Това е една история на Stan Kronev. Публикуваме я в

Това е една история на Stan Kronev. Публикуваме я в истинската й версия: Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по обучение, човек по рождение и скитник по насила. Дядо Асен населява улиците в Кючук Париж – учтив е. Говори на „ Вие “, че даже си смъква шапката и леко се покланя на преминаващите дами. Той споделя, че не е бедняк, а друмник. Разликата е голяма. Тази заран, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наоколо гимназия да ритат раницата на клетия дъртак.

По шокиращото беше, че наоколо минаваха десетки хора и всички услужливо гледаха на другата страна и комфортно избраха да приспят съвестта си.

След като „ възнаградих “ най-наглото момче с един задвратник, и тримата се разбягаха, като за себе си чух такива прилагателни и избрания, каквито до в този момент не съм и предполагал че има. Върнах наличието в раницата на дядо Асен и му я подадох, дружно с повърхностно сгънати 5лв. Човекът ме погледна признателно, само че след това сподели:
„ Какво правиш бе момче. Я си взимай парите. На мен защо са ми? Ти си млад – ще заведеш с тях някоя госпожица да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш след това. Все хубави неща. “
Сетне старецът извади своето разпокъсано протмоне и изброи 50 стотинки и потегли към близката машина, като ме прикани да го вървя след. Дядо Асен купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде.
„ Ето, за признателност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво. “
После ми се усмихна. Широко и по този начин, както нито един от нас не може да се усмихне – с чиста душа.
Старият човек се върна на своето сепаре, приютен в една от околните автобусни спирки и продължи със закуската си. А аз нямаше по какъв начин да не изтръпна. Младите, чисти (само тялом, схваща се) и съвременни хора не костваха и стотинка спрямо дядо Асен. Те бяха всичко това от което се опасявам, а той – всичко това, което желая да приютя в душата си.

Сподели тази история, в случай че мислиш, че е поучителна!