Това е историята на един от най-талантливите творци, които България

Това е историята на един от най-талантливите създатели, които България в миналото е имала. Но това е и история за прощаване, която демонстрира, че на колкото и години да е един човек, разочарованието може да го накара да напусне най-милото - родината си, споделя бТВ.

Всички сме виждали фигурите на проф. Любомир Далчев, даже без да знаем, че са негови.

Паметникът на Св. Климент Охридски в София, скулптурната украса на Съдебната палата в София, Съдебната палата в Русе и още доста други.

По царско време отхвърля покана да стане формален ваятел на Франкфурт. Участва в креативния колектив, основал Паметника на Съветската войска.

През септември 1979 година във Виена - единствено Любомир Далчев знае, че моментът е настъпил.

След като открива своя галерия, той в никакъв случай повече не се връща в България. Пристига в Съединените щати със брачната половинка си и 15-годишния си наследник. Установява се в покрайнините на Сан Франциско.

През 2004 година във вестник " Труд " се появява писмо от името на Далчев, в което скулпторът задава въпроса:

„ Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците - жалони на робството и жестокостта на неправдите и униженията, на страха и съмнението “.

И до ден сегашен мнозина се съмняваха, че тези думи са на Любомир Далчев. Той умира през 2002 година малко преди да навърши 100 години.

История от тъмните години на комунизма, която ще чуете за първи път извънредно в „ 120 минути “ с Любомир Далчев-син от Калифорния.

„ Първо желая да благодаря, че се свързахме. Благодарен съм за вашия интерес и за татко ми, за Далчев. Аз съм електронен инженер. Работя в Калифорния, в Силиконовата котловина. Специализирам в научни апарати – медицински или биологически разработки на нови артикули. Работя над уред, който употребява електричество, с цел да разрушава калций във вените или сърцето. Ще е подготвен през 2026 година “, изясни Любомир Далчев-син пред Светослав Иванов.

Той е на 15 години, когато напуща България.

„ Помня деня, в който преминахме границата, само че не знаех, че няма да се върнем. Научих, когато влязохме в лагера за бежанци на Виена “, спомня си той.

„ Като дойдохме в Калифорния, татко ми изясни. Тогава имахме повече време и да сме единствено двамата. Той ми изясни за компликациите по време на комунизма. Той искаше доста да се разгласява книга, само че не му разрешиха. Не му споделиха. Разиграваха го. При заминаването за Виена му дадоха паспорт единствено за една седмица “, добави той.

Смъртта на брата на Любомир Далчев - Атанас Далчев, великият български стихотворец, настава преди заминаването на фамилията в Съединени американски щати.

„ Беше доста мъчно. Това е част от аргументите за нашето тръгване отвън България. Досега не съм сигурен дали той е умрял от естествена гибел или е нещо по-лошо. Някои неща не са доста ясни. Не знам кое е тъкмо и кое е единствено клюки “, изясни Любомир Далчев-син за чичо си.

„ Баща ми беше написал писмо за паметника. Мисля, че в архива си имам ръкописа. Искам да обясня малко неща за паметника. Едно нещо от неговото писмо за паметника ми беше мъчно да схвана. Той използваше „ жалоните на поробителите “. Едно нещо, което слушам в този момент в София. Хората като че ли не схващат за какво татко ми употребява „ жалони на поробителите “.

„ Паметникът идва от Политбюро. Не е обвързван с борци срещу фашизма или Втората международна война. Няма тази връзка. Той се построява като агитация, когато те считат България да стане руска република. По този метод това е първата агитация като реклама на руската република. Идват съветници от Москва, които оказват помощ с правенето на скиците, каква да е тематиката на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са непосредствено диктувани от Политбюро и от руските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързван е с България, само че е агитация. Баща ми работи над паметника в София, само че са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро “, добави Любомир Далчев-син.

„ Аз мисля, че татко ми е прав, казвайки „ жалоните на поробителите “ – този монумент не би трябвало да е в София. Аз го разбирам като някой да забива прът. Някои хора споделиха, че това е изкуство, което не би трябвало да се скапва. Тъй като приказваме за изкуството на татко ми. През 2007 година имаше доста прекрасен монумент в кв. „ Младост “ на фамилията, който е опустошен и никой не е обърнал внимание. Баща ми имаше мощно възприятие за България. Моят дядо е бил юрист, който е защитавал българите. Цялото изкуство на татко ми е непосредствено обвързвано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е обвързвано с българската история “.

„ България е една от най-старите страни в Европа и има доста неща, които може да даде на Европа и на света като опит “, сподели още Любомир Далчев-син и споделя:

„ Тъй като татко ми беше по-възрастен, беше му мъчно към този момент да натрупа глината. Затова рисуваше. Рисуваше до последния си ден. Това зад мен е автопортрет и графиките са негови “.