Ужасните тайни, които пази призрачният град Припят
Това е град Припят в Северна Украйна. Той носи името на реката, на чийто бряг е ситуиран. Намира се покрай границата с Беларус, в близост и от границата с Русия, единствено на 15 км от Чернобил и на 95 км от столицата Киев. Градът е издигнат при започване на 70-те години, с цел да обслужва Чернобилската АЕЦ. Населението му доближава към 50 000 души. Дотук с тази суха статистика като че ли приказваме за един най-обикновен град в света. Но всеки, който познава историята му, знае, че той е всичко друго, само че не и елементарен. Със сигурност най-точното определение за него през днешния ден е нереален, застрашителен и претрупан с доста тежко и извънредно минало, написа Дарик.
На 26 април 1986 година малко след 01.00 ч. избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Това е най-тежкият случай с атомен реактор в историята наред с повредата на АЕЦ „ Фукушима “ от 2011 година. Едва на идващия ден по високоговорителите на град Припят звучи известие, известяващо хората за това, че ще бъде осъществена краткотрайна евакуация на жителите. Хората научават, че би трябвало да си приготвят багаж едвам за няколко дни, само че по този начин и не се връщат по домовете си. След повредата, на 45 км от Припят е издигнат град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните поданици на Припят.
Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, както и над Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в днешните Украйна, Беларус и Русия са нечисти, а към 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус. Последиците са за години напред.
Днес град Припят е самобитен музей. С изцяло изоставени жилищни блокове, плувни басейни, учебни заведения, детски градини и лечебни заведения, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и облекла.
Припят и близките региони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през идващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното раздробяване на най-опасните радиоактивни детайли.
Градът е наличен и релативно безвреден по пътищата, въпреки че се постанова да се придвижвате през него с дозиметър. Вратите на всички здания са отворени, с цел да се понижи риска за посетителите, само че доста от тях са акумулирали прекалено много радиоактивни материали, с цел да могат да се посещават безвредно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската войска, употребявани по време на построяването на саркофага на избухналия реактор, са изоставени заради високите равнища на радиация в тях.
На 26 април 1986 година малко след 01.00 ч. избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Това е най-тежкият случай с атомен реактор в историята наред с повредата на АЕЦ „ Фукушима “ от 2011 година. Едва на идващия ден по високоговорителите на град Припят звучи известие, известяващо хората за това, че ще бъде осъществена краткотрайна евакуация на жителите. Хората научават, че би трябвало да си приготвят багаж едвам за няколко дни, само че по този начин и не се връщат по домовете си. След повредата, на 45 км от Припят е издигнат град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните поданици на Припят.
Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, както и над Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в днешните Украйна, Беларус и Русия са нечисти, а към 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус. Последиците са за години напред.
Днес град Припят е самобитен музей. С изцяло изоставени жилищни блокове, плувни басейни, учебни заведения, детски градини и лечебни заведения, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и облекла.
Припят и близките региони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през идващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното раздробяване на най-опасните радиоактивни детайли.
Градът е наличен и релативно безвреден по пътищата, въпреки че се постанова да се придвижвате през него с дозиметър. Вратите на всички здания са отворени, с цел да се понижи риска за посетителите, само че доста от тях са акумулирали прекалено много радиоактивни материали, с цел да могат да се посещават безвредно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската войска, употребявани по време на построяването на саркофага на избухналия реактор, са изоставени заради високите равнища на радиация в тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ