Никое момиче не заслужава да се буди от спомена за кошмара
Това е историята на Аня Георгиева. И на Мария Петрова. И на хиляди още като тях. На всяко младо момиче, влюбило се за пръв път, само че в неверния човек. В този, който ще го накара да се опасява в бъдеще да се довери на различен. Но ще го окуражи да открие неподозирана мощ в себе си и да стане добър експерт в работата си, добър слушател или просто изцяло самостоятелна и себедостатъчна жена.
" Често родственици, другари и съседи ме питат: " Хайде! Няма ли да се омъжиш най-сетне?! Времето минава! ", споделя Аня Георгиева пред ДУМА. " Но никой от тях не знае, не може да си показа пъкъла, през който съм предходна и по какъв начин имаше моменти, когато се опасявах от личната си сянка и не желаех да излизам на улицата. Не отхвърлям, че 10 години по-късно към момента се събуждам обляна в сълзи и викайки, тъй като загатна за кошмара е към момента жив. Знам, че в никакъв случай няма да отшуми. Но най-малко ме направи по-силна ", твърди тя.
Когато е на 20 години се влюбва в собствен сътрудник от университета и е изцяло уверена, че той е мъжът за нея. Но се оказва, че той я употребява да изкарва високи оценки на изпитите, да има къде да живее, с цел да не заплаща наем за квартира и, когато тя му опонира - си разрешава да я удря или унижава. Психическото принуждение е толкоз огромно, че се стига до такава степен да й внуши по какъв начин " би трябвало да е признателна, че й е обърнал внимание, тъй като е толкоз грозна и смотана, че никой различен не би го направил ".
Раздялата е тежка. Аня години наред е в меланхолия, само че последователно съумява да се съвземе. Напълно сама. Защото не смее да се довери на никого от позор. Днес е уверена, че всяка жена, стига да желае може да се съвземе от ужаса. " Не съм сигурна, че закони или конвенции ще оказват помощ, само че възпитанието у дома - сигурно. Ако майките не глезят толкоз синовете си, убеждавайки, че са принцове и всичко им е разрешено, а в случай че на девойките не им натякват, че би трябвало да са смирени и да се преценяват постоянно с волята на брачна половинка си, тогава всичко ще си пристигна на мястото ", безапелационна е тя.
" Често родственици, другари и съседи ме питат: " Хайде! Няма ли да се омъжиш най-сетне?! Времето минава! ", споделя Аня Георгиева пред ДУМА. " Но никой от тях не знае, не може да си показа пъкъла, през който съм предходна и по какъв начин имаше моменти, когато се опасявах от личната си сянка и не желаех да излизам на улицата. Не отхвърлям, че 10 години по-късно към момента се събуждам обляна в сълзи и викайки, тъй като загатна за кошмара е към момента жив. Знам, че в никакъв случай няма да отшуми. Но най-малко ме направи по-силна ", твърди тя.
Когато е на 20 години се влюбва в собствен сътрудник от университета и е изцяло уверена, че той е мъжът за нея. Но се оказва, че той я употребява да изкарва високи оценки на изпитите, да има къде да живее, с цел да не заплаща наем за квартира и, когато тя му опонира - си разрешава да я удря или унижава. Психическото принуждение е толкоз огромно, че се стига до такава степен да й внуши по какъв начин " би трябвало да е признателна, че й е обърнал внимание, тъй като е толкоз грозна и смотана, че никой различен не би го направил ".
Раздялата е тежка. Аня години наред е в меланхолия, само че последователно съумява да се съвземе. Напълно сама. Защото не смее да се довери на никого от позор. Днес е уверена, че всяка жена, стига да желае може да се съвземе от ужаса. " Не съм сигурна, че закони или конвенции ще оказват помощ, само че възпитанието у дома - сигурно. Ако майките не глезят толкоз синовете си, убеждавайки, че са принцове и всичко им е разрешено, а в случай че на девойките не им натякват, че би трябвало да са смирени и да се преценяват постоянно с волята на брачна половинка си, тогава всичко ще си пристигна на мястото ", безапелационна е тя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ