Това е нашата галактика – Млечният път. В нея вероятно

Това е нашата вселена – Млечният път. В нея евентуално има над 400 милиарда звезди, сходни на нашето Слънце. То се намира в един от спиралните ръкави на галактиката, наименуван Орион.

Земята и планетите от Слънчевата система се движат към нашата звезда по орбити с формата на елипса. На тези, които имат луни, а това са всички без Меркурий и Венера, се случва едно впечатляващо събитие. Астрономите го назовават слънчево затъмнение.

Очакват се промени в полетите по отношение на естественото събитие

От Земята можем да го следим, когато Слънцето, Луната и нашата планета застанат в права линия. Тогава денят се трансформира в нощ и настъпват... 150 секунди мрак.

Митове за астрономическото събитие

Слънчевите затъмнения впечатлявали, само че и шокирали хората през хилядолетията.

Снимка: iStock

В Древна Индия вярвали, че полубогът Раху поглъщал Слънцето и Луната. Подобен е и китайският мит, съгласно който небесен змей изяждал светилото. Скандинавските нации смятали Слънцето и Луната за богове, които пътуват по небето с колесници. Когато два големи вълка ги настигали, се случвали и затъмненията.

„ Пълните слънчеви затъмнения са може би един от най-красивите явления, които може да следим изобщо от Земята ”, сподели доцент доктор Росица Митева от Институт за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.

Снимка: iStock

Затова епохи наред астрономите деликатно наблюдават, учат и разкриват тайните на небесното събитие.

Първите в света кинокадри на цялостно слънчево затъмнение са снимани в Индия  през 1900 година от британския откривател Кевин Маскелайн.

„ Такива феномени се следят единствено от доста дребна територия на Земята. Съответно, в един човешки живот един човек може да види доста повече лунни затъмнения, в сравнение с слънчеви ”, изясни Цветан Цветков, помощник в Института по астрономия към Българска академия на науките.

Какво се демонстрира, когато търсим информация за явлението?

В България за финален път имахме шанс да следим цялостно слънчево затъмнение на 11 август 1999 година. Тогава пътят на лунната сянка мина над най-североизточните региони от нашата страна.

В 12:36 ч. Луната стартира да закрива Слънцето.  Пълната фаза, или по този начин нареченият тоталитет, продължи 147 секунди. През това време беше регистриран спад на температурата в България с 2-3 градуса.

„ Почти от цяла Европа имаше екипи за наблюдаване на затъмнението. Ние бяхме в покрайнините на град Шабла. Условията обаче, бяха съвършени ”, спомня си доктор Никола Петров от Национална астрономическа обсерватория " Рожен ".

Незрящи хора могат да чуят и усетят цялостното слънчево затъмнение с помощта на нова технология

Въпреки това, феновете на затъмнението по държавната телевизия останаха много разочаровани. Вместо черно Слънце, те видяха черен екран. Оказа се, че върху обективите на телевизионните камери били сложени несъответствуващи филтри. Би Би Си нямаха подобен проблем и излъчваха събитието в действително време. Любители с видеокамери от Франция и Германия също съумяха да снимат астрономическия феномен, който ще се случи още веднъж над България чак на 3 септември 2081 година.

Снимка: iStock

Всяка година от разнообразни места на нашата планета могат да се следят не повече от 4 цялостни слънчеви затъмнения. Затова българските учени и феновете на астрономията пътуват по целия свят, с цел да видят, снимат и изследват по какъв начин Луната закрива Слънцето.

Ловци на слънчеви затъмнения

„ Ние сме ловци на слънчеви затъмнения. Всъщност, ние сме фенове астрономи, и всевъзможни забавни астрономически феномени желаеме да ги преследваме, да ги хванем, да ги осезаем, да си ги занесем като трофей у дома ”, каза  Боряна Бончева  от Астрономическа асоциация София.

За първи път той вижда сходно събитие през 1963 година

Лятото на 2017 година даде такава опция. Тогава медиите го нарекоха " Голямото американско слънчево затъмнение ".

Това беше първото затъмнение от 99 години насам, което мина от северозападните до югоизточните Съединени щати и се трансформира в астрономическото събитие на 2017 година

Професор доктор Мариана Лазарова беше измежду ръководителите на специфичен план, който снима всички етапи на затъмнението по целия му път над Съединените щати. Тя преподава физика и астрономия в университета на Небраска.

Над 2 милиона и половина души от целия свят разположиха телескопите и камерите си по пътя на лунната сянка. Сред тях бяха доктор Петров със свои сътрудници от Института по астрономия и запалянковците от Астрономическа асоциация София.

Те снимаха впечатляващи фрагменти на слънчевата корона, която може да бъде следена по този метод единствено при цялостно затъмнение.

През лятото на 2019 година две български експедиции се насочиха към пустинята  Атакама в северната част на Чили. Там беше най-точното място да следят и изследват цялостното слънчево затъмнение на 2 юли.

„ Фонд " Научни проучвания " на Министерството на образованието и науката ни финансираха плана за проучване на дейни процеси на Слънцето, както по време на цялостни слънчеви затъмнения, по този начин и отвън тях ”, изясни още доктор Никола Петров.

Той и шестима негови сътрудници се насочиха към пустинята Атакама, на 40 километра източно от град Ла Серена. Екипът на Астрономическа асоциация София избра една от най-големите обсерватории в света – Ла Сия.

Рано сутринта на 2 юли българските учени започнаха да приготвят уредите  и камерите за цялостното слънчево затъмнение. В центъра на лагера си сложиха националния байрак.

„ Избрахме наблюдателна площадка, за която цялостната фаза на затъмнението продължаваше малко над 2 минути и половина. Всъщност, тези 2 минути и половина бяха значимата част, поради която планирахме цялата експедиция ”, заяви  Цветан Цветков , помощник в Института по астрономия, Българска академия на науките.

„ И в границите на тези 2 минути и половина би трябвало да свършим всичко, което сме планували. Като снимане на целия тоталитет, и несъмнено, когато мине към този момент, си отдъхваме от това, че се е случило ”, добави доктор Никола Петров.

По същото време в обсерваторията Ла Сия, екипът на Астрономическа асоциация София е измежду хиляди наблюдаващи, пристигнали за събитието от целия свят.

150 секунди мрак са доста малко време за всички опити  и проучвания, които българските астрономи бяха възнамерявали. Въпреки това се оправиха и експедицията им беше сполучлива. Техните фотоси, видеоматериали, опити и данни ще бъдат споделени със експертите по целия свят, които учат Слънцето.

Можете да го наблюдавате онлайн тук:

Продължи да четеш