bTV Репортерите: 150 секунди мрак
Това е нашата вселена – Млечният път. Така би изглеждала, в случай че можехме да я забележим от дълбините на Космоса. В нея евентуално има над 400 милиарда звезди, сходни на нашето Слънце. То се намира в един от спиралните ръкави на галактиката, наименуван Орион.
Земята и планетите от Слънчевата система се движат към нашата звезда по орбити с формата на елипса. На тези, които имат луни, а това са всички без Меркурий и Венера, се случва едно впечатляващо събитие. Астрономите го назовават слънчево затъмнение.
От Земята можем да го следим, когато Слънцето, Луната и нашата планета застанат в права линия. Тогава денят се трансформира в нощ и настъпват... 150 секунди мрак.
„ Това е едно наслаждение, което човек, когато види с очите си, моето мнение е, че в никакъв случай повече няма да го не помни през живота си”, сподели доктор Никола Петров, от Национална астрономическа обсерватория " Рожен ".
Слънчевите затъмнения впечатлявали, само че и шокирали хората през хилядолетията.
В Древна Индия вярвали, че полубогът Раху поглъщал Слънцето и Луната. Подобен е и китайският мит, съгласно който небесен змей изяждал светилото. Скандинавските нации смятали Слънцето и Луната за богове, които пътуват по небето с колесници. Когато два големи вълка ги настигали, се случвали и затъмненията.
„ Пълните слънчеви затъмнения са може би един от най-красивите явления, които може да следим изобщо от Земята”, сподели доцент доктор Росица Митева от Институт за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Затова епохи наред астрономите деликатно наблюдават, учат и разкриват тайните на небесното събитие.
Първите в света кинокадри на цялостно слънчево затъмнение са снимани в Индия през 1900 г . от британския откривател Кевин Маскелайн.
„ Такива феномени се следят единствено от доста дребна територия на Земята. Съответно, в един човешки живот един човек може да види доста повече лунни затъмнения, в сравнение с слънчеви”, изясни Цветан Цветков, помощник в Института по астрономия към Българска академия на науките.
В България за финален път имахме шанс да следим цялостно слънчево затъмнение на 11 август 1999 година. Тогава пътят на лунната сянка мина над най-североизточните региони от нашата страна.
В 12:36 ч. Луната стартира да закрива Слънцето. Пълната фаза, или по този начин нареченият тоталитет, продължи 147 секунди. През това време беше регистриран спад на температурата в България с 2-3 градуса.
„ Почти от цяла Европа имаше екипи за наблюдаване на затъмнението. Ние бяхме в покрайнините на град Шабла. Условията обаче, бяха перфектни”, спомня си доктор Никола Петров.
Въпреки това, феновете на затъмнението по държавната телевизия останаха много разочаровани. Вместо черно Слънце, те видяха черен екран. Оказа се, че върху обективите на телевизионните камери били сложени несъответствуващи филтри. БиБиСи нямаха подобен проблем и излъчваха събитието в действително време. Любители с видеокамери от Франция и Германия също съумяха да снимат астрономическия феномен, който ще се случи още веднъж над България чак на 3 септември 2081 година.
„ Следващото такова цялостно слънчево затъмнение ще бъде 2081 година, тъй че до тогава много време ще мине, в случай че се надяваме да създадем нашите проучвания от нашата страна”, съобщи доктор Никола Петров.
Всяка година от разнообразни места на нашата планета могат да се следят не повече от 4 цялостни слънчеви затъмнения. Затова българските учени и феновете на астрономията пътуват по целия свят, с цел да видят, снимат и изследват по какъв начин Луната закрива Слънцето.
„ Ние сме ловци на слънчеви затъмнения. Всъщност, ние сме фенове астрономи, и всевъзможни забавни астрономически феномени желаеме да ги преследваме, да ги хванем, да ги осезаем, да си ги занесем като трофей вкъщи”, сподели Боряна Бончева от Астрономическа асоциация София.
Лятото на 2017 година даде такава опция. Тогава медиите го нарекоха " Голямото американско слънчево затъмнение ".
Това беше първото затъмнение от 99 години насам, което мина от северозападните до югоизточните Съединени щати и се трансформира в астрономическото събитие на 2017 година
Професор доктор Мариана Лазарова беше измежду ръководителите на специфичен план, който снима всички етапи на затъмнението по целия му път над Съединените щати. Тя преподава физика и астрономия в университета на Небраска.
„ Ние сме разположили 68 станции с идентични телескопи, които ще снимат към 2,2 и половина минутно видео на слънчевото затъмнение. Когато Луната скрие Слънцето ни дава опция да забележим атмосферата на Слънцето и да научим по какъв начин плазмата там се загрява, която е огромна тайнственост в момента”, съобщи проф. доктор Мариана Лазарова от Университета на Небраска, Карни.
Над 2 милиона и половина души от целия свят разположиха телескопите и камерите си по пътя на лунната сянка. Сред тях бяха доктор Петров със свои сътрудници от Института по астрономия и запалянковците от Астрономическа асоциация София.
Те снимаха впечатляващи фрагменти на слънчевата корона, която може да бъде следена по този метод единствено при цялостно затъмнение.
„ 2017-а беше едно от мощните ни затъмнения и за нас, по тази причина тъй като времето беше относително положително. Не беше най-чистото небе, имаше една доста тънка облачна завивка, само че наблюденията се получиха”, сподели доктор Никола Петров.
И още 2017 година в Щатите взехме решение, че 2019-а ще посетим това в Чили”, посочи Боряна Бончева.
През лятото на 2019 година две български експедиции се насочиха към пустинята Атакама в северната част на Чили. Там беше най-точното място да следят и изследват цялостното слънчево затъмнение на 2 юли.
Фонд " Научни проучвания " на Министерството на образованието и науката ни финансираха плана за проучване на дейни процеси на Слънцето, както по време на цялостни слънчеви затъмнения, по този начин и отвън тях”, изясни още доктор Никола Петров.
Д-р Петров и шестима негови сътрудници се насочиха към пустинята Атакама, на 40 километра източно от град Ла Серена. Екипът на Астрономическа асоциация София избра една от най-големите обсерватории в света – Ла Сия.
„ Това беше наша доста отдавнашна фантазия. Това е нещо като Меката на астрономията. На 2500 метра надморска височина, с нулева мокрота, с съвършена бистрота на атмосферата”, сподели Боряна Бончева.
Рано сутринта на 2 юли българските учени започнаха да приготвят уредите и камерите за цялостното слънчево затъмнение. В центъра на лагера си сложиха националния байрак.
„ Избрахме наблюдателна площадка, за която цялостната фаза на затъмнението продължаваше малко над 2 минути и половина. Всъщност, тези 2 минути и половина бяха значимата част, поради която планирахме цялата експедиция”, съобщи Цветан Цветков, помощник в Института по астрономия, Българска академия на науките.
„ И в границите на тези 2 минути и половина би трябвало да свършим всичко, което сме планували. Като снимане на целия тоталитет, и несъмнено, когато мине към този момент, си отдъхваме от това, че се е случило”, добави доктор Никола Петров.
По същото време в обсерваторията Ла Сия, екипът на Астрономическа асоциация София е измежду хиляди наблюдаващи, пристигнали за събитието от целия свят.
„ Всички посетители на обсерваторията бяха подредени на една дълга мантинела сред радиотелескопа на обсерваторията и 3,6-метровия телескоп на Ла Сия.
Всеки носеше фотоапарат, телескоп – кой каквото има. Други гледаха единствено с просто око, някои – с видеокамери снимаха”, описа Боряна Бончева.
„ Нашата цел е да получим колкото се може по-хубави картинки, които по-късно, несъмнено, ще публикуваме на нашия сайт”, изясни Валери Генков, ръководител на Астрономическа асоциация София.
„ В деня на слънчевото затъмнение на обсерваторията пристигна даже президентът на Чили, който малко обърка програмата на останалите фенове, тъй като поради него бяха блокирани избрани райони”, добави Боряна Бончева.
Но до момента в който гостите в Ла Сия щяха да гледат затъмнението за наслаждение, доктор Петров и неговите сътрудници ги чакаше много работа.
„ Ние към момента не знаем изцяло по какъв начин и по какъв метод се генерира магнитното поле на Слънцето. Как тъкмо и какъв е механизмът на слънчеви изригвания, експлоадирания или изхвърляне на коронално вещество. Идеята е да намерим физическо пояснение на дейните процеси, които протичат в слънчевата корона, а това може да се случи само и единствено по време на цялостно слънчево затъмнение”, обясни доктор Никола Петров.
„ Подготвихме другите опити, фотокамерите. В продължение на няколко часа чакахме, по този начин, с неспокойствие настъпването на частичните, и по-късно и на цялостната фаза на затъмнението”, спомня доцент доктор Росица Митева.
В 15:23 ч. чилийско време настъпи частичната фаза: Луната стартира да закрива Слънцето.
„ Частичните етапи на всяко слънчево затъмнение се следят със специфични слънчеви очила, които са снабдени със предпазен филтър, който пропуща една минимална част от слънчевата светлина. Така че небето става черно и се вижда единствено златистият диск на Слънцето и по какъв начин го " отхапва " Луната постепенно”, изясни Боряна Бончева.
С частичната фаза стартира пътят към кулминационната точка на слънчевото затъмнение: по този начин нареченият тоталитет. По орбитата си към Земята, Луната наближава точката, от която за наблюдаващите в Чили ще покрие изцяло Слънцето.
„ Секунди преди цялостната фаза се появяват и неравности, които са от повърхността на Луната, преминаващи през тях дребна слънчева светлина, която се назовава Огърлица на Бейли. Само секунди по-късно ние виждаме на първо време един розов край към лунния диск, което в действителност е хромосферата на Слънцето, част от атмосферата на Слънцето, която в реалност е единствено някъде сред 2000 и 4000 километра дебелина. И когато се закрие, към този момент ние следим слънчевата корона. В момента тя е типична за най-малко на слънчева интензивност, което значи сплескана към екватора на Слънцето”, добави доктор Никола Петров.
16:39 ч. чилийско време Луната напълно закри Слънцето и започнаха дълго чаканите 150 секунди мрак.
„ Бяхме минали 13 хиляди километра, бяхме летели 14 часа, бяхме чакали 2 години. И сега, в който настъпи цялостната фаза, беше в действителност голямо благополучие за всички нас”, сподели Боряна Бончева.
По време на тоталитета можем да следим слънчевата корона даже с невъоръжено око. Тя се разгръща на милиони километри. Пак милиони, само че градуси е нейната температура.
„ Слънцето – прелестното ни златно величие, внезапно изчезва, и към него блясва корона, която в действителност неслучайно е кръстена корона. Тя безусловно сияе като корона към Царят Слънце”, разяснява Боряна Бончева.
„ Успяхме да заснемем изображения на слънчевата корона от разнообразни фотоапарати, с разнообразни обективи, разнообразни фокусни дистанции, в разнообразни елементи от Слънцето”, сподели Цветан Цветанов.
То направи и непредвиден подарък на наблюдаващите. Въпреки че се намира в интервал на минимална интензивност, върху Слънцето избухна протуберанс.
„ За първи път в живота си виждам протуберанс с просто око. Това се случи в края на слънчевото затъмнение, към този момент когато Луната напускаше слънчевия диск.
Протуберансът е голяма бликам газ, плазма, която Слънцето изхвърля в дейните области с нараснало магнитно поле”, разясни Боряна Бончева.
„ За мен това е шестото затъмнение, само че такова затъмнение не бях виждал – то в действителност небето не стана черно, остана си ярко, изобщо беше доста, по този начин, забавно като явление”, описа Володя Велков, от Астрономическа асоциация София.
„ Всеки от нас, уповавам се, съумя да си открадне по един взор на черното Слънце, тъй като това е една от неповторимите благоприятни условия, които ни дава тази експедиция”, съобщи доцент доктор Росица Митева.
„ Това е най-близката за нас звезда, която можем да следим в елементи по този начин, че да построяваме модели, които са задоволително положителни да ни дават оценки пък за интензивността на други звезди”, сподели доктор Никола Петров.
„ Имахме идеалните наблюдателни условия – синьо небе без нито един облак. Успяхме да заснемем затъмнението с всички готови камери и експерименти”, добави доцент доктор Росица Митева.
150 секунди мрак са доста малко време за всички опити и проучвания, които българските астрономи бяха възнамерявали. Въпреки това се оправиха и експедицията им беше сполучлива. Техните фотоси, видеоматериали, опити и данни ще бъдат споделени със експертите по целия свят, които учат Слънцето.
„ А това може да се случи само и единствено по време на цялостно слънчево затъмнение. Колкото и модерна мощна инсталация за наблюдаване да имаме, било то наземна или галактически орбитални станции, ние не можем в елементи да изследваме изцяло слънчевата корона по този начин, както по време на цялостни слънчеви затъмнения”, изясни доктор Никола Петров от Национална астрономическа обсерватория " Рожен ".
Българските астрономи имат нова цел – Аржентина. Там на 14 декември 2020 година следва Луната още веднъж да закрие изцяло Слънцето. Тогава денят отново ще се трансформира в нощ, с цел да настъпят... 150 секунди мрак.
Борислав Лазаров – сюжет и 3D анимация
Костантин Димитров – оператор
Павел Иванов – монтаж
Гена Трайкова - продуцент
Земята и планетите от Слънчевата система се движат към нашата звезда по орбити с формата на елипса. На тези, които имат луни, а това са всички без Меркурий и Венера, се случва едно впечатляващо събитие. Астрономите го назовават слънчево затъмнение.
От Земята можем да го следим, когато Слънцето, Луната и нашата планета застанат в права линия. Тогава денят се трансформира в нощ и настъпват... 150 секунди мрак.
„ Това е едно наслаждение, което човек, когато види с очите си, моето мнение е, че в никакъв случай повече няма да го не помни през живота си”, сподели доктор Никола Петров, от Национална астрономическа обсерватория " Рожен ".
Слънчевите затъмнения впечатлявали, само че и шокирали хората през хилядолетията.
В Древна Индия вярвали, че полубогът Раху поглъщал Слънцето и Луната. Подобен е и китайският мит, съгласно който небесен змей изяждал светилото. Скандинавските нации смятали Слънцето и Луната за богове, които пътуват по небето с колесници. Когато два големи вълка ги настигали, се случвали и затъмненията.
„ Пълните слънчеви затъмнения са може би един от най-красивите явления, които може да следим изобщо от Земята”, сподели доцент доктор Росица Митева от Институт за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Затова епохи наред астрономите деликатно наблюдават, учат и разкриват тайните на небесното събитие.
Първите в света кинокадри на цялостно слънчево затъмнение са снимани в Индия през 1900 г . от британския откривател Кевин Маскелайн.
„ Такива феномени се следят единствено от доста дребна територия на Земята. Съответно, в един човешки живот един човек може да види доста повече лунни затъмнения, в сравнение с слънчеви”, изясни Цветан Цветков, помощник в Института по астрономия към Българска академия на науките.
В България за финален път имахме шанс да следим цялостно слънчево затъмнение на 11 август 1999 година. Тогава пътят на лунната сянка мина над най-североизточните региони от нашата страна.
В 12:36 ч. Луната стартира да закрива Слънцето. Пълната фаза, или по този начин нареченият тоталитет, продължи 147 секунди. През това време беше регистриран спад на температурата в България с 2-3 градуса.
„ Почти от цяла Европа имаше екипи за наблюдаване на затъмнението. Ние бяхме в покрайнините на град Шабла. Условията обаче, бяха перфектни”, спомня си доктор Никола Петров.
Въпреки това, феновете на затъмнението по държавната телевизия останаха много разочаровани. Вместо черно Слънце, те видяха черен екран. Оказа се, че върху обективите на телевизионните камери били сложени несъответствуващи филтри. БиБиСи нямаха подобен проблем и излъчваха събитието в действително време. Любители с видеокамери от Франция и Германия също съумяха да снимат астрономическия феномен, който ще се случи още веднъж над България чак на 3 септември 2081 година.
„ Следващото такова цялостно слънчево затъмнение ще бъде 2081 година, тъй че до тогава много време ще мине, в случай че се надяваме да създадем нашите проучвания от нашата страна”, съобщи доктор Никола Петров.
Всяка година от разнообразни места на нашата планета могат да се следят не повече от 4 цялостни слънчеви затъмнения. Затова българските учени и феновете на астрономията пътуват по целия свят, с цел да видят, снимат и изследват по какъв начин Луната закрива Слънцето.
„ Ние сме ловци на слънчеви затъмнения. Всъщност, ние сме фенове астрономи, и всевъзможни забавни астрономически феномени желаеме да ги преследваме, да ги хванем, да ги осезаем, да си ги занесем като трофей вкъщи”, сподели Боряна Бончева от Астрономическа асоциация София.
Лятото на 2017 година даде такава опция. Тогава медиите го нарекоха " Голямото американско слънчево затъмнение ".
Това беше първото затъмнение от 99 години насам, което мина от северозападните до югоизточните Съединени щати и се трансформира в астрономическото събитие на 2017 година
Професор доктор Мариана Лазарова беше измежду ръководителите на специфичен план, който снима всички етапи на затъмнението по целия му път над Съединените щати. Тя преподава физика и астрономия в университета на Небраска.
„ Ние сме разположили 68 станции с идентични телескопи, които ще снимат към 2,2 и половина минутно видео на слънчевото затъмнение. Когато Луната скрие Слънцето ни дава опция да забележим атмосферата на Слънцето и да научим по какъв начин плазмата там се загрява, която е огромна тайнственост в момента”, съобщи проф. доктор Мариана Лазарова от Университета на Небраска, Карни.
Над 2 милиона и половина души от целия свят разположиха телескопите и камерите си по пътя на лунната сянка. Сред тях бяха доктор Петров със свои сътрудници от Института по астрономия и запалянковците от Астрономическа асоциация София.
Те снимаха впечатляващи фрагменти на слънчевата корона, която може да бъде следена по този метод единствено при цялостно затъмнение.
„ 2017-а беше едно от мощните ни затъмнения и за нас, по тази причина тъй като времето беше относително положително. Не беше най-чистото небе, имаше една доста тънка облачна завивка, само че наблюденията се получиха”, сподели доктор Никола Петров.
И още 2017 година в Щатите взехме решение, че 2019-а ще посетим това в Чили”, посочи Боряна Бончева.
През лятото на 2019 година две български експедиции се насочиха към пустинята Атакама в северната част на Чили. Там беше най-точното място да следят и изследват цялостното слънчево затъмнение на 2 юли.
Фонд " Научни проучвания " на Министерството на образованието и науката ни финансираха плана за проучване на дейни процеси на Слънцето, както по време на цялостни слънчеви затъмнения, по този начин и отвън тях”, изясни още доктор Никола Петров.
Д-р Петров и шестима негови сътрудници се насочиха към пустинята Атакама, на 40 километра източно от град Ла Серена. Екипът на Астрономическа асоциация София избра една от най-големите обсерватории в света – Ла Сия.
„ Това беше наша доста отдавнашна фантазия. Това е нещо като Меката на астрономията. На 2500 метра надморска височина, с нулева мокрота, с съвършена бистрота на атмосферата”, сподели Боряна Бончева.
Рано сутринта на 2 юли българските учени започнаха да приготвят уредите и камерите за цялостното слънчево затъмнение. В центъра на лагера си сложиха националния байрак.
„ Избрахме наблюдателна площадка, за която цялостната фаза на затъмнението продължаваше малко над 2 минути и половина. Всъщност, тези 2 минути и половина бяха значимата част, поради която планирахме цялата експедиция”, съобщи Цветан Цветков, помощник в Института по астрономия, Българска академия на науките.
„ И в границите на тези 2 минути и половина би трябвало да свършим всичко, което сме планували. Като снимане на целия тоталитет, и несъмнено, когато мине към този момент, си отдъхваме от това, че се е случило”, добави доктор Никола Петров.
По същото време в обсерваторията Ла Сия, екипът на Астрономическа асоциация София е измежду хиляди наблюдаващи, пристигнали за събитието от целия свят.
„ Всички посетители на обсерваторията бяха подредени на една дълга мантинела сред радиотелескопа на обсерваторията и 3,6-метровия телескоп на Ла Сия.
Всеки носеше фотоапарат, телескоп – кой каквото има. Други гледаха единствено с просто око, някои – с видеокамери снимаха”, описа Боряна Бончева.
„ Нашата цел е да получим колкото се може по-хубави картинки, които по-късно, несъмнено, ще публикуваме на нашия сайт”, изясни Валери Генков, ръководител на Астрономическа асоциация София.
„ В деня на слънчевото затъмнение на обсерваторията пристигна даже президентът на Чили, който малко обърка програмата на останалите фенове, тъй като поради него бяха блокирани избрани райони”, добави Боряна Бончева.
Но до момента в който гостите в Ла Сия щяха да гледат затъмнението за наслаждение, доктор Петров и неговите сътрудници ги чакаше много работа.
„ Ние към момента не знаем изцяло по какъв начин и по какъв метод се генерира магнитното поле на Слънцето. Как тъкмо и какъв е механизмът на слънчеви изригвания, експлоадирания или изхвърляне на коронално вещество. Идеята е да намерим физическо пояснение на дейните процеси, които протичат в слънчевата корона, а това може да се случи само и единствено по време на цялостно слънчево затъмнение”, обясни доктор Никола Петров.
„ Подготвихме другите опити, фотокамерите. В продължение на няколко часа чакахме, по този начин, с неспокойствие настъпването на частичните, и по-късно и на цялостната фаза на затъмнението”, спомня доцент доктор Росица Митева.
В 15:23 ч. чилийско време настъпи частичната фаза: Луната стартира да закрива Слънцето.
„ Частичните етапи на всяко слънчево затъмнение се следят със специфични слънчеви очила, които са снабдени със предпазен филтър, който пропуща една минимална част от слънчевата светлина. Така че небето става черно и се вижда единствено златистият диск на Слънцето и по какъв начин го " отхапва " Луната постепенно”, изясни Боряна Бончева.
С частичната фаза стартира пътят към кулминационната точка на слънчевото затъмнение: по този начин нареченият тоталитет. По орбитата си към Земята, Луната наближава точката, от която за наблюдаващите в Чили ще покрие изцяло Слънцето.
„ Секунди преди цялостната фаза се появяват и неравности, които са от повърхността на Луната, преминаващи през тях дребна слънчева светлина, която се назовава Огърлица на Бейли. Само секунди по-късно ние виждаме на първо време един розов край към лунния диск, което в действителност е хромосферата на Слънцето, част от атмосферата на Слънцето, която в реалност е единствено някъде сред 2000 и 4000 километра дебелина. И когато се закрие, към този момент ние следим слънчевата корона. В момента тя е типична за най-малко на слънчева интензивност, което значи сплескана към екватора на Слънцето”, добави доктор Никола Петров.
16:39 ч. чилийско време Луната напълно закри Слънцето и започнаха дълго чаканите 150 секунди мрак.
„ Бяхме минали 13 хиляди километра, бяхме летели 14 часа, бяхме чакали 2 години. И сега, в който настъпи цялостната фаза, беше в действителност голямо благополучие за всички нас”, сподели Боряна Бончева.
По време на тоталитета можем да следим слънчевата корона даже с невъоръжено око. Тя се разгръща на милиони километри. Пак милиони, само че градуси е нейната температура.
„ Слънцето – прелестното ни златно величие, внезапно изчезва, и към него блясва корона, която в действителност неслучайно е кръстена корона. Тя безусловно сияе като корона към Царят Слънце”, разяснява Боряна Бончева.
„ Успяхме да заснемем изображения на слънчевата корона от разнообразни фотоапарати, с разнообразни обективи, разнообразни фокусни дистанции, в разнообразни елементи от Слънцето”, сподели Цветан Цветанов.
То направи и непредвиден подарък на наблюдаващите. Въпреки че се намира в интервал на минимална интензивност, върху Слънцето избухна протуберанс.
„ За първи път в живота си виждам протуберанс с просто око. Това се случи в края на слънчевото затъмнение, към този момент когато Луната напускаше слънчевия диск.
Протуберансът е голяма бликам газ, плазма, която Слънцето изхвърля в дейните области с нараснало магнитно поле”, разясни Боряна Бончева.
„ За мен това е шестото затъмнение, само че такова затъмнение не бях виждал – то в действителност небето не стана черно, остана си ярко, изобщо беше доста, по този начин, забавно като явление”, описа Володя Велков, от Астрономическа асоциация София.
„ Всеки от нас, уповавам се, съумя да си открадне по един взор на черното Слънце, тъй като това е една от неповторимите благоприятни условия, които ни дава тази експедиция”, съобщи доцент доктор Росица Митева.
„ Това е най-близката за нас звезда, която можем да следим в елементи по този начин, че да построяваме модели, които са задоволително положителни да ни дават оценки пък за интензивността на други звезди”, сподели доктор Никола Петров.
„ Имахме идеалните наблюдателни условия – синьо небе без нито един облак. Успяхме да заснемем затъмнението с всички готови камери и експерименти”, добави доцент доктор Росица Митева.
150 секунди мрак са доста малко време за всички опити и проучвания, които българските астрономи бяха възнамерявали. Въпреки това се оправиха и експедицията им беше сполучлива. Техните фотоси, видеоматериали, опити и данни ще бъдат споделени със експертите по целия свят, които учат Слънцето.
„ А това може да се случи само и единствено по време на цялостно слънчево затъмнение. Колкото и модерна мощна инсталация за наблюдаване да имаме, било то наземна или галактически орбитални станции, ние не можем в елементи да изследваме изцяло слънчевата корона по този начин, както по време на цялостни слънчеви затъмнения”, изясни доктор Никола Петров от Национална астрономическа обсерватория " Рожен ".
Българските астрономи имат нова цел – Аржентина. Там на 14 декември 2020 година следва Луната още веднъж да закрие изцяло Слънцето. Тогава денят отново ще се трансформира в нощ, с цел да настъпят... 150 секунди мрак.
Борислав Лазаров – сюжет и 3D анимация
Костантин Димитров – оператор
Павел Иванов – монтаж
Гена Трайкова - продуцент
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ