Потресаващият разказ на българина, загубил жена и син при обстрела на орките в Одеса
" Това е доста тежко за всички нас. Жена ми Анечка доста постоянно излизаше през нощта. Подготвяха заведения за хранене, кафенета, сватби или някакви мероприятия. Тя е декоратор-флорист. И нормално рано сутринта се прибираше. И като се събудя, по табиет поглеждам и си мисля - по кое време ще се върне. А нея я няма... "
Това сподели Сергей Гайдаржи - татко на 4-месечния Тимофей и брачен партньор на Анна, който оцелява по знамение дружно смалката си дъщеричка след съветски удар с дрон на 2 март в Одеса. Дронът порази жилищен блок. Загинаха осем цивилни.
Исках още да кажа " Благодаря " на всички положителни хора - на този свят има доста положителни хора. Само в Русия са неприятни, всички са терористи, желаят да
завземат нашите запаси. А по света има доста положителни хора. Те желаят да живеят в мир. Навсякъде - в Европа, в Америка. Искам да благодаря на хората, които поеха дребна частичка от този товар... Той е доста тежък... и от време на време ми се коства, че... не мога да го нося... раницата е доста тежка, само че... всички вие помагате на мен, на нашето семейство. Помагате ни да можем да преживеем това. Макар и доста мъничко, вие към този момент облекчихте този товар, за
да го извършите малко по-лек.
Сергей, който е бесарабски българин, описа за случилото се в нощта на нападението и по какъв начин дружно с момиченцето му се избавят пред белгийския публицист Бруно Бекман, който предава за Българска национална телевизия. Разговорът с бащата, изгубил
любовта на живота си и своя наследник - е в църквата в Одеса, където на следващия ден ще бъде опелото на момченцето и майката.
" Тук, в тази черква, с Анечка се запознахме, тук свързахме орисите си. При нас беше обич от пръв взор, може би ви звучи наивно. Запознахме се през 2020 година, на християнски лагер, общувахме си недълго, две седмици и
аз ѝ предложих, споделих - за какво, за какво да се изтезаваме, дано се оженим. Имахме прелестна женитба, тук в тази черква.
На погребението несъмнено ще дойдат доста хора и предлагаха да е в друга, по-голямо черква, само че аз и всички родственици в един глас казахме - не, в тази! Тук се венчахме и тя би желала тук да е и погребението ѝ ", описа през сълзи той.
" На 1 март, в петък, бяхме тук на свещенодействие с нашия Тимошка, по този начин му казвахме на Тимофей - Тимошка, геврече. И - знаете, хората доста се радват на дребни деца. После се прибрахме вкъщи. Петък вечер, всички бяхме доста
изморени. И аз отидох да дремя в другата стая, и моето момиченце ми сподели - тате, желая да дойда с теб и пристигна с мен.
Ние доста рядко се разделяхме. Дълбоко заспахме и двамата. Тя беше изтощена. Заспа с детенцето в леглото. На нашето легло в спалнята. Детенцето беше ей по този начин, под ръчичката ѝ. Тя го хранеше. Той си има и негово креватче -
малко. Но в последно време го вземаме при нас. Тя го поставя до нея, с цел да не става нощно време, да може да го храни. И през онази нощ тя не ме повика ", сподели още Сергей.
" Събудих се от един подобен тон - като екот. Тътен от приближаващия " Шахед ". Събудих се и слушам по какъв начин идва, идва. И се чу гръм, доста мощен гръм. През прозореца всичко стана алено, пламна. Аз, аз се разсънвам бързо. На
Анечка ѝ би трябвало повече време... хората са разнообразни. Но аз се разсънвам бързо - хоп и ставам, и мога да мисля и така нататък
И на мига взех едно одеяло и изскочих - спалнята ни е отляво.. викнах - Анечка, къде си, обичана - нормално по този начин се обръщам към нея. Вратата към спалнята беше отворена...а там беше празно, там... нямаше нищо. Просто
празно. Отваряш вратата, а там - празно, няма стая, всичко е руини. После излязох с нашето момиченце... Не помня от коя страна излязох - или през входната врата - към стълбищната площадка, или напряко - през камарата
парчета, която се спускаше надолу ", изясни Сергей.
" Нашето момиченце - тя е на 2 години и 4 месеца - Лиза. Майка ѝ доста искаше това име... Да, тя наподобява на майка си. Много наподобява на майка си - тя беше доста пъргава, доста дейна. Помагам ѝ нещо в кухнята - аз върша едно нещо, а тя към този момент 20 е направила. " Любими, давай по-бързичко! ", споделя. А аз като мъж - нали знаете, без да бързам, красиво, тъкмо. Нашето момиченце нищо не разбра... и Слава богу! Тя е като ярък лъч - усмихва си се ", плаче Сергей.
Това сподели Сергей Гайдаржи - татко на 4-месечния Тимофей и брачен партньор на Анна, който оцелява по знамение дружно смалката си дъщеричка след съветски удар с дрон на 2 март в Одеса. Дронът порази жилищен блок. Загинаха осем цивилни.
Исках още да кажа " Благодаря " на всички положителни хора - на този свят има доста положителни хора. Само в Русия са неприятни, всички са терористи, желаят да
завземат нашите запаси. А по света има доста положителни хора. Те желаят да живеят в мир. Навсякъде - в Европа, в Америка. Искам да благодаря на хората, които поеха дребна частичка от този товар... Той е доста тежък... и от време на време ми се коства, че... не мога да го нося... раницата е доста тежка, само че... всички вие помагате на мен, на нашето семейство. Помагате ни да можем да преживеем това. Макар и доста мъничко, вие към този момент облекчихте този товар, за
да го извършите малко по-лек.
Сергей, който е бесарабски българин, описа за случилото се в нощта на нападението и по какъв начин дружно с момиченцето му се избавят пред белгийския публицист Бруно Бекман, който предава за Българска национална телевизия. Разговорът с бащата, изгубил
любовта на живота си и своя наследник - е в църквата в Одеса, където на следващия ден ще бъде опелото на момченцето и майката.
" Тук, в тази черква, с Анечка се запознахме, тук свързахме орисите си. При нас беше обич от пръв взор, може би ви звучи наивно. Запознахме се през 2020 година, на християнски лагер, общувахме си недълго, две седмици и
аз ѝ предложих, споделих - за какво, за какво да се изтезаваме, дано се оженим. Имахме прелестна женитба, тук в тази черква.
На погребението несъмнено ще дойдат доста хора и предлагаха да е в друга, по-голямо черква, само че аз и всички родственици в един глас казахме - не, в тази! Тук се венчахме и тя би желала тук да е и погребението ѝ ", описа през сълзи той.
" На 1 март, в петък, бяхме тук на свещенодействие с нашия Тимошка, по този начин му казвахме на Тимофей - Тимошка, геврече. И - знаете, хората доста се радват на дребни деца. После се прибрахме вкъщи. Петък вечер, всички бяхме доста
изморени. И аз отидох да дремя в другата стая, и моето момиченце ми сподели - тате, желая да дойда с теб и пристигна с мен.
Ние доста рядко се разделяхме. Дълбоко заспахме и двамата. Тя беше изтощена. Заспа с детенцето в леглото. На нашето легло в спалнята. Детенцето беше ей по този начин, под ръчичката ѝ. Тя го хранеше. Той си има и негово креватче -
малко. Но в последно време го вземаме при нас. Тя го поставя до нея, с цел да не става нощно време, да може да го храни. И през онази нощ тя не ме повика ", сподели още Сергей.
" Събудих се от един подобен тон - като екот. Тътен от приближаващия " Шахед ". Събудих се и слушам по какъв начин идва, идва. И се чу гръм, доста мощен гръм. През прозореца всичко стана алено, пламна. Аз, аз се разсънвам бързо. На
Анечка ѝ би трябвало повече време... хората са разнообразни. Но аз се разсънвам бързо - хоп и ставам, и мога да мисля и така нататък
И на мига взех едно одеяло и изскочих - спалнята ни е отляво.. викнах - Анечка, къде си, обичана - нормално по този начин се обръщам към нея. Вратата към спалнята беше отворена...а там беше празно, там... нямаше нищо. Просто
празно. Отваряш вратата, а там - празно, няма стая, всичко е руини. После излязох с нашето момиченце... Не помня от коя страна излязох - или през входната врата - към стълбищната площадка, или напряко - през камарата
парчета, която се спускаше надолу ", изясни Сергей.
" Нашето момиченце - тя е на 2 години и 4 месеца - Лиза. Майка ѝ доста искаше това име... Да, тя наподобява на майка си. Много наподобява на майка си - тя беше доста пъргава, доста дейна. Помагам ѝ нещо в кухнята - аз върша едно нещо, а тя към този момент 20 е направила. " Любими, давай по-бързичко! ", споделя. А аз като мъж - нали знаете, без да бързам, красиво, тъкмо. Нашето момиченце нищо не разбра... и Слава богу! Тя е като ярък лъч - усмихва си се ", плаче Сергей.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ