Това е една история, която ме кара да вярвам в

Това е една история, която ме кара да имам вяра в силата на майчината любов и в силата на помощта, оказана в точния момент. И като обществен служащ да се усещам щастлива и горда, че съм част от спасението на едно детство, че още едно дете ще живее с майчина любов в своето семейство, споделя Маргарита Чернева, обществен служащ в Център за социална поддръжка " За деца и родители “ в Пловдив.

Работата ми във фондацията ме срещна с Радина, млада майка на две прелестни деца. Запознах се с Радина и татко й в родилното поделение, малко откакто тя беше родила трето си дете - момиченце. Но вместо наслада и благополучие, по лицето на младата родилка бяха изписани терзание, боязън и изтощение, а очите й бяха цялостни със сълзи. Притисната от тежки житейски условия, както и от нелеката си орис на глухоняма, останала напълно сама без поддръжката на брачна половинка си, Радина обмисляше дали да се раздели с рожбата си.

Живеела в Турция дружно със брачна половинка си и двете си деца. Взаимоотношенията сред двамата родители не били положителни и от ден дневно се влошавали. Ежедневния душевен и физически тормоз от страна на брачна половинка й трансформират живота й в същински призрачен сън и тя се принуждава да напусне дома си и да се върне в България без най-милото - децата си.

Не след дълго брачният партньор й дошъл в България. Те се пробвали да подобрят връзките си, само че вместо това нещата сред тях се влошили даже повече. В резултат се разделили и Радина останала още веднъж сама, бременна с третото им дете, объркана и в цялостна невъзможност. Отчаянието й растяло с напредването на бремеността и тя решила да потърси поддръжка от татко си.

След серия от инциденти се озовала пред прага на стъписания си татко в напреднала бременност - засрамена, самотна, и разплакана. Тежката орис на щерка му в началото го разгневила и стъписала. Въпреки голямата си обич към нея, той се чувствал изцяло безпомощен да й помогне в тази обстановка. Когато пристигнало времето Радина да роди, той бил безапелационен, че няма да може да й помогне в развъждането на трето й дете. Така споделили и на старшата сестра в родилното поделение, а тя потърси помощ от нас.

Никога няма да не помни вярата в очите на Радина по време на нашата първа среща, както и любовта, с която гледаше новороденото си дете.

Дългият ми професионален опит и срещите с разнообразни човешки ориси са ме научили, че най-важното в този миг за Радина е да върне вярата в себе си, да повярва, че ще може да отгледа детето си, и че решението да остави рожбата си не е единственият излаз от тази обстановка.

В първите дни след раждането обградихме Радина с внимание, грижи и поддръжка. Успяхме да спечелим както нейното, по този начин и доверието на татко й. Заедно със обществения служащ водихме с него няколко доста дълги и сложни диалози, опитвахме се да му вдъхнем убеденост, с цел да повярва в щерка си и в себе си. Постепенно нашите старания дадоха резултат и дружно посрещнахме внучката му в родилното поделение.

Срещата на дребното момиченце и нейния дядо беше запечатана със сълзи и радостни усмивки. Дядото пое в скута си дребното знамение от майка му, която го гледаше с безмълвно лице, излъчващо вяра и очакване за поддръжка от индивида, който в никакъв случай не я предавал. Тогава дядото на новороденото момиченце с трептящ от неспокойствие глас изрично съобщи, че в никакъв случай няма да се раздели с нея.

Резултатът от продължителната и поредна екипна работа обезпечи поддръжка и сигурност за едно семейство, изпаднало в безизходно състояние.

Днес рожбата на Радина е една същинска дребна принцеса, която пораства обградена от доста обич и грижи от своето семейство. Мама, тати и двамата й братя са до нея и се радват, че са преодолели сложните моменти в живота си и към този момент са дружно.