Четвърт руснак, четвърт украинец, половин българин. Моята фамилна история
Това е моята история. Част от мен е украинска, друга част съветска, най-вече българска. Когато обаче пътувах до местата, които през днешния ден са в новините, всичко беше друго.
Баща ми и майка ми са се срещнали в Одеса (Украйна) по време на концерт на Ансамбъла на Българската национална войска през 1958 година През антракта татко ми, несъмнено прелъстителен мъж, тогава на 34 години, се доближава до стеснителната 19-годишна студентка-рускиня и се показва. Предлага ѝ да се срещнат след концерта. Останалото е, както се споделя, история, моята фамилна история най-малко. А през днешния ден, както и да се завъртя - в жилите ми тече четвърт съветска кръв, четвърт украинска и половин българска.
Повече от 30 години пребивавам в Съединени американски щати, брачната половинка ми е американка от Средния Запад. Двете ни момчета се нервират, когато загатна за България, Русия или Украйна. Никога не са били там, а и дума към този момент не желаят да чуят на който и да е от трите езика.
От седмица към този момент съвсем не дремя. Будувам през Гугъл News и CNN, подновявам новинарската лента през няколко минути. На основната страница на Wall Street Journal със злокобни черни букви е изписано Russia Bombards Kiev (Русия бомбардира Киев). Понякога се появяват фрагменти, които са неясно разпознаваеми от ранното ми детство. Без бронетранспортьорите и танковете.
Първата ми разходка в Киев
През 1972 година, на път за Сочи (Русия), спряхме за няколко дни в Киев (Украйна). По това време и двете републики бяха част от Съветския съюз. Тогава имаше постоянна линия от София, летеше се със аероплан " Ту-104 " - първият руски пътнически реактивен аероплан и първи полет за мен. На излизане от преди малко издигнатото футуристично летище "Борисполь " незабавно ни подхвана таксиметров водач в новата тогава " Волга " (ГАЗ-24).
Киев - три пъти по-голям от София град - несъмнено ни впечатли. Докато волгата постепенно напредваше по голямото централно стъргало " Хрещатик ", видях за пръв път здания в стила на сталинския ампир. Макар и единствено 11-годишен, незабавно долових връзката сред тези здания и величествените средновековни катедрали в Западна Европа.
Учителката ни по история нееднократно беше повтаряла, че съществена цел на тези катедрали е била да внуши на елементарния човек концепцията за личната му маловажност и за всемогъществото на Бога. Богът в единия случай е нереална фигура из облаците с голяма бяла брада, до момента в който във втория е мустакат мъж в Кремъл с тежък взор и маршалска униформа - Сталин .
Влязохме прегладнели в една от многото сладкарници (столовая) в центъра на Киев, напълнихме два подноса с ястия и питиета. Общо излезе към 3 рубли. Вторият ми татко се сащиса: даже на фона на скромните приходи в социалистическа България - цените в руска Русия, пардон, Украйна - изглеждаха смехотворно ниски. И вкусно.
Това, което можех да доловя от диалозите по улиците, беше съвсем всичко на съветски. Но забелязах надписи и на украински, които от време на време ме разсмиваха, примерно " Перукарня " - фризьорски салон, или "Ласкаво просимо! " - Заповядайте! Винаги се разбираше защо става дума, защото динамичността сред съветския и украинския език е сходна с динамичността сред българския и македонския. Отчитам го просто като наблюдаване без да встъпвам в политическите аспекти на такова подобие.
За варениките към този момент ни беше обяснено, че са обичайно украинско ястие, до момента в който пелмените са прецизно съветски. Същото тесто, същия развой на подготвяне, единствено дето варениките ги пълнят с вишни, картофено пюре или извара, до момента в който пелмените ги пълнят с кайма. И едните и другите ги сервират със сметана или разтопено масло.
Темата за борша - супата с цвекло, е като нахлуване в минно поле. Традиционно е признато да се счита, че е главно ядене на всяка украинска софра, само че боршът е също толкоз известен в Русия, Беларус и Полша.
При вуйна ми в Одеса
От Киев се отправихме към Одеса (Украйна), където живееше вуйна ми Нина. В къщата им се говореше единствено на съветски, обаче Альоша, синът на вуйна Нина (братовчед), от време на време го чувах да приказва по телефона на украински. Като споделям телефон, нямам поради Apple или Android, става дума за огромния черен бакелитов уред в антрето с ротативка за набиране на номера.
В продължение на два часа се забавлявахме в гостуващия чешки Луна-парк, ядохме сладолед, стреляхме с въздушни пушки.
Градските диалози бяха неограничени и се таксуваха 50 копейки на месец - всичките. При междинна заплата 100 рубли тогава се получава към половин % от прихода. Един ден вуйна Нина даде на Альоша банкнота от 10 рубли и му сподели да ме заведе в градския увеселителен парк. С изгладена бяла риза и черни панталони Альоша изглеждаше надалеч по-сериозен от 14-те си години. В продължение на два часа се забавлявахме в гостуващия чешки Луна-парк, ядохме сладолед, стреляхме с въздушни пушки, само че по този начин и не можахме да похарчим тия 10 рубли ( "червонец "). Преди няколко дни се чухме с Альоша (той живее в Калифорния от 1999 г.), сподели ми, че моята памет е доста по-добра от неговата.
От Одеса отплавахме към Ялта (Крим). Лееше се пороен дъжд когато пристигнахме, останах отчаян от оловно-сивото Черно море под "Ласточкино гнездо " - туристически капан с украсителен палат, от който, както твърди легендата, принцеса се е хвърлила в морето поради изневярата на обичания си.
Остатъка от лятната почивка в онази далечна 1972 година изкарахме при баба ми в Сочи (Русия). Макар и свързани с веригите на "нерушимата " българо-съветска дружба по това време, в България малко се знаеше за народите от другата страна на Черно море - Украйна, черноморското крайбрежие на Русия, Грузия.
На съучениците ми в съветското учебно заведение зад Коня ( 133-то ) им беше забавно когато разказвах случки от фамилните ни пътувания там, само че, доколкото си припомням, никой не беше ходил по тези места. При все това вътрешното ми чувство за Русия и Украйна беше органично, в моето схващане тези имена бяха единствено нереални понятия, само че точно те осигуряваха уюта и спокойствието на детството ми.
На Запад към Лвов
Превъртам 15 година напред, апогея на перестройката, лятото на 1987 година Като най-млад помощник в редакцията на "София прес " ме включиха в група на български публицисти, командировани в западна Украйна - отново нещо по линия на българо-съветската дружба.
Западна Украйна е доста по-близка по нрав и архитектура до Полша , в сравнение с до Русия. Останахме шокирани от величествената постройка на университета в Черновци - по какъв начин беше допустимо нещо толкоз красиво и толкоз западно по форма и наличие да съществува в дълбоката провинция на руска Украйна?
Ректорът на университета ни одобри в кабинет с размерите на тенис корт където 200-годишните рамки на прозорците от мрачен дъб бяха най-малко 4 метра високи. По време на диалога с ректора се наложи да изляза по дребна потребност.
Попаднах в едно съвсем толкоз грандиозно помещение, където в средата се извисяваше на подиум тоалетна. Подиумът беше застлан със сив мокет в който от години напластяваната урина създаваше тежка, съвсем непоносима миризма. Това беше прегледен образец за съчетаване на западно-европейско рококо с недъгав руски прагматизъм.
Серьожа и Володя ме заведоха на неофициално празненство в къщата на локален художник-авангардист.
Два дни прекарахме в Лвов - най-големия град на западна Украйна. Там се срещнах с двама музиканти които след това щяха да станат " Братья Гадюкины " - една от основните рок-формации в Украйна по време на перестройката и в ранните години на независимоста. Серьожа и Володя ме заведоха на неофициално празненство в къщата на локален художник-авангардист, който, както те ми споделиха, към този момент си беше обезпечил добра клиентела на Запад.
Пред гостите художникът нарисува нереална картина с тънка четка с черен туш. Останах изумен от прецизността с която прекарваше четката и фанатично вторачения му в картината взор. По едно време отворих врата в голямата дървена къща и попаднах в стая където доста младо момиче - не беше на повече от 16 години - държеше бебе на ръце и се опитваше да го приспи. В прилежащата стая имаше друго младо момиче също с бебе в креватче. И в стаята до нея още едно бебе с доста млада майка. Не задавах въпроси, само че по метода по който след това въпросният художник говореше с тези млади девойки (на украински), не остана подозрение, че точно той е татко на бебетата.
Пак в Лвов попаднах на протест на несанкционираното още придвижване " Рух " и за пръв път видях жълто-синия байрак, в този момент към този момент народен двуколор на Украйна. Въздухът беше кондензиран напрегнато, тълпата - възбудена. Макар и да не знаех към какво тъкмо "Рух " се стремят, интуитивно усещах, че техните планове бяха противоположни на задачите на жреците в Кремъл.
Онези, които са взели участие в първите манифестации след рухването на Тодор Живков от власт, евентуално помнят чувството и плакатите, на които с огромни червени букви беше изписано " Комунизмът си отива ". Сега такива плакати биха били изпразнени от наличие и страст, само че тогава, в ноемврийските дни на 1989 година, чувството беше режещо, парещо: белким в действителност това се случваше, белким в действителност някой имаше смелостта да напише такова нещо и освен да го напише, само че и обществено да го изнесе на площада?
Завръщане в Крим
Голяма обич, може би най-голямата ме докара в Крим за втори и към този момент финален път през март 2008 година Пистата на летището в Симферопол е построена от бетонни плочи, които за 50 години употреба много се бяха поразместили, самолетът подскачаше като каруца при кацане и политане.
Всички надписи и на летището, и в града бяха на съветски, всички говореха съветски, единственото увещание за Украйна бяха парите - хривни, и бабушките на пазарчето които продаваха култивиран ябълки, магданоз и " сало " - украинската сланина, която се реже с изострен нож на фино и се топи в устата. И съвсем всичко на половин цена спрямо Русия.
Шосето клати през живописна част на полуострова, възпята от съветския стихотворец Александър Пушкин.
От Симферопол до Ялта се придвижихме с... тролейбус. Тази линия е записана в книгата на върховете "Гинес " като най-дългата тролейбусна линия в света - 90 км. Шосето клати през живописна част на полуострова, възпята от съветския стихотворец Александър Пушкин. 90 км. в тролейбус на мека седалка против по-малко от 2 $.
Някъде тук - сред Симферопол и Ялта е селцето, в което се е родила майка ми, чистокръвна украинка - Клименко , само че от бебе израснала в Сочи, Русия. Тя от време на време загатваше за украинските си корени, само че по-скоро в закачлив подтекст, защото съвсем нищо не знаеше за украинската си рода.
По това време никой не обръщаше внимание на тези нюанси - белоруси, руснаци, украинци. Всички бяха надълбоко свързани етнически и исторически, а в подтекста на развития социализъм националностите се възприемаха единствено като прибавъчен (второстепен) детайл в голямата мозайкаь наречена Съюз на съветските социалистически републики.
Руснаците ( "москали ") постоянно са имали леко иронично отношение във връзка с украинците ( "хохлы "), само че като цяло, на битово равнище, взаимоотношенията им постоянно са били доброжелателни. Сега, предвид на събитията от последната седмица, на тази доброжелателност ѝ следва да премине през най-голямото си тестване.
Баща ми и майка ми са се срещнали в Одеса (Украйна) по време на концерт на Ансамбъла на Българската национална войска през 1958 година През антракта татко ми, несъмнено прелъстителен мъж, тогава на 34 години, се доближава до стеснителната 19-годишна студентка-рускиня и се показва. Предлага ѝ да се срещнат след концерта. Останалото е, както се споделя, история, моята фамилна история най-малко. А през днешния ден, както и да се завъртя - в жилите ми тече четвърт съветска кръв, четвърт украинска и половин българска.
Повече от 30 години пребивавам в Съединени американски щати, брачната половинка ми е американка от Средния Запад. Двете ни момчета се нервират, когато загатна за България, Русия или Украйна. Никога не са били там, а и дума към този момент не желаят да чуят на който и да е от трите езика.
От седмица към този момент съвсем не дремя. Будувам през Гугъл News и CNN, подновявам новинарската лента през няколко минути. На основната страница на Wall Street Journal със злокобни черни букви е изписано Russia Bombards Kiev (Русия бомбардира Киев). Понякога се появяват фрагменти, които са неясно разпознаваеми от ранното ми детство. Без бронетранспортьорите и танковете.
Първата ми разходка в Киев
През 1972 година, на път за Сочи (Русия), спряхме за няколко дни в Киев (Украйна). По това време и двете републики бяха част от Съветския съюз. Тогава имаше постоянна линия от София, летеше се със аероплан " Ту-104 " - първият руски пътнически реактивен аероплан и първи полет за мен. На излизане от преди малко издигнатото футуристично летище "Борисполь " незабавно ни подхвана таксиметров водач в новата тогава " Волга " (ГАЗ-24).
Киев - три пъти по-голям от София град - несъмнено ни впечатли. Докато волгата постепенно напредваше по голямото централно стъргало " Хрещатик ", видях за пръв път здания в стила на сталинския ампир. Макар и единствено 11-годишен, незабавно долових връзката сред тези здания и величествените средновековни катедрали в Западна Европа.
Учителката ни по история нееднократно беше повтаряла, че съществена цел на тези катедрали е била да внуши на елементарния човек концепцията за личната му маловажност и за всемогъществото на Бога. Богът в единия случай е нереална фигура из облаците с голяма бяла брада, до момента в който във втория е мустакат мъж в Кремъл с тежък взор и маршалска униформа - Сталин .
Влязохме прегладнели в една от многото сладкарници (столовая) в центъра на Киев, напълнихме два подноса с ястия и питиета. Общо излезе към 3 рубли. Вторият ми татко се сащиса: даже на фона на скромните приходи в социалистическа България - цените в руска Русия, пардон, Украйна - изглеждаха смехотворно ниски. И вкусно.
Това, което можех да доловя от диалозите по улиците, беше съвсем всичко на съветски. Но забелязах надписи и на украински, които от време на време ме разсмиваха, примерно " Перукарня " - фризьорски салон, или "Ласкаво просимо! " - Заповядайте! Винаги се разбираше защо става дума, защото динамичността сред съветския и украинския език е сходна с динамичността сред българския и македонския. Отчитам го просто като наблюдаване без да встъпвам в политическите аспекти на такова подобие.
За варениките към този момент ни беше обяснено, че са обичайно украинско ястие, до момента в който пелмените са прецизно съветски. Същото тесто, същия развой на подготвяне, единствено дето варениките ги пълнят с вишни, картофено пюре или извара, до момента в който пелмените ги пълнят с кайма. И едните и другите ги сервират със сметана или разтопено масло.
Темата за борша - супата с цвекло, е като нахлуване в минно поле. Традиционно е признато да се счита, че е главно ядене на всяка украинска софра, само че боршът е също толкоз известен в Русия, Беларус и Полша.
При вуйна ми в Одеса
От Киев се отправихме към Одеса (Украйна), където живееше вуйна ми Нина. В къщата им се говореше единствено на съветски, обаче Альоша, синът на вуйна Нина (братовчед), от време на време го чувах да приказва по телефона на украински. Като споделям телефон, нямам поради Apple или Android, става дума за огромния черен бакелитов уред в антрето с ротативка за набиране на номера.
В продължение на два часа се забавлявахме в гостуващия чешки Луна-парк, ядохме сладолед, стреляхме с въздушни пушки.
Градските диалози бяха неограничени и се таксуваха 50 копейки на месец - всичките. При междинна заплата 100 рубли тогава се получава към половин % от прихода. Един ден вуйна Нина даде на Альоша банкнота от 10 рубли и му сподели да ме заведе в градския увеселителен парк. С изгладена бяла риза и черни панталони Альоша изглеждаше надалеч по-сериозен от 14-те си години. В продължение на два часа се забавлявахме в гостуващия чешки Луна-парк, ядохме сладолед, стреляхме с въздушни пушки, само че по този начин и не можахме да похарчим тия 10 рубли ( "червонец "). Преди няколко дни се чухме с Альоша (той живее в Калифорния от 1999 г.), сподели ми, че моята памет е доста по-добра от неговата.
От Одеса отплавахме към Ялта (Крим). Лееше се пороен дъжд когато пристигнахме, останах отчаян от оловно-сивото Черно море под "Ласточкино гнездо " - туристически капан с украсителен палат, от който, както твърди легендата, принцеса се е хвърлила в морето поради изневярата на обичания си.
Остатъка от лятната почивка в онази далечна 1972 година изкарахме при баба ми в Сочи (Русия). Макар и свързани с веригите на "нерушимата " българо-съветска дружба по това време, в България малко се знаеше за народите от другата страна на Черно море - Украйна, черноморското крайбрежие на Русия, Грузия.
На съучениците ми в съветското учебно заведение зад Коня ( 133-то ) им беше забавно когато разказвах случки от фамилните ни пътувания там, само че, доколкото си припомням, никой не беше ходил по тези места. При все това вътрешното ми чувство за Русия и Украйна беше органично, в моето схващане тези имена бяха единствено нереални понятия, само че точно те осигуряваха уюта и спокойствието на детството ми.
На Запад към Лвов
Превъртам 15 година напред, апогея на перестройката, лятото на 1987 година Като най-млад помощник в редакцията на "София прес " ме включиха в група на български публицисти, командировани в западна Украйна - отново нещо по линия на българо-съветската дружба.
Западна Украйна е доста по-близка по нрав и архитектура до Полша , в сравнение с до Русия. Останахме шокирани от величествената постройка на университета в Черновци - по какъв начин беше допустимо нещо толкоз красиво и толкоз западно по форма и наличие да съществува в дълбоката провинция на руска Украйна?
Ректорът на университета ни одобри в кабинет с размерите на тенис корт където 200-годишните рамки на прозорците от мрачен дъб бяха най-малко 4 метра високи. По време на диалога с ректора се наложи да изляза по дребна потребност.
Попаднах в едно съвсем толкоз грандиозно помещение, където в средата се извисяваше на подиум тоалетна. Подиумът беше застлан със сив мокет в който от години напластяваната урина създаваше тежка, съвсем непоносима миризма. Това беше прегледен образец за съчетаване на западно-европейско рококо с недъгав руски прагматизъм.
Серьожа и Володя ме заведоха на неофициално празненство в къщата на локален художник-авангардист.
Два дни прекарахме в Лвов - най-големия град на западна Украйна. Там се срещнах с двама музиканти които след това щяха да станат " Братья Гадюкины " - една от основните рок-формации в Украйна по време на перестройката и в ранните години на независимоста. Серьожа и Володя ме заведоха на неофициално празненство в къщата на локален художник-авангардист, който, както те ми споделиха, към този момент си беше обезпечил добра клиентела на Запад.
Пред гостите художникът нарисува нереална картина с тънка четка с черен туш. Останах изумен от прецизността с която прекарваше четката и фанатично вторачения му в картината взор. По едно време отворих врата в голямата дървена къща и попаднах в стая където доста младо момиче - не беше на повече от 16 години - държеше бебе на ръце и се опитваше да го приспи. В прилежащата стая имаше друго младо момиче също с бебе в креватче. И в стаята до нея още едно бебе с доста млада майка. Не задавах въпроси, само че по метода по който след това въпросният художник говореше с тези млади девойки (на украински), не остана подозрение, че точно той е татко на бебетата.
Пак в Лвов попаднах на протест на несанкционираното още придвижване " Рух " и за пръв път видях жълто-синия байрак, в този момент към този момент народен двуколор на Украйна. Въздухът беше кондензиран напрегнато, тълпата - възбудена. Макар и да не знаех към какво тъкмо "Рух " се стремят, интуитивно усещах, че техните планове бяха противоположни на задачите на жреците в Кремъл.
Онези, които са взели участие в първите манифестации след рухването на Тодор Живков от власт, евентуално помнят чувството и плакатите, на които с огромни червени букви беше изписано " Комунизмът си отива ". Сега такива плакати биха били изпразнени от наличие и страст, само че тогава, в ноемврийските дни на 1989 година, чувството беше режещо, парещо: белким в действителност това се случваше, белким в действителност някой имаше смелостта да напише такова нещо и освен да го напише, само че и обществено да го изнесе на площада?
Завръщане в Крим
Голяма обич, може би най-голямата ме докара в Крим за втори и към този момент финален път през март 2008 година Пистата на летището в Симферопол е построена от бетонни плочи, които за 50 години употреба много се бяха поразместили, самолетът подскачаше като каруца при кацане и политане.
Всички надписи и на летището, и в града бяха на съветски, всички говореха съветски, единственото увещание за Украйна бяха парите - хривни, и бабушките на пазарчето които продаваха култивиран ябълки, магданоз и " сало " - украинската сланина, която се реже с изострен нож на фино и се топи в устата. И съвсем всичко на половин цена спрямо Русия.
Шосето клати през живописна част на полуострова, възпята от съветския стихотворец Александър Пушкин.
От Симферопол до Ялта се придвижихме с... тролейбус. Тази линия е записана в книгата на върховете "Гинес " като най-дългата тролейбусна линия в света - 90 км. Шосето клати през живописна част на полуострова, възпята от съветския стихотворец Александър Пушкин. 90 км. в тролейбус на мека седалка против по-малко от 2 $.
Някъде тук - сред Симферопол и Ялта е селцето, в което се е родила майка ми, чистокръвна украинка - Клименко , само че от бебе израснала в Сочи, Русия. Тя от време на време загатваше за украинските си корени, само че по-скоро в закачлив подтекст, защото съвсем нищо не знаеше за украинската си рода.
По това време никой не обръщаше внимание на тези нюанси - белоруси, руснаци, украинци. Всички бяха надълбоко свързани етнически и исторически, а в подтекста на развития социализъм националностите се възприемаха единствено като прибавъчен (второстепен) детайл в голямата мозайкаь наречена Съюз на съветските социалистически републики.
Руснаците ( "москали ") постоянно са имали леко иронично отношение във връзка с украинците ( "хохлы "), само че като цяло, на битово равнище, взаимоотношенията им постоянно са били доброжелателни. Сега, предвид на събитията от последната седмица, на тази доброжелателност ѝ следва да премине през най-голямото си тестване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ