„Съпругът ми е с нас за Коледа, защото Ви има“ – благодарността е за д-р Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „Сърце и мозък“
Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е освен болница, а място, където има човечност и човечност, за тях няма събота и неделя, споделя Мина Джугларска
Бургазлийката Мина Джугларска дойде със строшен крайник и с патерици в редакцията на Флагман.бг, с цел да благодари на хората, които резервираха фамилията ѝ. Познаваме добре Мина Джугларска около всеотдайната ѝ работа в поддръжка на децата със специфични потребности в Община Бургас.
„ Съпругът ми, който е татко, дядо и дирек за нашето семейство, е с нас за Коледа, тъй като Ви има “ – през днешния ден нейната признателност е за шефа доктор Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „ Сърце и мозък “, а прочувственият ѝ роман е прекомерно персонален, той няма потребност от редакция и въведение, по тази причина Ви го предоставяме:
„ Всичко стартира на 22 октомври, неделя, моят брачен партньор Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, се почувства зле, обажда ми се по телефона и споделя: „ Чувствам се зле, имам болежка в гърдите и не мога да вдишвам. “ За мен беше повече от ясно, че нещата са доста съществени, само че се постарах по най-хубавия метод да лишава от него напрежението и болката. С общи старания той съумя да стигне до болница „ Сърце и мозък “. Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е освен болница, а място, където има човечност и човечност. Начело с шефа доктор Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, само че незабавно екипът се събра по неотложност поради моят брачен партньор. Установи се, че брачният партньор ми има доста сериозен проблем с аортата, което аз няма по какъв начин да кажа с медицински термин, с цел да не звучи неуместно. Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкоз малко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със строшен крайник от два дни, лежах неподвижна у дома с гипс, шина и две патерици.
За това, което се случваше, аз мислех, че в никакъв случай злото не идва единствено. Веднага екипът го одобри, задържаха живота му и стартира една седмица физическа и психическа подготовка на неговото положение, с цел да може да се организира интервенцията, в която да се приложат новаторски способи и техники, с вкарване на ендопротеза и други нужни неща, за които всеки ден и всеки час се намираше експерт, който да ни изясни по човешки метод.
В деня на интервенцията доцент Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на международно равнище в своя професионализъм, дружно със своя екип направи 12-часова интервенция, в която се случват и други непредвидени проблеми, които са овладени и всичко приключва по най-хубавия метод. Въпреки 12-часовата интервенция и че ние околните стояхме и чакахме резултата, имаше кой да ни изяснява за какво интервенциите са толкоз дълги, какво се случва, че е належащо време. Екипът, който извърши интервенцията, постави грижи и по-късно. Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, да вземем за пример, споделяха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха един път 6, а по-късно още 8. Непрекъснато ни успокояваха, срещахме такава човечност и сърдечност, че няма по какъв начин аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и персонално да не го опиша. Добрият образец би трябвало да се споделя, не може единствено да ругаем здравната система. Добрият образец съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха съвършено работата, бяха подготвени и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с самообладание на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа.
По-малко от два месеца след животоспасяващата интервенция Васил Джугларски към този момент си е вкъщи, може да стои седнал и да се движи
В процеса на възобновяване на брачна половинка ми се срещнах и с шефа доктор Лидия Стефанова, желаех да ѝ кажа, че това е доста съвременна болница, в нея има даже психолог. А санитари, медицински сестри, механически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя споделяше: „ пациентът има право, той е преди всичко, това е повече от обикновено, което сме свършили, госпожо. “ С усмивка тя откри метод да ми изясни, че това е „ Сърце и мозък “ и по този начин ще бъде.
Много благодаря на всички, които помогнаха той да е у дома, да се възвръща. Виждам насладата и на медицинските екипи, когато вървим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оживели при сходна животоспасяваща интервенция, макар положителната техника и подготовка на медицинските лица, е доста дребен като успеваемост. Моят мъж получи втори късмет, той да бъде жив и измежду нас, неговото семейство.
Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година имаше на кого и защо да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница „ Сърце и мозък “. Вие сте сърце, което работи с мозък. Надявам се да станете бранд, както мечтае доктор Стефанова и в действителност да сте гордостта освен в Бургас, България, а и отвън граница. “
Васил Джугларски по време на рехабилитация у дома
Бургазлийката Мина Джугларска дойде със строшен крайник и с патерици в редакцията на Флагман.бг, с цел да благодари на хората, които резервираха фамилията ѝ. Познаваме добре Мина Джугларска около всеотдайната ѝ работа в поддръжка на децата със специфични потребности в Община Бургас.
„ Съпругът ми, който е татко, дядо и дирек за нашето семейство, е с нас за Коледа, тъй като Ви има “ – през днешния ден нейната признателност е за шефа доктор Лидия Стефанова и цялото семейство на болница „ Сърце и мозък “, а прочувственият ѝ роман е прекомерно персонален, той няма потребност от редакция и въведение, по тази причина Ви го предоставяме:
„ Всичко стартира на 22 октомври, неделя, моят брачен партньор Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, се почувства зле, обажда ми се по телефона и споделя: „ Чувствам се зле, имам болежка в гърдите и не мога да вдишвам. “ За мен беше повече от ясно, че нещата са доста съществени, само че се постарах по най-хубавия метод да лишава от него напрежението и болката. С общи старания той съумя да стигне до болница „ Сърце и мозък “. Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е освен болница, а място, където има човечност и човечност. Начело с шефа доктор Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, само че незабавно екипът се събра по неотложност поради моят брачен партньор. Установи се, че брачният партньор ми има доста сериозен проблем с аортата, което аз няма по какъв начин да кажа с медицински термин, с цел да не звучи неуместно. Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкоз малко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със строшен крайник от два дни, лежах неподвижна у дома с гипс, шина и две патерици.
За това, което се случваше, аз мислех, че в никакъв случай злото не идва единствено. Веднага екипът го одобри, задържаха живота му и стартира една седмица физическа и психическа подготовка на неговото положение, с цел да може да се организира интервенцията, в която да се приложат новаторски способи и техники, с вкарване на ендопротеза и други нужни неща, за които всеки ден и всеки час се намираше експерт, който да ни изясни по човешки метод.
В деня на интервенцията доцент Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на международно равнище в своя професионализъм, дружно със своя екип направи 12-часова интервенция, в която се случват и други непредвидени проблеми, които са овладени и всичко приключва по най-хубавия метод. Въпреки 12-часовата интервенция и че ние околните стояхме и чакахме резултата, имаше кой да ни изяснява за какво интервенциите са толкоз дълги, какво се случва, че е належащо време. Екипът, който извърши интервенцията, постави грижи и по-късно. Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, да вземем за пример, споделяха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха един път 6, а по-късно още 8. Непрекъснато ни успокояваха, срещахме такава човечност и сърдечност, че няма по какъв начин аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и персонално да не го опиша. Добрият образец би трябвало да се споделя, не може единствено да ругаем здравната система. Добрият образец съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха съвършено работата, бяха подготвени и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с самообладание на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа.
По-малко от два месеца след животоспасяващата интервенция Васил Джугларски към този момент си е вкъщи, може да стои седнал и да се движи В процеса на възобновяване на брачна половинка ми се срещнах и с шефа доктор Лидия Стефанова, желаех да ѝ кажа, че това е доста съвременна болница, в нея има даже психолог. А санитари, медицински сестри, механически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя споделяше: „ пациентът има право, той е преди всичко, това е повече от обикновено, което сме свършили, госпожо. “ С усмивка тя откри метод да ми изясни, че това е „ Сърце и мозък “ и по този начин ще бъде.
Много благодаря на всички, които помогнаха той да е у дома, да се възвръща. Виждам насладата и на медицинските екипи, когато вървим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оживели при сходна животоспасяваща интервенция, макар положителната техника и подготовка на медицинските лица, е доста дребен като успеваемост. Моят мъж получи втори късмет, той да бъде жив и измежду нас, неговото семейство.
Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година имаше на кого и защо да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница „ Сърце и мозък “. Вие сте сърце, което работи с мозък. Надявам се да станете бранд, както мечтае доктор Стефанова и в действителност да сте гордостта освен в Бургас, България, а и отвън граница. “
Васил Джугларски по време на рехабилитация у дома Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ