Да го продам и на дявола. Битката за Боянското блато и неговите застрашени птици
Това е едно малко парче земя в София. Наоколо всичко е застроено. В Боянското тресавище живеят предпазени птици и към този момент година и половина се точи развой по оповестяването му за предпазена територия. Преди това да се случи обаче, блатото може да бъде застроено и то изцяло законно.
" Ходех там постоянно, интересувам се от птици ", сподели Константин Стоичков , пещерняк и природолюбител. Боянското тресавище е известно в средите на орнитолозите, които го посещават, с цел да следят редки типове птици.
От повече от година обаче мястото е мъчно за достъп - има ограда. Има и проекти за застрояването му, което хора като Стоичков, а и локални поданици се пробват да предотвратят.
Затова стачкуват на място и с подписка против дейностите на притежателите, които приготвят терена за застрояване.
Парадоксът е, че блатото е предпазено по Закона за биологичното многообразие, само че по документи е частна благосъстоятелност в жилищна територия.
Боянското тресавище, където живеят земноводни, влечуги и десетки типове предпазени птици, се намира в вкусен за строителство регион в София. Местни поданици, природолюбители и орнитолози се пробват да опазят региона.
Собствениците обаче имат проекти да строят и са подготвени да продадат парцела " и на дявола ", стига някой да ги компенсира.
Вече година и половина се точи развой по оповестяването на блатото за предпазена територия, спъван от тромави административни процедури и правосъдни хватки.
Какво съставлява Боянското тресавище
До Боянското тресавище от центъра на София най-лесно се стига с кола по бул. " България " за кв. " Бояна ". То се намира в местността “Гърдова глава ” на Витоша и граничи с резиденция " Бояна ". Районът към него е застроен, непосредствен е достъпът от ул. " Иван Багрянов ", която стига до оградата на блатото. Автобус 64 също стопира на резиденцията.
Блатото е част от комплекс от две влажни зони, само че долното Боянско тресавище е към този момент застроено. Там се намира жилищният комплекс " Панорама Бояна ".
Община София е решила, че останалото горно Боянско тресавище е скъпо и не трябва да бъде застроявано, в този момент се чака страната да го признае.
То е ситуирано на към 10 декара. В него живеят 111 типа птици, някои целогодишно, други отлитат преди студените месеци, а трети идват тук единствено да зимуват. Общо 17 типа от тях са включени в Червената книга на България, а съвсем всички останали са предпазени на национално или интернационално равнище.
Това удостоверява и екип от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките (БАН) през 2021 година. Същата година общинското дружество “Софияплан ”, което дава отговор за пространственото и стратегическо обмисляне на Столичната община, изготви отчет за терена. В него предлага на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да разгласи блатото и околната му зона от към 100 метра за предпазена територия.
“Към днешна дата Горното Боянско тресавище е единствената естествена влажна зона в рамките на София, която към момента извършва екологичните си функционалности като местообитание на висша водна растителност, земноводни и влечуги и птици ”, написа в отчета на “Софияплан ”.
Как блатото става морава
Според последния Общ устройствена проект (ОУП) на София и признатия въз основа на него Подробен организационен проект обаче територията е със статут за застрояване. Тя е частен парцел, реституирана през 1997 година като морава.
Това е следващият абсурд в тази история: до момента в който една общинска конструкция признава блатото за скъпа за екологията територия, друга общинска конструкция планува мястото за застрояване.
През пролетта на 2021 година притежателите са унищожили близо 30% от блатото, като са го засипали с пръст. Днес към терена се издига железна ограда.
Това се вижда на видео, оповестено във фейсбук страницата “ ”.
Всичко това е направено законно, тъй като притежателите имат " морава ", а не " тресавище ". Така е по документи.
Засипването обаче провокира митинги на локалните поданици и намесата на няколко институции.
В петък предприемчив комитет внесе в Столичната община подписка, подкрепена от 1500 души, с която приканва локалната власт да спре унищожаването на блатото.
“Буди неразбиране фактът, че сходно споразумяване се вижда единствено в последния организационен проект, преди този момент мястото е обозначавано като блатна територия ”, сподели пред Свободна Европа юрист Веселин Тончев от инициативния комитет. Той живее в региона, основател е и на фейсбук групата “Да спасим Боянското тресавище ”, в която следи случая.
По кадастрални карти от Освобождението насам мястото е маркирано като тресавище, сподели той.
“Няма по какъв начин да се възвърне като морава, тъй като в никакъв случай не е било такова, само че на процедура това написа в документа за благосъстоятелност на наследниците ”, добави той.
“Дано остане за каквото се борим ”
По думите му е позволена неточност в общия проект, тъй като не е отразено блатото като топографски детайл.
Басейновата дирекция и Столичната община към този момент са задействали процедурата по регистрацията на блатото на кадастралната карта. Това ще стане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, откакто Басейновата дирекция дефинира блатото за воден обект, а Столичната община - границите му.
Едва по-късно територията ще може да придобие статут на предпазена. Тогава към този момент там няма да може да се строи.
На мястото може да се строи и притежателите вършат подготовка за това.
Това обаче ще отнеме време. Дотогава на мястото може да се строи и притежателите вършат подготовка за това. Опасенията на локалните хора са, че в случай че общината не употребява пълномощията си да спре всевъзможни дейности по терена, до момента в който не завърши процедурата, след това към този момент може и да е късно.
“Този спор може да продължи доста дълго в съда след поредност обжалвания. И до момента в който се борим да защитим Боянското тресавище, то може и да изчезне ”, сподели Веселин Тончев.
Не е издадено позволение за градеж, тъй като не е поискано
Регионалното звено на екоминистерството (РИОСВ) спря и забрани затрупването на блатото с пръст, както и ограждането му. Собствениците обаче апелираха и в последна сметка възбраната падна в съда.
Кметът на регион " Витоша " Теодор Петков сподели пред Свободна Европа, че не е в пълномощията му да стопира застрояване на мястото.
“Нямам съображение да спра строителство, в случай че притежателите изискат такова ”, сподели той.
“Басейнова дирекция би трябвало да разгласи мястото за воден обект, само че притежателите евентуално ще апелират ”, сподели Петков.
Собственикът на земята удостовери пред Свободна Европа, че има проекти за строителство.
“Смятам освен да строя, ами и да осъждам Регионална инспекция за опазване на околната среда за пропуснати изгоди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди ”, сподели Иван Дончев , единият от притежателите.
Той не държи да строи тъкмо върху това място.
“Нека страната да ми го откупи на пазарни цени, склонен съм да го продам и на дявола, в случай че ми постави по 1000 евро на квадратен метър ”, сподели той.
Собствениците към този момент имат позволение от регион “Витоша ” за градеж на път.
“Единствената причина за това е парцелът да се вкара в регулация и да могат да го застроят ”, сподели юрист Веселин Тончев.
" Ходех там постоянно, интересувам се от птици ", сподели Константин Стоичков , пещерняк и природолюбител. Боянското тресавище е известно в средите на орнитолозите, които го посещават, с цел да следят редки типове птици.
От повече от година обаче мястото е мъчно за достъп - има ограда. Има и проекти за застрояването му, което хора като Стоичков, а и локални поданици се пробват да предотвратят.
Затова стачкуват на място и с подписка против дейностите на притежателите, които приготвят терена за застрояване.
Парадоксът е, че блатото е предпазено по Закона за биологичното многообразие, само че по документи е частна благосъстоятелност в жилищна територия.
Боянското тресавище, където живеят земноводни, влечуги и десетки типове предпазени птици, се намира в вкусен за строителство регион в София. Местни поданици, природолюбители и орнитолози се пробват да опазят региона.
Собствениците обаче имат проекти да строят и са подготвени да продадат парцела " и на дявола ", стига някой да ги компенсира.
Вече година и половина се точи развой по оповестяването на блатото за предпазена територия, спъван от тромави административни процедури и правосъдни хватки.
Какво съставлява Боянското тресавище
До Боянското тресавище от центъра на София най-лесно се стига с кола по бул. " България " за кв. " Бояна ". То се намира в местността “Гърдова глава ” на Витоша и граничи с резиденция " Бояна ". Районът към него е застроен, непосредствен е достъпът от ул. " Иван Багрянов ", която стига до оградата на блатото. Автобус 64 също стопира на резиденцията.
Блатото е част от комплекс от две влажни зони, само че долното Боянско тресавище е към този момент застроено. Там се намира жилищният комплекс " Панорама Бояна ".
Община София е решила, че останалото горно Боянско тресавище е скъпо и не трябва да бъде застроявано, в този момент се чака страната да го признае.
То е ситуирано на към 10 декара. В него живеят 111 типа птици, някои целогодишно, други отлитат преди студените месеци, а трети идват тук единствено да зимуват. Общо 17 типа от тях са включени в Червената книга на България, а съвсем всички останали са предпазени на национално или интернационално равнище.
Това удостоверява и екип от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките (БАН) през 2021 година. Същата година общинското дружество “Софияплан ”, което дава отговор за пространственото и стратегическо обмисляне на Столичната община, изготви отчет за терена. В него предлага на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да разгласи блатото и околната му зона от към 100 метра за предпазена територия.
“Към днешна дата Горното Боянско тресавище е единствената естествена влажна зона в рамките на София, която към момента извършва екологичните си функционалности като местообитание на висша водна растителност, земноводни и влечуги и птици ”, написа в отчета на “Софияплан ”.
Как блатото става морава
Според последния Общ устройствена проект (ОУП) на София и признатия въз основа на него Подробен организационен проект обаче територията е със статут за застрояване. Тя е частен парцел, реституирана през 1997 година като морава.
Това е следващият абсурд в тази история: до момента в който една общинска конструкция признава блатото за скъпа за екологията територия, друга общинска конструкция планува мястото за застрояване.
През пролетта на 2021 година притежателите са унищожили близо 30% от блатото, като са го засипали с пръст. Днес към терена се издига железна ограда.
Това се вижда на видео, оповестено във фейсбук страницата “ ”.
Всичко това е направено законно, тъй като притежателите имат " морава ", а не " тресавище ". Така е по документи.
Засипването обаче провокира митинги на локалните поданици и намесата на няколко институции.
В петък предприемчив комитет внесе в Столичната община подписка, подкрепена от 1500 души, с която приканва локалната власт да спре унищожаването на блатото.
“Буди неразбиране фактът, че сходно споразумяване се вижда единствено в последния организационен проект, преди този момент мястото е обозначавано като блатна територия ”, сподели пред Свободна Европа юрист Веселин Тончев от инициативния комитет. Той живее в региона, основател е и на фейсбук групата “Да спасим Боянското тресавище ”, в която следи случая.
По кадастрални карти от Освобождението насам мястото е маркирано като тресавище, сподели той.
“Няма по какъв начин да се възвърне като морава, тъй като в никакъв случай не е било такова, само че на процедура това написа в документа за благосъстоятелност на наследниците ”, добави той.
“Дано остане за каквото се борим ”
По думите му е позволена неточност в общия проект, тъй като не е отразено блатото като топографски детайл.
Басейновата дирекция и Столичната община към този момент са задействали процедурата по регистрацията на блатото на кадастралната карта. Това ще стане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, откакто Басейновата дирекция дефинира блатото за воден обект, а Столичната община - границите му.
Едва по-късно територията ще може да придобие статут на предпазена. Тогава към този момент там няма да може да се строи.
На мястото може да се строи и притежателите вършат подготовка за това.
Това обаче ще отнеме време. Дотогава на мястото може да се строи и притежателите вършат подготовка за това. Опасенията на локалните хора са, че в случай че общината не употребява пълномощията си да спре всевъзможни дейности по терена, до момента в който не завърши процедурата, след това към този момент може и да е късно.
“Този спор може да продължи доста дълго в съда след поредност обжалвания. И до момента в който се борим да защитим Боянското тресавище, то може и да изчезне ”, сподели Веселин Тончев.
Не е издадено позволение за градеж, тъй като не е поискано
Регионалното звено на екоминистерството (РИОСВ) спря и забрани затрупването на блатото с пръст, както и ограждането му. Собствениците обаче апелираха и в последна сметка възбраната падна в съда.
Кметът на регион " Витоша " Теодор Петков сподели пред Свободна Европа, че не е в пълномощията му да стопира застрояване на мястото.
“Нямам съображение да спра строителство, в случай че притежателите изискат такова ”, сподели той.
“Басейнова дирекция би трябвало да разгласи мястото за воден обект, само че притежателите евентуално ще апелират ”, сподели Петков.
Собственикът на земята удостовери пред Свободна Европа, че има проекти за строителство.
“Смятам освен да строя, ами и да осъждам Регионална инспекция за опазване на околната среда за пропуснати изгоди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди ”, сподели Иван Дончев , единият от притежателите.
Той не държи да строи тъкмо върху това място.
“Нека страната да ми го откупи на пазарни цени, склонен съм да го продам и на дявола, в случай че ми постави по 1000 евро на квадратен метър ”, сподели той.
Собствениците към този момент имат позволение от регион “Витоша ” за градеж на път.
“Единствената причина за това е парцелът да се вкара в регулация и да могат да го застроят ”, сподели юрист Веселин Тончев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ