми сподели: „ Я пей там и да не знаеш доста! “
– Имаше ли огромни бакшиши?
– Навремето даваха доста бакшиши. Имаше един, който пристигна с чувалче от по 1 лев и го изсипа от втория етаж върху главите ни. Парите се разпиляха, а някакъв сервитьор взе да ги мете и да ги събира с лопатата да ги изхвърля. „ Ти естествен ли си, бе – крещя му, – ние три часа работим за това! “ На една Нова година към този момент си изпяхме каквото трябваше, само че пристигна сервитьорът и ми даде някаква банкнота от един грък да пея още. Аз я пъхнах в блузата да не се вижда и аха да си потегли, тъй като не ми беше добре, я погледнах – 100 $. И като се разпях…
– Как се разбираш с сътрудниците от шоубизнеса?
– С никого не съм се карал, почитаме се, помагали сме си по участия, в случай че някой закъснее да вземем за пример. Много хора ме поздравиха за рождения ден. Никой композитор не ми е забранявал да пея негова ария. Аз съм си взел своето – пял съм в най-големите ни зали, по игрища, пред хиляди хора. За нищо не скърбя.
И още…
Евгения Борисова насмете Сузанита
Русата Златка се снабди със скъпарски парцел
Тежкото детство спохожда сънищата на известните
Учителя спасявал няколко пъти Георги Димитров
Емилия посвети ария на Феди
Хакнаха профила на Роксана
Люси Иларионов желае оставка на министър
Грета Илиева – една българка в Белия дом
Бен Афлек продава любовното си гнездо
Мистичните свойства на пирамидите
Художник трансформира остарели къщи в крепости
Царевицата в действителност е златна
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 11 ЮЛИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ