Баба Турбо от Пловдивско покори всички пловдивски тепета в състезание
Това е история не просто за мощния дух, а за вдъхновението, което може да допре хиляди. На 75 години, Мариана Домусчиева от пловдивското село Борец се включи в 7-километров маратон и за час и половина покори всичките тепета на Пловдив. Въпреки пострадване по време на бягането, тя продължава и съумява да финишира, доказвайки, че упоритостта и волята са по-силни от болката и годините.
Тя е от това потомство с полезности, което не се оплаква и не търси самопризнание. Близките ѝ я назовават „ Баба Турбо “. „ Така ми споделят и внуците, и зетчетата “, споделя с усмивка тя.
Мариана взема решение да се запише в маратона „ Тепе Джамборе “ в Пловдив, с цел да даде образец и да се тества. „ Реших, че би трябвало да се активизирам, да се тествам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да създадат. Но най-много е на младите – би трябвало да бъдат доста упорити, с цел да реализиран нещо “, споделя Мариана.
Подготовката ѝ е скромна – бягане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ разрешават грижите за болния ѝ брачен партньор и градината. Въпреки това, тя застава на старта паралелно с близо 1000 души, измежду които хора с увреждания, деца от обществени домове и изявени спортисти.
Предизвикателството се оказва още по-голямо, когато още при изкачването на първото тепе тя се спъва по стръмен надолнище и изкълчва крайници си. Организаторите я поучават да се откаже, само че нейният дух е неотстъпчив. „ Трябва да свърша! Макар че ме караха да се откажа, крещя: " Не, аз ще свърша ". С болния крайник, куцук-куцук “, спомня си тя. С непоколебима воля, тя пресича финалната линия, като даже не приключва последна. Усилията ѝ са възнаградени с орден и аплодисментите на всички участници. „ Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст тичам и аз с младите дружно. “
Кураж от самото начало ѝ дава нейният внук, който е един от уредниците на събитието. „ С нейното присъединяване потвърди, че без значение, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това потомство, което към този момент изчезва, което не виждаме всеки ден – това е образец за подражателство и би въодушевило в действителност доста хора “, споделя той пред Нова.
За Мариана това съревнование е било маратон на духа, а не на краката. „ Аз съм с доста мощен дух. Аз обичам да притискам зъби и да не се предавам. Само крещя: " Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите " “, споделя тя и приключва с заричане: „ И в случай че има идващ маратон, отново ще вземам участие “.
Тя е от това потомство с полезности, което не се оплаква и не търси самопризнание. Близките ѝ я назовават „ Баба Турбо “. „ Така ми споделят и внуците, и зетчетата “, споделя с усмивка тя.
Мариана взема решение да се запише в маратона „ Тепе Джамборе “ в Пловдив, с цел да даде образец и да се тества. „ Реших, че би трябвало да се активизирам, да се тествам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да създадат. Но най-много е на младите – би трябвало да бъдат доста упорити, с цел да реализиран нещо “, споделя Мариана.
Подготовката ѝ е скромна – бягане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ разрешават грижите за болния ѝ брачен партньор и градината. Въпреки това, тя застава на старта паралелно с близо 1000 души, измежду които хора с увреждания, деца от обществени домове и изявени спортисти.
Предизвикателството се оказва още по-голямо, когато още при изкачването на първото тепе тя се спъва по стръмен надолнище и изкълчва крайници си. Организаторите я поучават да се откаже, само че нейният дух е неотстъпчив. „ Трябва да свърша! Макар че ме караха да се откажа, крещя: " Не, аз ще свърша ". С болния крайник, куцук-куцук “, спомня си тя. С непоколебима воля, тя пресича финалната линия, като даже не приключва последна. Усилията ѝ са възнаградени с орден и аплодисментите на всички участници. „ Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст тичам и аз с младите дружно. “
Кураж от самото начало ѝ дава нейният внук, който е един от уредниците на събитието. „ С нейното присъединяване потвърди, че без значение, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това потомство, което към този момент изчезва, което не виждаме всеки ден – това е образец за подражателство и би въодушевило в действителност доста хора “, споделя той пред Нова.
За Мариана това съревнование е било маратон на духа, а не на краката. „ Аз съм с доста мощен дух. Аз обичам да притискам зъби и да не се предавам. Само крещя: " Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите " “, споделя тя и приключва с заричане: „ И в случай че има идващ маратон, отново ще вземам участие “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ