От Милано до с. Хвойна – за хората, които са по-големи от мечтите си
Това е история за смелостта на една млада българка с огромна фантазия, завърнала се от Милано в родопското село Хвойна, откъдето са корените й. Мечтата й е да вложи наученото в Италия за възобновяване на порутеното учебно заведение в селото. История за хората, които са по-големи от фантазиите си.
В Миланския политехнически университет са учили хора като Джан Франко Фере и Джовани Батиста Пирели. В главното учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в с. Хвойна за финален път учебен звън се чува преди 10 години. Днес в селото няма учебно заведение, няма и болница. Жителите му са под 500, а децата в учебна възраст под 25.
Кристияна е на 24 и втора година учи в Миланския университет. Владее няколко езика и разказва живота си в Милано като сантиментален. Иска да се върне в България, тъй като има задача. Дипломният й план, с който ще приключи висшето си обучение като проектант се трансформира в идея. Кауза за спасяването на шепа българска история, събрана в постройката на едно забравено българско учебно заведение.
„ Буквално се блъснах в стената на учебното заведение, тъкмо когато трябваше да диря постройка за дипломната и работа. Беше съдбоносен момент”, споделя Кристияна Брънзалова.
„ Прекарах един цялостен 14-часов ден във взимане на ограничения на постройката. От сутринта до вечерта. Направих си чертежа и от там към този момент потеглиха нещата”, сподели тя.
По думите й една група студенти по архитектура, в случай че прекарат седмица в региона, могат да научат ужасно доста за методите на строителство в България.
Семейните корени на Кристияна са в Хвойна, само че тя в никакъв случай не е живяла тук. И макар, че се е докоснала на блясъка на огромен европейски град като Милано, тя милее за българското селце и желае да употребява всичко, което е научила в влиятелния университет, с цел да му помогне.
„ Прадядо ми Петър е бил един от първите учители, по-късно неговия наследник Иван Брънзалов също е преподавал тук. Това беше главната причина да стартира да върша тези неща. И даже към момента има техни възпитаници, които ми описват за тях истории. Наистина чувството е доста специално”, безапелационна е Кристияна.
„ Ще си направя бляскав офис и в Хвойна, какъв брой му е. Ще привлека и други. Аз ще съм този проектант, който ще може да им покаже нещо забавно. Ще мога да споделя всичко това, което съм научила в чужбина. Продължавам да се интересувам. Никога не съм споделила, че няма да работя по специалността си или по този начин нататък”, споделя тя.
Училището в Хвойна разполага с две съществени здания – една остаряла и една по-нова. През август това лято Кристияна провежда благотворителен фестивал в селото, с цел да събере средства за ремонта на остарялата постройка на учебното заведение, в която през днешния ден има цялостна библиотека с книги, само че под вода.
По думите й са нужни към 10 000 лева, а са събрани единствено 1600.
Освен библиотеката под вода, сред прахуляк, счупени стъкла и паднала мазилка е историята на над 450 деца, в миналото възпитаници на това учебно заведение, а през днешния ден може би лекари, учители, архитекти.
Костадин Пепеланов, който е бил шеф на учебното заведение, споделя тежкото си оскърбление от разрухата.
Докато чака да бъде изработен оглед и оценка за ремонт на покрива на учебното заведение, Кристияна към този момент има и публично записана своя фондация, която ще работи в посока на опазването на здания с извънредно архитектурна стойност в региона на Родопите.
В Миланския политехнически университет са учили хора като Джан Франко Фере и Джовани Батиста Пирели. В главното учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в с. Хвойна за финален път учебен звън се чува преди 10 години. Днес в селото няма учебно заведение, няма и болница. Жителите му са под 500, а децата в учебна възраст под 25.
Кристияна е на 24 и втора година учи в Миланския университет. Владее няколко езика и разказва живота си в Милано като сантиментален. Иска да се върне в България, тъй като има задача. Дипломният й план, с който ще приключи висшето си обучение като проектант се трансформира в идея. Кауза за спасяването на шепа българска история, събрана в постройката на едно забравено българско учебно заведение.
„ Буквално се блъснах в стената на учебното заведение, тъкмо когато трябваше да диря постройка за дипломната и работа. Беше съдбоносен момент”, споделя Кристияна Брънзалова.
„ Прекарах един цялостен 14-часов ден във взимане на ограничения на постройката. От сутринта до вечерта. Направих си чертежа и от там към този момент потеглиха нещата”, сподели тя.
По думите й една група студенти по архитектура, в случай че прекарат седмица в региона, могат да научат ужасно доста за методите на строителство в България.
Семейните корени на Кристияна са в Хвойна, само че тя в никакъв случай не е живяла тук. И макар, че се е докоснала на блясъка на огромен европейски град като Милано, тя милее за българското селце и желае да употребява всичко, което е научила в влиятелния университет, с цел да му помогне.
„ Прадядо ми Петър е бил един от първите учители, по-късно неговия наследник Иван Брънзалов също е преподавал тук. Това беше главната причина да стартира да върша тези неща. И даже към момента има техни възпитаници, които ми описват за тях истории. Наистина чувството е доста специално”, безапелационна е Кристияна.
„ Ще си направя бляскав офис и в Хвойна, какъв брой му е. Ще привлека и други. Аз ще съм този проектант, който ще може да им покаже нещо забавно. Ще мога да споделя всичко това, което съм научила в чужбина. Продължавам да се интересувам. Никога не съм споделила, че няма да работя по специалността си или по този начин нататък”, споделя тя.
Училището в Хвойна разполага с две съществени здания – една остаряла и една по-нова. През август това лято Кристияна провежда благотворителен фестивал в селото, с цел да събере средства за ремонта на остарялата постройка на учебното заведение, в която през днешния ден има цялостна библиотека с книги, само че под вода.
По думите й са нужни към 10 000 лева, а са събрани единствено 1600.
Освен библиотеката под вода, сред прахуляк, счупени стъкла и паднала мазилка е историята на над 450 деца, в миналото възпитаници на това учебно заведение, а през днешния ден може би лекари, учители, архитекти.
Костадин Пепеланов, който е бил шеф на учебното заведение, споделя тежкото си оскърбление от разрухата.
Докато чака да бъде изработен оглед и оценка за ремонт на покрива на учебното заведение, Кристияна към този момент има и публично записана своя фондация, която ще работи в посока на опазването на здания с извънредно архитектурна стойност в региона на Родопите.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ