Това е една история на преплели се човешки съдби. Тя

Това е една история на преплели се човешки ориси. Тя – дано да я назовем Джеси – е красива млада жена, собственичка на дребен ресторант. Споделя, че никой в никакъв случай не й е давал нещо гратис. С доста труд и риск е съумяла да стартира собствен личен дребен бизнес. И в този момент се усеща самостоятелна, само че и с желанието да върви нагоре! На другия полюс е бездомникът Маркъс. Той се смята за несретник, тъй като му отхвърлят каквато и да е работа поради дългичкото му полицейско досие. Да, в предишното е бъркал – правил е дребни обири, с цел да се прехранва.

Сега е заставен да проси или пари, или напряко храна. Мотаейки се към ресторантчето на Джеси, той я следи и повлиян от чувственото й одухотворено лице се осмелява да я попита може ли да му даде някаква парична сума. Жената деликатно го учи и го подготвя да чуе историята му. След това взема решение да му помогне не с пари, а като му предложи работа в кухнята на ресторанта. „ Труди се и ще ти заплащам задоволително да се изхранваш! “ му споделя тя. Мъжът е безпределно признателен и старателно стартира да чисти пространствата, да мие многочислената посуда, да изхвърля непрекъснато трупащите се боклуци…Със заплатата си нормално купува сандвичи от ресторанта и – за приятна изненада на Джеси – разделя храната си със инцидентно срещната бездомна жена! Наистина, какво достойнство от един апаш на дребно, трансформирал се в от плачевен скитник в деец! Случаят става притежание на пресата, пред която Маркъс споделя, че е блажен от Господ да откри правилния път и какво по-естествено е да споделя храната си с някой различен, изпаднал в неволя също като него!