Усмивката, която спасила живот
Това е същинска история от живота на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Френски сътрудник бил покорен по време на войната в Испания. Хвърлили го в килия и му споделили, че на идващия ден ще го разстрелят. Мъжът споделя какво се случило по-късно:
„ Бях комплициран и доста нервозен. Разрових джобовете си, надявайки се да намеря някои цигари, които може би са оживели при претърсването. Намерих една, само че нямах кибрит, взеха ми го. Погледнах през решетките моя тъмничар. Той даже не гледаше в моята посока.
Обърнах се към него:
– Имаш ли запалка?
Той сви плещи и отиде до решетката. Когато се приближи и възпламени клечката, очите му несъзнателно срещнаха моите. В този миг се усмихнах. Не знам за какво. Може би поради моята раздразнителност, може би тъй като, когато сте близо един до различен, е доста мъчно да не се усмихнете. Каквото и да беше, усмихнах се.
Знаех, че не го мисли, само че усмивката ми прескочи решетките и върна усмивка на устните му.
– Имате ли деца? – попита той.
Извадих фотография на фамилията си от джоба на гърдите си. Той също по този начин сподели фотография на жена си и стартира да приказва за нея. Очите ми се изпълниха със сълзи. Казах, че в никакъв случай повече няма да видя фамилията си.
Изведнъж, без да каже дума, той отключи затворническата килия и безмълвно ме изведе от нея. После от пандиза и – скрито, през задните дворове – от града. В покрайнините той ме пусна и безмълвно потегли назад към града. Така че животът ми беше избавен от една усмивка.
