Синиша: суровият воин срещу суровата болест
Това е история за един мъж и неговия тим. Но не какъв да е мъж. И не какъв да е тим.
На 28 януари т.г. Синиша Михайлович бе назначен за заместител на именития италиански нападател Филипо Индзаги като старши треньор на Болоня. Това е клубът, където сърбинът стартира кариерата си в тази специалност през 2008 година, откакто бе изкарал два сезона като асистент на Роберто Манчини в Интер след отдръпването си като футболист.
До освобождението на Индзаги от отговорностите му, Болоня имаше в актива си едвам 14 точки от 21 мача и стоеше на 18-ото място във краткотрайното класиране, в зоната на изпадащите. За благополучие на клуба обаче Михайлович не е човек, който се плаши от каквото и да било затруднение или компликация.
Първият му мач на поста предложи точно това – затруднение и компликации: аудиенция против 3-тия в таблицата Интер на „ Сан Сиро “. Именно това обаче и беляза какво следва под управлението на сръбския ментор: мощен биткаджийски отбор, кадърен да изкопчва победи даже единствено с надмощието на духа си и с отхвърли да подвига бялото знаме. Болоня би с 0:1 и в идващите мачове, без значение от резултата, всеки можеше да види вярата на тима в своето прераждане и увеличеното самочувствие.
Във втората половина от сезона бяха записани 9 победи, 3 равенства и 5 загуби в 17 срещи, което обезпечи контракт на Михайлович и за 2019/20. Така през миналото лято ситуацията към клуба, отбора и града беше по-положителна след като и да било в последните години.
Никола Сансоне, Рикардо Орсолини, Роберто Сориано и Данило – основни детайли за обрата в предходния сезон – подписаха за непрекъснато. За десерт бяха доведени мощният нидерландски бранител Стефано Денсвил от Брюж и още няколко високо ценени гении от цяла Европа. Датският нападател Андреас Сков Олсен вкара 19 гола в 24 мача за Норшелан в локалната Суперлига 2018/19. Нидерландският полузащитник Йерди Схаутен бе един от шлагерите на Ередивизие 2018/19 с екипа на Екселсиор. Японският централен защитник Такехиро Томиясу пък изкара впечатляващ сезон в белгийската Юпилер Лига 2018/19 със Сент Трюйден.
Въодушевлението обаче внезапно се прекатурна в смрачаване. Иван Дзадзарони от вестник „ Кориере дело Спорт “ и непосредствен другар на Михайлович пусна вест във вечерта на 12 юли, че сърбинът ще направи публично изказване на идващия ден, че е заставен да напусне поста си в Болоня поради тежка болест.
И в действителност на другия ден клубът свика конференция в базата си Кастелдеболе и наставникът разкри, че е диагностициран с „ тежка форма на левкемия “ след недоволство от признаци като при грип и тресчица в предходната седмица. Сподели също, че е бил посъветван да стартира нападателно лекуване допустимо най-скоро.
Изведнъж всички звуци от снимащи камери и натискащи клавиатурите пръсти стопираха. И муха можеше да чуеш в залата. Михайлович продължи да приказва, но след това спря. Устните му трепереха. Един същински мъж, на който в Италия постоянно са гледали като на необработен боец и към който постоянно са подхождали единствено с най-високо почитание, в този момент изливаше сърцето си и беше на ръба на сълзите и на загубата на мозъка и дума. Тогава тишината си отпътува: от цялата зала се разнесоха шумни ръкопляскания.
„ Аз постоянно играя за победа – и във футбола, и в живота. Затова и ще победя и левкемията! Това не са сълзи от боязън. Уважавам заболяването, ще се изправя пред нея с изпъчени гърди и взор право в очите й, както постоянно съм правил “, съобщи разкъсваният от страсти Михайлович.
Той в действителност потвърди какъв боец е, като се закле да остане старши треньор на Болоня, до момента в който води своята най-тежка персонална борба. Поведението му удиви освен публицистите в пресзалата в оня ден, а също и последователите на клуба и изобщо по целия свят. Вероятно най-вече обаче удиви неговите играчи и спортно-технически екип.
След първите три кръга от Серия А 2019/20 Болоня стоеше на 2-рото място във краткотрайното класиране. Във втория кръг бе първото домакинство против СПАЛ и Синиша Михайлович още веднъж бе на поста си. Той бе напуснал болничното заведение, с цел да участва и да поведе своите хора към успеха. Стадион „ Ренато Дал’Ара “ бе напрегнат, когато наставникът излезе от тунела. Един явно доста отпаднал и измъчен мъж бе посрещнат с доста интензивни овации, викания, пиротехника, флагове в символ на поддръжка. Той водеше най-голямата борба в своя живот… само че не я водеше самичък.
Болоня доминираше в целия мач против СПАЛ, но нямаше шанса на своя страна. Друг тим можеше и да вдигне ръце, не и този. В 93-ата минута, най-накрая, Роберто Сориано опъна мрежата и завоюва мача за своя отбор и за своя старши треньор. Човек елементарно можеше да разчете смисъла на този миг за Михайлович, а и за неговите футболисти, които застанаха зад него, както той застана зад тях, излизайки от болничното заведение, с цел да ги води.
Вероятно най-красивата история, най-малко към този момент, обаче пристигна в 3-тия кръг. Болоня изоставаше с 2:0 на посетители на Бреша в 19-ата минута и с 3:1 на почивката. Сръбският ментор следеше мача от болничното си легло и несъмнено не бе удовлетворен от видяното. В резултат на това звънна на тима на почивката с видеовръзка, с цел да надъха момчетата и да им каже всичко, което го мъчеше от представянето им през първото полувреме. Резултатът от това? Те вкараха три гола след почивката и биха с 3:4.
„ Благодарение на неговия нрав играем по този начин “, сподели Родриго Паласио след мача.
На връщане от Бреша рейсът с целия тим непланирано отиде при своя старши треньор в болничното заведение „ Сант’Орсола “. Всички стояха на тротоара извън и скандираха неговото име пред прозореца на стаята му, а сърбинът се появи с ненадейно и цялостно с страсти лице.
Ето това е, което е толкоз особено при Михайлович и Болоня. Те се вършат един-другиго по-силни. Отборът дава сили на своя ментор да продължи борбата си с левкемията, а показваната от наставника мощ в тази борба въодушевява тима в никакъв случай да не се предава на игрището.
Капитанът на отбора Блерим Джемали го сподели най-добре: „ Тренерът ще завоюва тази борба и за нас, защото ние се усещаме като част от неговото семейство. Онова, което той ни даде в последните шест месеца, рядко ни е било давано от който и да било различен треньор, изключително в толкоз къс откъслек от време. Ние знаем какъв човек е той, какъв брой е мощен, и ще опитаме да му предадем и нашата мощ. Нямаме самообладание да се завърне при нас. Синиша ни сподели да продължим да работим с усмивка по лицата си и ние ще сторим всичко допустимо да следваме напълно неговите директиви. Тренерът ни сподели пътя и ние го следвахме компактно в последните шест месеца. Той е водач, който може да ни изведе до постигането на нашите цели. Михайлович ни е като татко, по тази причина ние ще се борим за него тъкмо както той се бори за нас. “
Макс Джуулин, Breaking The Lines
Серия А 2 кръг, петък 30 август
Болоня 1:0краен резулат 
СПАЛ 2013
На 28 януари т.г. Синиша Михайлович бе назначен за заместител на именития италиански нападател Филипо Индзаги като старши треньор на Болоня. Това е клубът, където сърбинът стартира кариерата си в тази специалност през 2008 година, откакто бе изкарал два сезона като асистент на Роберто Манчини в Интер след отдръпването си като футболист.
До освобождението на Индзаги от отговорностите му, Болоня имаше в актива си едвам 14 точки от 21 мача и стоеше на 18-ото място във краткотрайното класиране, в зоната на изпадащите. За благополучие на клуба обаче Михайлович не е човек, който се плаши от каквото и да било затруднение или компликация.
Първият му мач на поста предложи точно това – затруднение и компликации: аудиенция против 3-тия в таблицата Интер на „ Сан Сиро “. Именно това обаче и беляза какво следва под управлението на сръбския ментор: мощен биткаджийски отбор, кадърен да изкопчва победи даже единствено с надмощието на духа си и с отхвърли да подвига бялото знаме. Болоня би с 0:1 и в идващите мачове, без значение от резултата, всеки можеше да види вярата на тима в своето прераждане и увеличеното самочувствие.
Във втората половина от сезона бяха записани 9 победи, 3 равенства и 5 загуби в 17 срещи, което обезпечи контракт на Михайлович и за 2019/20. Така през миналото лято ситуацията към клуба, отбора и града беше по-положителна след като и да било в последните години.
Никола Сансоне, Рикардо Орсолини, Роберто Сориано и Данило – основни детайли за обрата в предходния сезон – подписаха за непрекъснато. За десерт бяха доведени мощният нидерландски бранител Стефано Денсвил от Брюж и още няколко високо ценени гении от цяла Европа. Датският нападател Андреас Сков Олсен вкара 19 гола в 24 мача за Норшелан в локалната Суперлига 2018/19. Нидерландският полузащитник Йерди Схаутен бе един от шлагерите на Ередивизие 2018/19 с екипа на Екселсиор. Японският централен защитник Такехиро Томиясу пък изкара впечатляващ сезон в белгийската Юпилер Лига 2018/19 със Сент Трюйден.
Въодушевлението обаче внезапно се прекатурна в смрачаване. Иван Дзадзарони от вестник „ Кориере дело Спорт “ и непосредствен другар на Михайлович пусна вест във вечерта на 12 юли, че сърбинът ще направи публично изказване на идващия ден, че е заставен да напусне поста си в Болоня поради тежка болест.
И в действителност на другия ден клубът свика конференция в базата си Кастелдеболе и наставникът разкри, че е диагностициран с „ тежка форма на левкемия “ след недоволство от признаци като при грип и тресчица в предходната седмица. Сподели също, че е бил посъветван да стартира нападателно лекуване допустимо най-скоро.
Изведнъж всички звуци от снимащи камери и натискащи клавиатурите пръсти стопираха. И муха можеше да чуеш в залата. Михайлович продължи да приказва, но след това спря. Устните му трепереха. Един същински мъж, на който в Италия постоянно са гледали като на необработен боец и към който постоянно са подхождали единствено с най-високо почитание, в този момент изливаше сърцето си и беше на ръба на сълзите и на загубата на мозъка и дума. Тогава тишината си отпътува: от цялата зала се разнесоха шумни ръкопляскания.
„ Аз постоянно играя за победа – и във футбола, и в живота. Затова и ще победя и левкемията! Това не са сълзи от боязън. Уважавам заболяването, ще се изправя пред нея с изпъчени гърди и взор право в очите й, както постоянно съм правил “, съобщи разкъсваният от страсти Михайлович.
Той в действителност потвърди какъв боец е, като се закле да остане старши треньор на Болоня, до момента в който води своята най-тежка персонална борба. Поведението му удиви освен публицистите в пресзалата в оня ден, а също и последователите на клуба и изобщо по целия свят. Вероятно най-вече обаче удиви неговите играчи и спортно-технически екип.
След първите три кръга от Серия А 2019/20 Болоня стоеше на 2-рото място във краткотрайното класиране. Във втория кръг бе първото домакинство против СПАЛ и Синиша Михайлович още веднъж бе на поста си. Той бе напуснал болничното заведение, с цел да участва и да поведе своите хора към успеха. Стадион „ Ренато Дал’Ара “ бе напрегнат, когато наставникът излезе от тунела. Един явно доста отпаднал и измъчен мъж бе посрещнат с доста интензивни овации, викания, пиротехника, флагове в символ на поддръжка. Той водеше най-голямата борба в своя живот… само че не я водеше самичък.
Болоня доминираше в целия мач против СПАЛ, но нямаше шанса на своя страна. Друг тим можеше и да вдигне ръце, не и този. В 93-ата минута, най-накрая, Роберто Сориано опъна мрежата и завоюва мача за своя отбор и за своя старши треньор. Човек елементарно можеше да разчете смисъла на този миг за Михайлович, а и за неговите футболисти, които застанаха зад него, както той застана зад тях, излизайки от болничното заведение, с цел да ги води.
Вероятно най-красивата история, най-малко към този момент, обаче пристигна в 3-тия кръг. Болоня изоставаше с 2:0 на посетители на Бреша в 19-ата минута и с 3:1 на почивката. Сръбският ментор следеше мача от болничното си легло и несъмнено не бе удовлетворен от видяното. В резултат на това звънна на тима на почивката с видеовръзка, с цел да надъха момчетата и да им каже всичко, което го мъчеше от представянето им през първото полувреме. Резултатът от това? Те вкараха три гола след почивката и биха с 3:4.
„ Благодарение на неговия нрав играем по този начин “, сподели Родриго Паласио след мача.
На връщане от Бреша рейсът с целия тим непланирано отиде при своя старши треньор в болничното заведение „ Сант’Орсола “. Всички стояха на тротоара извън и скандираха неговото име пред прозореца на стаята му, а сърбинът се появи с ненадейно и цялостно с страсти лице.
Ето това е, което е толкоз особено при Михайлович и Болоня. Те се вършат един-другиго по-силни. Отборът дава сили на своя ментор да продължи борбата си с левкемията, а показваната от наставника мощ в тази борба въодушевява тима в никакъв случай да не се предава на игрището.
Капитанът на отбора Блерим Джемали го сподели най-добре: „ Тренерът ще завоюва тази борба и за нас, защото ние се усещаме като част от неговото семейство. Онова, което той ни даде в последните шест месеца, рядко ни е било давано от който и да било различен треньор, изключително в толкоз къс откъслек от време. Ние знаем какъв човек е той, какъв брой е мощен, и ще опитаме да му предадем и нашата мощ. Нямаме самообладание да се завърне при нас. Синиша ни сподели да продължим да работим с усмивка по лицата си и ние ще сторим всичко допустимо да следваме напълно неговите директиви. Тренерът ни сподели пътя и ние го следвахме компактно в последните шест месеца. Той е водач, който може да ни изведе до постигането на нашите цели. Михайлович ни е като татко, по тази причина ние ще се борим за него тъкмо както той се бори за нас. “
Макс Джуулин, Breaking The Lines
Серия А 2 кръг, петък 30 август
Болоня 1:0краен резулат СПАЛ 2013 Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ