Историята на Марина и дъщеря ѝ Велизара, които са били разделени от арабин 13 години, ще накара душата ви да плаче
Това е историята на Марина Стефанова и нейната щерка Велизара, които прекараха 13 години разграничени поради бащата на момичето, който я държи отвън България.
Марина е била брачна половинка на сириеца Алан ал Махамид и от него ражда щерка. След време родителите се разделят напълно доброжелателно и без кавги, като Махамид отпътува за чужбина.
Известно време той не демонстрира никакъв интерес към щерка си, само че през 2002 година той стартира още веднъж да я търси. „ В един миг стартира да звъни, тогава работеше в Чили. Аз не желаех тя да пораства с мисълта, че е изоставена от татко си и двамата с Велизара започнаха да поддържат връзка. Така взех решение да я заведа в Чили за лятото, най-малко това беше уговорката”, спомня си Марина, представена от bTV.
Но Велизара по този начин и не се прибира – татко й отхвърля да я върне, като стартира да я лъже, че майка й я е изоставила и повече не я желае. Двете се чуват в най-хубавия случай един път годишно.
„ Аз я търсех по всевъзможни способи. Само когато той преценеше се обаждаха”, спомня си Марина.
Разговорите сред майката и дъщерята протичали само в наличието на бащата, с цел да не издаде Велизара местонахождението им.
„ В първите години се обърнах към Външно министерство, само че казусът беше, че той не е в Чили и към този момент нямах връзка. Подадох сигнали към прокуратурата и към паспортното и по един мой сигнал до тях я открих след 12 години”, споделя Марина.
Точно когато почнала да губи вяра бащата на Велизара прави неточност – подава документи за български паспорт в Дубай.
„ Веднага отидох в Министерство на вътрешните работи, желаех фотографията й за паспорта, който към този момент беше публикуван. Видях адреса, открих Велизара в интернет и рискувах да й пиша. Тя незабавно реагира, изиска ми телефон и започнахме да си общуваме”, споделя Марина.
„ Аз бях в потрес, питах я доста неща, питах я за какво ме е изоставила. Баща ми не искаше да имам сирийски паспорт, тъй като в случай че имаш български те оставят да пътуваш на повече места”, споделя Велизара.
Тогава се намесва екипът на Министерство на външните работи.
„ Когато Марина подаде сигнал в ситуационния център на Външно, той незабавно беше предаден и успяхме да задействаме консулска отбрана по отношение на нея”, споделя зам.-министърът Георг Георгиев.
Но компликациите не стопират до тук. Когато Велизара потегля да бяга с представители на българското консулство в Дубай, втората жена на татко й се пробва да я спре, като пред управляващите се показва за нейна майка.
„ Тя показа подправени документи и трябваше да потвърдим от разстояние, че аз съм майка на Велизара”, споделя Марина.
Цялата драма продължава 48 часа, само че най-после Велизара се прибира в България.
В момента двете наваксват изгубеното време и… Велизара се учи да чете и написа на български.
Марина е била брачна половинка на сириеца Алан ал Махамид и от него ражда щерка. След време родителите се разделят напълно доброжелателно и без кавги, като Махамид отпътува за чужбина.
Известно време той не демонстрира никакъв интерес към щерка си, само че през 2002 година той стартира още веднъж да я търси. „ В един миг стартира да звъни, тогава работеше в Чили. Аз не желаех тя да пораства с мисълта, че е изоставена от татко си и двамата с Велизара започнаха да поддържат връзка. Така взех решение да я заведа в Чили за лятото, най-малко това беше уговорката”, спомня си Марина, представена от bTV.
Но Велизара по този начин и не се прибира – татко й отхвърля да я върне, като стартира да я лъже, че майка й я е изоставила и повече не я желае. Двете се чуват в най-хубавия случай един път годишно.
„ Аз я търсех по всевъзможни способи. Само когато той преценеше се обаждаха”, спомня си Марина.
Разговорите сред майката и дъщерята протичали само в наличието на бащата, с цел да не издаде Велизара местонахождението им.
„ В първите години се обърнах към Външно министерство, само че казусът беше, че той не е в Чили и към този момент нямах връзка. Подадох сигнали към прокуратурата и към паспортното и по един мой сигнал до тях я открих след 12 години”, споделя Марина.
Точно когато почнала да губи вяра бащата на Велизара прави неточност – подава документи за български паспорт в Дубай.
„ Веднага отидох в Министерство на вътрешните работи, желаех фотографията й за паспорта, който към този момент беше публикуван. Видях адреса, открих Велизара в интернет и рискувах да й пиша. Тя незабавно реагира, изиска ми телефон и започнахме да си общуваме”, споделя Марина.
„ Аз бях в потрес, питах я доста неща, питах я за какво ме е изоставила. Баща ми не искаше да имам сирийски паспорт, тъй като в случай че имаш български те оставят да пътуваш на повече места”, споделя Велизара.
Тогава се намесва екипът на Министерство на външните работи.
„ Когато Марина подаде сигнал в ситуационния център на Външно, той незабавно беше предаден и успяхме да задействаме консулска отбрана по отношение на нея”, споделя зам.-министърът Георг Георгиев.
Но компликациите не стопират до тук. Когато Велизара потегля да бяга с представители на българското консулство в Дубай, втората жена на татко й се пробва да я спре, като пред управляващите се показва за нейна майка.
„ Тя показа подправени документи и трябваше да потвърдим от разстояние, че аз съм майка на Велизара”, споделя Марина.
Цялата драма продължава 48 часа, само че най-после Велизара се прибира в България.
В момента двете наваксват изгубеното време и… Велизара се учи да чете и написа на български.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ