Това е може би една от най-великите и най-впечатляващи откъм

Това е може би една от най-великите и най-впечатляващи откъм процес на събитията, историческа значителност и мощни персонажи любовни истории, която в миналото се е случвала в Града на любовта, Париж. Защото това не е обич като по учебник, а обич като по таблица. По Менделеевата таблица.

Рожденото име на Мари Кюри е Мария Складо̀вска. Ражда се през 1867 година във Варшава като едно от петте деца на заможно дворянско семейство интелектуалци. Семейството й обаче губи имуществото си поради патриотичното си присъединяване в националните въстания за извоюване независимостта на Полша от окупатора Русия. За идващото потомство, поколението на Мария, животът се трансформира в тестване за оцеляване.

Въпреки че Маня, както я назовават вкъщи, от дребна демонстрира незабравим разсъдък и увлечение към науката и литературата, поради военното състояние в страната не може да върви на учебно заведение. Баща й обаче не се помирява с това състояние и изпраща щерка си в тайния “Летящ ” университет. Странното си име учебното заведение получава поради това, че от ограничения за сигурност непрекъснато сменя местоположението си. Рискът, който Маня и татко й поемат с това решение, обаче си заслужава. Складовска по този начин блесва в учението, че в един миг самата тя стартира да преподава.

След като приключва университета, Маня към този момент е изцяло подготвена, с цел да разпери криле и да полети към нови провокации. Само че парите не стигат. Девойката взема решение, че ще поработи известно време като гувернантка и когато спести задоволително пари, ще продължи образованието си в чужбина. Тук е мястото да вметна, че за сметка на гениалния си, прагматичен разум Маня не свети с особени обществени качества. Съвременниците й я разказват като сдържана и дистанцирана, дори студена в обществените си контакт. Да се киска, кокетничи и да пърха с мигли като връстничките си несъмнено не са нейните неща.

Когато е на 24, Мария към този момент е събрала задоволително пари, с цел да си купи билет за влака за Париж. Пристига във френската столица през есента на 1891 година с тъкмо толкоз налични средства, едвам си разреши образователната такса в Сорбоната и дребна стая в Латинския квартал. За да свързва двата края, й се постанова да мие колбите в лабораторията против непретенциозно възнаграждение, а тъй като няма пари за палто, през зимата върви навлечена с няколко ката облекла.

Така, с твърдоглавие и целенасоченост, макар лишенията и компликациите, две години по-късно към този момент се е сдобила с тапия по физика. Сега към този момент същинската й научна кариера може да стартира. Първото й работно място е в индустриалната лаборатория на проф. Габриел Липман. Междувременно тя продължава да заляга над учебниците, тъй като е решена да придобие втора научна степен, а по-късно – и докторска.

В годината, в която стартира работа при Липман, 1893-а, среща и бъдещия си брачен партньор, Пиер. 

Дотук към този момент несъмнено ви е станало ясно, че Мария не е от дамите, които ще се влюбят в някого, тъй като галантно й е подарил роза, води я на опера и ресторант и й прави похвали. Даже първоначално, когато се среща с 35-годишния Пиер Кюри, строен хубавец с добре завършена брада и бездънен взор,  тя не вижда в него нищо друго с изключение на колега-физик с порядъчен теоретичен капацитет, с който вероятно биха могли да се сработят в неговата лаборатория, където той изследва свойствата на кристалите и магнетизма. С течение на времето обаче този магнетизъм ще стартира да работи освен на стоманените тела, само че и на двамата млади учени.

В поддръжка на убеждението, че тези двамата в действителност са били родени един за различен и че макар огромната разлика във възрастта, не е имало такава в интелектуално отношение, идва фактът, че десетилетие преди запознанството им Пиер дружно с брат си изобретява пиезоелектричния електрометър – машина, която бих се затруднила да обясня какво тъкмо прави, само че несъмнено е доказателство за неговия изобретателски гений.

Въпреки нормалното си дистанцирано държание сериозната Мария съумява да размекне сърцето на Пиер до степен, че той да стартира да съкратява професионалната отдалеченост посред им, наричайки я с сантименталното “Мари ”. Често й споделя, че “би било красиво, в случай че преминем през живота дружно, следвайки фантазиите си: твоя за родината, нашия общ за бъдещето на човечеството, на науката. ” Постепенно Мари стартира да поддава на ухажванията на сътрудника си, само че когато той й предлага брак, тя отхвърля. Един брак би  объркал проектите й да се върне в Полша, където има намерение да продължи научната си кариера.

Пиер не се обезкуражава от отговора на обичаната. Толкова е влюбен, че е подготвен да зареже всичко в Париж и да замине с нея за Полша, въпреки да е наясно, че там само ще може да работи като преподавател по френски. За негов шанс не му се постанова да прибягва до такава всеотдайност, тъй като, откакто на Мари отхвърлят място в Краковския университет (защото е жена!), към този момент не е мъчно да я убеди да се върне при него в Париж. И най-сетне да му каже “да ”.

Датата, която избират да сключат нецърковен брак, е 25 юли 1895 година Преди да тръгнат към общината в Со, сателитно градче на Париж, Мари споделя на Пиер, че ще носи работната си тъмносиня дреха, тъй като по-късно има намерение непосредствено да отиде в лабораторията, тъй че да не губи време за преобличане. Точно по този начин облечена е запечатена на единствената им сватбена снимка. Понеже Мари към този момент е потвърдила, че е всичко друго, единствено не и жена, която се придържа към патриархалните порядки, разумно е да пожелае да резервира моминската си фамилия. единствено прибавяйки към нея двете срички на тази на брачна половинка си.

Освен обща пристрастеност към науката, младоженците споделят и два други интереса – дългите разходки с велосипед и пътуванията в чужбина. Общите занимания ги карат да се привържат още повече един към различен и да станат неразделни.

Анри Бекерел таман е разкрил, че урановите соли излъчват лъчи, които наподобяват рентгеновите, само че тъй като никой към момента схваща по какъв начин “работят ”, Мари се заема със задачата да разбере – благодарение на изобретението на мъжа си, електрометъра. Работи неуморно в продължение на години в спонтанна лаборатория в една зле проветрива колиба. Въпреки че машината за опитите е на Пиер, всички хрумвания идват от страна на Мари. Във времето сред опитите с разнообразни руди и менерали Мари съумява да износи и роди първото им дете – дъщерята Ирен, която ще продължи почтено по стъпките на майка си.

И тъй като триумфът идва при упоритите, през 1898 година напъните на съпрузите се възнаграждават с откритието на два нови, радиоактивни детайла: полоний и радий.

Останалото, както споделят, е история, която всички, които сме ходили на учебно заведение (или най-малко сме гледали кино лентата “Радиоактивен ” от 2019-а!) би трябвало добре да познаваме. Съпрузите Кюри си поделят Нобеловата премия за физика за 1903-а с Анри Бекерел. Осем години по-късно Мари печели еднолично премията за химия, което я прави първата и към този момент единствена жена-носителка на Нобелова премия в две разнообразни категории. Използвайки второто си най-престижно научно отличие в света като задоволително безапелационен мотив, тя съумява да убеди френското държавно управление да поддържа концепцията й за Радиев институт, който от дълго време мечтае да основе.

Съдбата наподобява храни с великодушни порции благополучие и триумфи семейство Кюри – година след спечелването на общия Нобел се ражда втората им щерка, Ев. Разбира се, никой не може и да допуска тогава, че зад ъгъла дебне сянката на ужасна покруса. В една дъждовна априлска  вечер на 1906-а, пресичайки улица “Дофен ”, Пиер е блъснат от карета. Загива на място със строшен череп. Мари е съкрушена от тъга – изгубила е индивида, който е бил всичко за нея – и другар, и обичан, и дясната й ръка в научната й активност. Но губи ли и себе си и настървението си за работа? Pas du tout![1] С присъщото си достолепие и доза надменност тя отхвърля вдовишката пенсия, препоръчана й от френското държавно управление, и освен се връща на работа дни след трагичната гибел на брачна половинка си, само че и заема неговия научен пост! В записките й от това време четем: “Този непредвиден удар на ориста ме унищожи. Не знаех дали ще съм в положение още веднъж да мисля за бъдещето. Но тогава си спомних какво ми споделяше от време на време Пиер: че в случай че някой ден него към този момент няма да го има, би трябвало да продължа да работя. ”

И тя продължава напред. И освен с работата, само че и с живота. Все отново е единствено на 38. Може и да е изгубила брачна половинка си, само че дамата в нея продължава да е жива и да изпитва скотски усеща и стремежи.

Някъде през 1910-а младата вдовица хвърля око на Пол Ланжвен, някогашен възпитаник на Пиер, женен, само че, както самият той твърди, отчужден от жена си. Мадам Ланжвен е наясно с предходните изневери на брачна половинка си и с времето се е научила да не им обръща внимание, само че нещо в сегашната му забежка с известната химичка я кара да не може да си откри място от гняв и ревнивост. Затова, когато схваща къде се намира частната квартира, в която влюбените гълъбчета се срещат скрито, тя наема човек, който да проникне в нея и да открадне каквито изобличителни материали му попаднат. Злосторникът се натъква на любовна преписка, което си е истински джакпот.

Три дни преди Мари да завоюва втората си Нобелова премия, госпожа Ланжвен “лийква ” любовните писма сред нея и брачна половинка си на пресата, добавяйки, че с изключение на бракоразвод, ще желае и цялостно настойничество над децата им с Пол. Вестникарите напряко полудяват от новината, че великата Кюри си е хванала ухажор, освен това женен и по-млад от нея. Публикациите в пресата провокират публичен скандал, който ловко се употребява от университетските й съперници. По времето, когато таблоидите пишат за “чужденката-еврейка ” (каквато тя в действителност не е!), която спи с непознати мъже, тя е в Белгия. Когато се връща в Париж, заварва ядосана навалица пред дома си. Налага се да си вземе децата и да потърси леговище вкъщи на другарка.

Скандалът към прелюбдейската история води до два дуела. В първия се опълчват редакторите на два съперничещи си вестника.  Опонентите вземат решение да разрешат разногласието на кого се пада заслугата за разобличаването на извънбрачната спекулация на Кюри и Ланжвен посредством типичен двубой с шпаги. За благополучие няма убити, единствено едно кървящо рамо, а дуелиращите се сдобряват.

Участниците във втория двубой са самият Пол Ланжвен и журналистът Гюстав Тери, който е посмял да го назова “страхливец ”. Обиденият Пол упорства да се гърмят с револвери, само че до конфликт по този начин и не се стига, тъй като и двамата се отхвърлят. Тери акцентира като причина за отхвърли си да се дуелира това, че не желае да лиши Франция от писателския си талант, а Ланжвен от своя страна декларира, че не е палач.

Въпреки не до такава степен дискретните рекомендации на някои членове на Нобеловия комитет да не пътува за Стокхолм, самият Алберт Айнщайн застава на нейна страна, заявявайки, че тя би трябвало да замине за Швеция, с цел да одобри премията си, и да обръща внимание на нелепите и злостни обвинявания по собствен адрес. Мари е не по-малко решена да отиде и персонално да си вземе втората премия. Церемонията минава като по ноти, както и последвалата  я разточителна вечеря с 11-степенно меню в компанията на шведския крал.

В следствие Ланжвен и брачната половинка му съумяват да се схванат, без даже да стигат до съда, а откакто завършва едногодишната си буйна връзка с Пол, Мари продължава живота и работата си по този начин, все едно нищо кой знае какво се е случило. Имало там някакъв секс, някакви писма, на кого му пука, когато на карта е заложено бъдещето на човечеството. А то съгласно Мари е повече от вълнуващо и удивително!

След като абсурдът към връзката й с Ланжвен най-сетне отшумява, до края на живота  си няма мадам Кюри няма да има различен ухажор с изключение на науката.

Нейният Радиев институт излъчва още четирима носители на Нобелова премия, сред  които са щерка й Ирен и шурей й Фредерик Жолио-Кюри. Самата Мари става първата жена учител в Сорбоната, както и член на 85 научни сдружения по целия свят и получава 20 почетни степени.

Тъй като в годините след откриването на радиоактивността към момента не са известни нездравословните последствия за здравето при прикосновение с радиоактивни изотопи, Мари не взима никакви защитни ограничения в работата си. Освен това разнася проби в джобовете си, държи радиоактивни материали в чекмеджето на бюрото си, а на  гърдите й виси екстравагантен амулет, който съставлява ампула с радий! Когато посещава за финален път обичаната си татковина при започване на 1934-а, към този момент са налице първите признаци на левкемията, която най-вероятно е развила вследствие на дългогодишното си излагане на радиоактивно облъчване.

На 4 юли същата година Мари издъхва в санаториума Санселмо. Погребана е в гробището в Со до обичания си Пиер. 60 години по-късно, през 1995 година, тленните им остатъци са преместени в парижкия Пантеон. Така за следващ път, въпреки и post mortem, Мари Склодовска-Кюри още веднъж основава казус, ставайки първата жена, почетена поради заслугите й с заравяне в Пантеона. Посмъртно тя е удостоена и с най-високото полско държавно отличие – Ордена на белия орел.

[1] В никакъв случай (фр.)