Ендшпила на Пеп в Сити ли виждаме в момента
Това е краят, красиви приятелю. Или пък може да е просто привидение за края. Да гледаш по какъв начин Джосеп Гуардиола размахва лудо слабичките си крайници и ръце край тъчлинията на „ Анфийлд “ в неделя като хвърчаща слепешката гумена топка послужи за удостоверение на най-малко едно нещо. Мениджърът на Манчестър Сити си остава извънредно сръчен и луд по футбола човек на своите 48 години.
Отвъд това е мъчно да тълкуваме тази му реакция на третата загуба на тима му този сезон в Премиър Лийг му като знак за положително здраве, непоклатимост и нареждащи се по ноти проекти за бъдещето. Вместо това той изглеждаше необичайно изолиран, до момента в който подскачаше като отвързан, и може би навлязъл в идната фаза на една добре позната кариерна парабола. Изглеждаше дотам, че е изкушаващо да се запитаме друго: дали в действителност ще го забележим още веднъж отпред на Сити в идващия турнирен мач на „ Анфийлд “?
Би било елементарно да загърбим това като чиста форма нечиста сделка. Най-вече тъй като е точно такава. Плюс това сходен жанр държание просто е характерен за Гуардиола. На стената в своя кабинет той има откъс от Марсело Биелса: „ Радостта, която идва с успеха, трае към пет минути и след това остава една голяма празнота и самотност, сложна за разказване. “ Окей, значи това е то да побеждаваш. Какво остава тогава при загубата с 3:1 от директния ти противник за купата в един лудо безнадежден следобяд? Обяснете ни това.
До момента, в който Гуардиола се появи в медийния си бокс на стадиона, беше съумял, и отлично на него, да си върне хладнокръвието. На този стадий той беше просто доста, но доста ядосан, но и ледено въздържан. И въпреки всичко чувството си остана. Крайната форма на физическата комедия, изиграна от Гуардиола в неделя на сцената на „ Анфийлд “, като че ли преминаваше естествените граници на държанието и носеше ехото на старите времена. Напомняше на разкъсването на панталоните при 6:1 против Порто година преди напускането на Байерн (Мюнхен). Или на дивите скокове в полуфинала на Шампионската лига против Реал Мадрид година преди напускането на Барселона триумфиращ, само че изцеден.
Днес Гуардиола кара своя четвърти сезон в Манчестър Сити. Той имаше тъкмо четири години в Барса. В Мюнхен изкара до три. Сега има новопостроена къща в Манчестър, обича клуба и своята група от играчи. Има диалози да остане до края на контракта си през юни 2021 година, но при Гуардиола е значимо да си спомним, че всекидневно има три етапи на ангажиране – дано ги назовем по древен Битие, Откровение и Изход.
Първата е етапа на строеж, когато ползва своята методология с новите системи и преодолява неравностите по пътя. (За много време от първия му сезон в Англия експертът от Сантпедор безусловно рисуваше бяла точка на подготвителното поле, където искаше Рахим Стърлинг да застава.) Втората е апогеят – тези златни мигове, когато тимът действа на идеалната си периодичност. Третата и последна е интервалът на овакантяване – цялостен развой, който включва у себе си консумиране на голямо количество прочувствена сила от всички забъркани страни.
Изкушаващо е да заключим, че в този момент се намираме в третата фаза – началото на Изхода на Пеп. И не го вършим единствено поради повтарящи се с предишното трендове в държанието му. В най-славния и прелестен за окото смисъл той всекидневно изцежда освен самия себе си, а и всички към си. Към края на интервала му в Байерн клубните ръководители наяве подхвърляха на гостуващите им публицисти, че чашата е преляла и че идващият старши треньор на тима може да е малко по-малко придирчив.
Пък и след време може да стартират да се появяват неточности, както се случи против Ливърпул. Няма подозрение, че първенците имаха и прочут малшанс. Няма тим на тази земя, който да изгуби трима основни играчи от защитната си петорка и да дойде със самочувствие на „ Анфийлд “, и въпреки всичко гостите имаха 18 удара към вратата с няколко рискови положения и можеше да получат дузпа тъкмо преди първия гол в конфликта.
Можеше обаче и да се вземат по-различни решения. Защо Гуардиола употребява единствено една промяна, макар че изоставаше в резултата през цялото време? Защо не употребява изобщо Рияд Марез? Защо не промени системата си и не даде тактически отговор на ранния двоен удар на противника? Защо очевидно изтощеният Серхио Агуеро изигра за 15 дни пет мача преди този? Защо 36-годишният Клаудио Браво е към момента аварийният вратар? Защо бяха изхарчени 230 млн. паунда за бекове в ерата „ Гуардиола “, без да се намерят съответни хора да спрат господството на Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън, струващи общо единствено 8 млн. паунда? Защо след всичките изхарчени големи суми за защитата няма преобладаващ и сръчен централен бранител, който при потребност да замести преобладаващия и сръчен Емерик Лапорт?
Да се подлага на критика който и да било треньор по този метод е нечестна игра. Само те виждат от близко играчите си, знаят точното им физическо и психическо положение и цялостните елементи на тактиката си за даден мач. Тези хора са специалисти, а ние останалите единствено спекулираме. Част от запленяващото у Гуардиола обаче е тъкмо това по какъв начин неговите неточности постоянно изпъкват като тези на полудяващ под напора на егото и правилата си цезар.
Има го и безпокойството тук. Пеп е като актьор в този смисъл, че като че ли непрекъснато слага под въпрос рестриктивните мерки на своята среда. Защо централни бранители? Защо да предаваме топката? Какво са шпагатите? Има един креативен боязън даже и в метода, по който се мести от място на място в клубния футбол. Създай ослепителен отбор… и след това какво?
Оттук евентуално и наклонността да прегаря. Пък и в тази ситуация със Сити, дано не забравяме, той отметна най-вече детайли от листата си за осъществяване в кариерата. „ Спечели лигата и купите! “ Сторено. „ Подобри играчите си! “ Сторено. „ Създай несравним в актуалния британски футбол играещ на пас тим! “ Сторено. „ Повлияй на метода на игра в извънредно упоритата татковина на футбола! “ Сторено. Всичко е отметнато.
Е, несъмнено, остава едно нещо. Неговата обсебеност може и да не се споделя от всички последователи на „ жителите “, само че Гуардиола би желал най-страстно от всичко да завоюва Шампионската лига. Ливърпул ще е даже по-труден за настигане в шампионата този сезон и може би тъкмо натам ще тръгне пътят в този момент за Сити: ориентиране на мислите и силите към оня миг от пролетта, когато ще дойдат елиминациите в Европа с драма, която те кара безусловно да си сцепиш панталона. Елиминации, които толкоз тормозиха Гуардиола в близкото минало.
Сега той има време да се прегрупира и да гради формата на тима си за този момент. „ Анфийлд “ не беше нито краят, нито даже началото на края. Може обаче да се окаже първата стъпка към истински миг на трагична рецесия.
Барни Роней, „ Гардиън “ Премиър лийг 12 кръг, неделя 10 ноември
Ливърпул 3:1краен резулат 
Манчестър Сити
Отвъд това е мъчно да тълкуваме тази му реакция на третата загуба на тима му този сезон в Премиър Лийг му като знак за положително здраве, непоклатимост и нареждащи се по ноти проекти за бъдещето. Вместо това той изглеждаше необичайно изолиран, до момента в който подскачаше като отвързан, и може би навлязъл в идната фаза на една добре позната кариерна парабола. Изглеждаше дотам, че е изкушаващо да се запитаме друго: дали в действителност ще го забележим още веднъж отпред на Сити в идващия турнирен мач на „ Анфийлд “?
Би било елементарно да загърбим това като чиста форма нечиста сделка. Най-вече тъй като е точно такава. Плюс това сходен жанр държание просто е характерен за Гуардиола. На стената в своя кабинет той има откъс от Марсело Биелса: „ Радостта, която идва с успеха, трае към пет минути и след това остава една голяма празнота и самотност, сложна за разказване. “ Окей, значи това е то да побеждаваш. Какво остава тогава при загубата с 3:1 от директния ти противник за купата в един лудо безнадежден следобяд? Обяснете ни това.
До момента, в който Гуардиола се появи в медийния си бокс на стадиона, беше съумял, и отлично на него, да си върне хладнокръвието. На този стадий той беше просто доста, но доста ядосан, но и ледено въздържан. И въпреки всичко чувството си остана. Крайната форма на физическата комедия, изиграна от Гуардиола в неделя на сцената на „ Анфийлд “, като че ли преминаваше естествените граници на държанието и носеше ехото на старите времена. Напомняше на разкъсването на панталоните при 6:1 против Порто година преди напускането на Байерн (Мюнхен). Или на дивите скокове в полуфинала на Шампионската лига против Реал Мадрид година преди напускането на Барселона триумфиращ, само че изцеден.
Днес Гуардиола кара своя четвърти сезон в Манчестър Сити. Той имаше тъкмо четири години в Барса. В Мюнхен изкара до три. Сега има новопостроена къща в Манчестър, обича клуба и своята група от играчи. Има диалози да остане до края на контракта си през юни 2021 година, но при Гуардиола е значимо да си спомним, че всекидневно има три етапи на ангажиране – дано ги назовем по древен Битие, Откровение и Изход.
Първата е етапа на строеж, когато ползва своята методология с новите системи и преодолява неравностите по пътя. (За много време от първия му сезон в Англия експертът от Сантпедор безусловно рисуваше бяла точка на подготвителното поле, където искаше Рахим Стърлинг да застава.) Втората е апогеят – тези златни мигове, когато тимът действа на идеалната си периодичност. Третата и последна е интервалът на овакантяване – цялостен развой, който включва у себе си консумиране на голямо количество прочувствена сила от всички забъркани страни.
Изкушаващо е да заключим, че в този момент се намираме в третата фаза – началото на Изхода на Пеп. И не го вършим единствено поради повтарящи се с предишното трендове в държанието му. В най-славния и прелестен за окото смисъл той всекидневно изцежда освен самия себе си, а и всички към си. Към края на интервала му в Байерн клубните ръководители наяве подхвърляха на гостуващите им публицисти, че чашата е преляла и че идващият старши треньор на тима може да е малко по-малко придирчив.
Пък и след време може да стартират да се появяват неточности, както се случи против Ливърпул. Няма подозрение, че първенците имаха и прочут малшанс. Няма тим на тази земя, който да изгуби трима основни играчи от защитната си петорка и да дойде със самочувствие на „ Анфийлд “, и въпреки всичко гостите имаха 18 удара към вратата с няколко рискови положения и можеше да получат дузпа тъкмо преди първия гол в конфликта.
Можеше обаче и да се вземат по-различни решения. Защо Гуардиола употребява единствено една промяна, макар че изоставаше в резултата през цялото време? Защо не употребява изобщо Рияд Марез? Защо не промени системата си и не даде тактически отговор на ранния двоен удар на противника? Защо очевидно изтощеният Серхио Агуеро изигра за 15 дни пет мача преди този? Защо 36-годишният Клаудио Браво е към момента аварийният вратар? Защо бяха изхарчени 230 млн. паунда за бекове в ерата „ Гуардиола “, без да се намерят съответни хора да спрат господството на Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън, струващи общо единствено 8 млн. паунда? Защо след всичките изхарчени големи суми за защитата няма преобладаващ и сръчен централен бранител, който при потребност да замести преобладаващия и сръчен Емерик Лапорт?
Да се подлага на критика който и да било треньор по този метод е нечестна игра. Само те виждат от близко играчите си, знаят точното им физическо и психическо положение и цялостните елементи на тактиката си за даден мач. Тези хора са специалисти, а ние останалите единствено спекулираме. Част от запленяващото у Гуардиола обаче е тъкмо това по какъв начин неговите неточности постоянно изпъкват като тези на полудяващ под напора на егото и правилата си цезар.
Има го и безпокойството тук. Пеп е като актьор в този смисъл, че като че ли непрекъснато слага под въпрос рестриктивните мерки на своята среда. Защо централни бранители? Защо да предаваме топката? Какво са шпагатите? Има един креативен боязън даже и в метода, по който се мести от място на място в клубния футбол. Създай ослепителен отбор… и след това какво?
Оттук евентуално и наклонността да прегаря. Пък и в тази ситуация със Сити, дано не забравяме, той отметна най-вече детайли от листата си за осъществяване в кариерата. „ Спечели лигата и купите! “ Сторено. „ Подобри играчите си! “ Сторено. „ Създай несравним в актуалния британски футбол играещ на пас тим! “ Сторено. „ Повлияй на метода на игра в извънредно упоритата татковина на футбола! “ Сторено. Всичко е отметнато.
Е, несъмнено, остава едно нещо. Неговата обсебеност може и да не се споделя от всички последователи на „ жителите “, само че Гуардиола би желал най-страстно от всичко да завоюва Шампионската лига. Ливърпул ще е даже по-труден за настигане в шампионата този сезон и може би тъкмо натам ще тръгне пътят в този момент за Сити: ориентиране на мислите и силите към оня миг от пролетта, когато ще дойдат елиминациите в Европа с драма, която те кара безусловно да си сцепиш панталона. Елиминации, които толкоз тормозиха Гуардиола в близкото минало.
Сега той има време да се прегрупира и да гради формата на тима си за този момент. „ Анфийлд “ не беше нито краят, нито даже началото на края. Може обаче да се окаже първата стъпка към истински миг на трагична рецесия.
Барни Роней, „ Гардиън “ Премиър лийг 12 кръг, неделя 10 ноември
Ливърпул 3:1краен резулат Манчестър Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ