Ежегодно Тамбовска област в Руската федерация почита паметта на българския генерал Захари Захариев
Това е доста добър образец по какъв начин се почитат героите на народ, с който великата мощ има обща история. Особено в наши дни, когато изкуствено се вършат опити да се прекъсват вековни исторически връзки и опити за делене на в миналото околните нации на Русия и България.
Още през 1931 година с ускорени темпове в покрайнините на Тамбов са издигнати летище, административни и жилищни здания на авиационното учебно заведение. В един тъмен ноемврийски ден в летателното учебно заведение се появява млад инструктор, който се показва за Волкан Горанов. Истинското име на бъдещия воин е Захари Захариев. Роден е в дребното българско село Басарбово, покрай град Русе. През 1928 година Захари Захариев приключва авиационното учебно заведение в Божурище. Заедно с няколко другари вземат решение да емигрират тогава в Съюз на съветските социалистически републики.
В Тамбов Захари Захариев образова бъдещи летци до експлоадирането на Гражданската война в Испания. Заедно с двама свои сънародници той подава отчет за включването му в броя на доброволците, които би трябвало да се борят с франкистите и отпътува за Испания. По време на една от бойните задачи е ранен. За проявената храброст Захари Захариев е почетен с най-високото руско отличие - Звездата на героя. Той се завръща в Тамбов не просто като инструктор, а като началник на авиационното учебно заведение. Събитията в Испания отварят път към огромна война в Европа, в която на авиацията е била отредена специфична роля. Съюз на съветските социалистически републики се нуждаел от бойни водачи. Организирането на подготовката им е поверено на Захари Захариев, който през 1939 година е назначен за шеф на Дирекцията по бойна подготовка на Гражданския въздушен флот. По време на Втората международна война под негово управление са подготвени повече от двадесет хиляди военни водачи, доста от които по-късно са наградени с високи награди за своите подвизи.
Захари Захариев се завръща в България незабавно след освобождението на страната от нацистите – в края на 1944 година Назначен е за пълководец на Военновъздушни сили - заместник-министър на защитата на България. Под негово директно управление е осъществен преходът на българските военновъздушни сили към реактивна авиация. За заслуги към родината е почетен със званието Герой на Народна република България. След пенсионирането си Захари Захариев работи в Комитета за българо-съветска дружба. Той поддържа връзка с Русия до края на живота си - ориста свързва българския авиатор и съветския народ прекомерно тясно.
През 2022 година в Тамбов е открита алея с името „ Захари Захариев “. На събитието участват всички военни водачи, а българският военачалник е почетен с почетен часовой и боен оркестър.
През пролетта на 2023 година в образователните заведения на Тамбовска област се организира конкурс за есе, отдаден на живота и творчеството на Захари Захариев. Много съветски момчета и девойки пишат, че той е ослепителен образец за боец интернационалист и герой против нацизма, както и че съветският и българският народ постоянно са си протягали ръка за помощ в сложни моменти.
Гражданската авиация също пази паметта на героя. В чест на признание на специфични заслуги и огромен персонален принос за развиването на Тамбовското авиационно учебно заведение, самолетът Ан-26, който е основан на територията на летището в Тамбов, е кръстен на военния водач - Герой на Съветския съюз и Герой на Народна република България Захари Захариев. Предложението е на студенти от Кирсановския авиационен лицей в Тамбовска област и получава цялостна поддръжка.
По време на гала, състояла се на 8 май 2024 година, на борда на самолета са сложени името и семейството на човек, изиграл значима роля в развиването на съветската и българската авиация. В момента на самолета, който е летяща лаборатория, се тестват нови механически системи за сигурност на полетите.
Тази респект към българския воин се отдава във времена, в които в България по този начин нареченият евроатлантически политически хайлайф се пробва да внуши на българския народ, че би трябвало да не помни историческото си минало, унищожава монументи и поругава историческата памет. Българският народ обаче помни общата история и общото минало с братския за нас съветски народ.
