Никога не се предавай: историята на Марвин Химейър
Това е една много необикновена история, което още един път потвърждава, че измежду нас има хора, които постоянно държат на своето. Един от тях се оказал Марвин Джон Химейър. На пръв взор средностатистически американец, който се интересувал от техника, по тази причина през 1993 година разкрил своя работилница за ремонт на ауспуси.
В тази околност – Гранд Лейк, Колорадо, Марвин пристигнал ненадейно за всички. Тук той нямал нито познати, нито родственици. Всички, които по-късно се срещнали с него, казвали, че тук той просто почнал живота си изначало.
За своята работилница мистър Химейър купил дребен имот в град Гренби (недалеч от Гранд Лейк). Тези 0, 8 хектара земя след това ще станат причина за войната на елементарния американец с локалните управляващи и огромна компания.
Повече от 7 години Марвин се трудел в своята работилница и никой не си мислел на какво е кадърен спокойният и балансиран на тип мъж.
Всичко почнало, когато циментовият завод «Mountain Park», принадлежащ на семейство Дочефф, почнал да се уголемява. Парцелът на Химейър бил един от тези, които компанията възнамерявала да купи. Но нещата не станали по този начин както ги възнамерявали циментовите магнати.
Всички съседни сектори били продадени за жълти стотинки (къде непринудено, къде под натиск), само че Марвин до последно отстоявал своята благосъстоятелност. Това не зарадвало доста представителите на Дочефф, по тази причина въпросът бил отвеян за разглеждане в градската администрация на Гренби.
Естествено, че представителите на администрацията били на страната на циментовата компания. Решението било взето в изгода на «Mountain Park», с цел да продаде мистър Химейър по-бързо своя сектор на завода, неговата работилница била обкръжена от земи, принадлежащи на корпорацията.
За да влезе в помещението си, Марвин трябвало да премине през частите на завода. Подобно развиване на събитията, несъмнено, не го устройвало. По-рано мъжът употребявал прилежащия сектор, а в този момент трябвало да пресича „ вражеската територия “.
Той написал тъжба до администрацията, само че вместо схващане и поддръжка, получил голям брой инспекции, които приключили с санкции.
Последната капка, преляла чашата, била санкция поради барел с нечистотии, като в това време мистър Химейър просто не можел да построи канализация: управлението на циментовия цех не одобрило слагането на тръби през тяхна територия (всичко 2 метра и 40 сантиметра!).
През 2001 година, след публично решение на администрацията за построяването на още един корпус на циментовия цех, Марвин се сдобил с булдозер марка Komatsu D355A. Доведеният до обезсърчение американец 18 месеца усъвършенствал в своето помещение тежката техника.
Булдозерът бил в допълнение оборудван с видеокамери извън и 2 монитора от вътрешната страна – с цел да усъвършенства видимостта върху местността, компресори при положение на нужда издухвали мръсотията от обективите на камерите.
В кабината била открита примитивна система за надзор на климата – климатик и вентилатор. Но защото Химейър съществено мислел да води война на практика с целия свят за своите ползи, той в допълнение оборудвал кабината с комбинирана ризница дебела 30 см – на практика неуязвима за противниковото оръжие. Стоманата и бетонът, от които Марвин направил „ корпус за кабината “, добавили съвсем един звук тегло на булдозера.
За самоотбрана в кабината имал винтовка, карабина, револвер и револвер.
4.06.2004 година: този ден бил запомнен от всички в Гренби. Мистър Химейър избрал него за своето възмездие. Марвин излязъл от работилницата в своята чудовищна рожба – преобразуваният булдозер, който по-късно получил прозвището „ булдозер-убиец “ («Killdozer»).
Американецът бил толкоз отчаян от дейностите на администрацията и полицията, че решил самобитно да им разгласи война.
Първата „ жертва “ на Killdozer’а станал, естествено, виновника за всички беди на Марвин – циментовият цех, втора – градската администрация, а по-късно бил опустошен офиса на локалния вестник. Общо били разрушени 13 здания, вредите били оценени на 7 милиона $ и след това заводът банкрутирал.
Всички разрушени здания по някакъв метод имали отношение към делото на Марвин за противоречивия сектор.
Не се знае какво още можеше да сътвори обезвереният американец със своята машина, в случай че не беше един продънен нагревател. Заради него булдозерът не можел да се движи повече, поради което мистър Химейър взел последно решение: изстрел в главата. Той станал единствената жертва в тази война.
Всичките повече от 200 патрона и 3 гърмежа съвсем не развалили булдозера. Този случай бил наименуван „ Войната на Марвин Химейър “ и той потвърждава, че няма просто да се откаже и е подготвен да се бори до края за ползите си.
