Георги Господинов бе удостоен с голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“
Това е доста друга премия, тъй като е доста персонална. Защото, мога да кажа, това е моят университет, това е нашият университет, тук ми се случиха най-важните неща. Това сподели писателят Георги Господинов пред медиите, откакто бе почетен с Голямата премия за литература на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, съобщи Българска телеграфна агенция.
Много персонална премия и още по-хубава, тъй като залата беше цялостна с младежи, означи още той.
Господинов получи оценката на тържествена гала през днешния ден в аулата на Ректората на СУ от ректора на висшето учебно заведение проф. Георги Вълчев. Той изясни, че това било най-кратко заседавалото жури. „ Свършихме работата за пет минути, с сътрудниците нямахме никакви съмнения “, сподели проф. Вълчев.
Имам лесната задача да стимулирам една премия, която мисля, че е много явно за какво Георги Господинов получава, сподели проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “.
„ Георги Господинов сложи не просто българската литература, сложи България на картата на света “, означи тя. И добави, че интернационалният приз „ Букър “, с който Георги Господинов бе отличен през 2023 година, е може би най-престижната премия. „ Тя, съгласно мен, е по-голяма от Нобеловата, тъй като при Нобеловата премия има доста вземане предвид - с политически фактори, с географски, даже с квоти. Докато " Букър " се дава за книга и то - за литературните достолепия на тази книга “, изясни проф. Личева.
Тя уточни, че Голямата премия на Софийския университет се присъжда на Георги Господинов, който е в разцвета на своето творчество и му следва да напише още доста.
„ Бях на 20, когато влязох за първи път тук. Всъщност - не. Бил съм на минус няколко месеца, когато майка ми, сама тя на 20, е влизала бременна в първи курс „ Право “, сподели Господинов в благодарствената си тирада. Той си спомни по какъв начин е протестирал в студентските си години.
А по-късно, през 2013 година, когато студентите били неизменима част от митингите, носели щитове от корици на книги на Гео Милев, Христо Ботев, Димитър Талев, Христо Смирненски и неговата книга „ Невидимите рецесии “. „ Това е най-големият комплимент, който съм получавал “, означи Господинов.
„ Това беше през 2013-а - годината на митинга за смисъла. Много ми се желае и в този момент да имаме тази вяра, наречете я доверчивост, че ще се преборим за такова време, в което няма да ни насъскват по този начин елементарно едни против други. Няма да влизаме за следващ път в реката на едно и също минало. Няма да се връщаме към пропаданията на ХХ век. Няма да горим книги и да забраняваме спектакли. И счупеният посред ни диалог ще тръгне още веднъж “, сподели още писателят.
" Наградата, която ми се дава през днешния ден, допускам е за книгите които съм написал до момента. Или като поощрение за думите, които следва да напиша. Но по-важно от това е оня ентусиазъм, това безшумно обезсърчение и несигурна вяра, че можеш с думите си да спреш за малко или най-малко да забавиш разомагьосването на света. Да произведеш смисъл за този, който е изгубил смисъла. Да утешиш най-малко един човек. Да заговориш за това, което нормално премълчаваме. И да накараш един четец да ти каже: Това беше моята история, само че я бях затрупал доста във вътрешността. Или вярата най-после да останат няколко хубави думи от теб ", сподели още Георги Господинов.
