Ново изследване: Първите Хомо сапиенс са дошли от Африка в Европа
Това е изображение, основано на в детайли проучване на най-стария прочут Хомо сапиенс, заселил се в Европа от Африка.
Учени от института " Макс Планк " в Германия разгласиха облик на дамата Злати Кюн. Изследванията на ДНК структурата я възсъздават с тъмна кожа, тъмни очи и тъмна коса.
Злати Кюн и дребни по бройка нейни събратя и съсестри са пристигнали на нашия континент преди към 45 000 години. Те се разграничават от неандерталците, с които за малко са се смесили.
Но потомството на тези първи Хомо сапиенс не е оживяло, защото гените му не са били мощни, счита един от водещите откриватели в Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Лайпциг.
Една от мистериите, които се опитваме да разбираем, е за какво има разлика сред тези ранни хора и неандерталците? Дали са нямали шанса да срещнат неандерталците? Дали последните са избягвали териториите, които са обитавали тези ранни хора? Или пък те са поели по разнообразни направления към Европа, което може да им е попречило да се срещнат с неандерталците?
доктор Кай Прюфер – началник на проучването в института " Макс Планк "
Учените били сюрпризирани да открият, че ДНК на дамата Злати Кюн, извлечена от пещера в Чехия през 1950 г, е част от същото разширено семейство, разпознато от кости, изровени в Ранис, Германия, повече от 20 години по-рано.
В последна сметка тази дребна пионерска популация от Африка не е оставила потомци.
За тези човеци, които изследвахме тук, Злати Кюн и Ранис, които са живели в Чехия и Германия преди 45 000 години, виждаме, че са носили същите алели (ДНК секвенции), които биха съставили човеци с тъмни кожа, очи и коса. Така че всъщност те наподобяват африканоиди до степен, в която можем да определим това.
доктор Кай Прюфер – началник на проучването в института " Макс Планк "
Това, че два екипа учени са разгласили проучване с едни и същи заключения, само че употребявайки разнообразни научни способи, дава съображение за оптимизъм.
Да се разбере повече за еволюционната верига на най-ранните Хомо сапиенс. И за какво не са оставили поколение, когато са стъпили за пръв път на европейския континент.
Учени от института " Макс Планк " в Германия разгласиха облик на дамата Злати Кюн. Изследванията на ДНК структурата я възсъздават с тъмна кожа, тъмни очи и тъмна коса.
Злати Кюн и дребни по бройка нейни събратя и съсестри са пристигнали на нашия континент преди към 45 000 години. Те се разграничават от неандерталците, с които за малко са се смесили.
Но потомството на тези първи Хомо сапиенс не е оживяло, защото гените му не са били мощни, счита един от водещите откриватели в Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Лайпциг.
Една от мистериите, които се опитваме да разбираем, е за какво има разлика сред тези ранни хора и неандерталците? Дали са нямали шанса да срещнат неандерталците? Дали последните са избягвали териториите, които са обитавали тези ранни хора? Или пък те са поели по разнообразни направления към Европа, което може да им е попречило да се срещнат с неандерталците?
доктор Кай Прюфер – началник на проучването в института " Макс Планк "
Учените били сюрпризирани да открият, че ДНК на дамата Злати Кюн, извлечена от пещера в Чехия през 1950 г, е част от същото разширено семейство, разпознато от кости, изровени в Ранис, Германия, повече от 20 години по-рано.
В последна сметка тази дребна пионерска популация от Африка не е оставила потомци.
За тези човеци, които изследвахме тук, Злати Кюн и Ранис, които са живели в Чехия и Германия преди 45 000 години, виждаме, че са носили същите алели (ДНК секвенции), които биха съставили човеци с тъмни кожа, очи и коса. Така че всъщност те наподобяват африканоиди до степен, в която можем да определим това.
доктор Кай Прюфер – началник на проучването в института " Макс Планк "
Това, че два екипа учени са разгласили проучване с едни и същи заключения, само че употребявайки разнообразни научни способи, дава съображение за оптимизъм.
Да се разбере повече за еволюционната верига на най-ранните Хомо сапиенс. И за какво не са оставили поколение, когато са стъпили за пръв път на европейския континент.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ