Това е една благодатна пролет за автократите. Трима от тях,

Това е една плодородна пролет за автократите. Трима от тях, които са на власт в Китай, Египет и Русия - са отвън това, което назоваваме " демократичния Запад ". Но четвъртият - в Унгария, е на Запад, и то в Европейския съюз.

Това, че Виктор Орбан, новопреизбраният водач в Будапеща, се вписва в тази компания, акцентира силата на тази властническа наклонност.

Най-големият от тази група - китайският водач Си Цзинпин, беше провъзгласен с акламации от Общокитайското заседание на народните представители (парламента) за доживотен президент при започване на март. Седмица по-късно Владимир Путин в Русия получи четвърти президентски мандат с още по-висок % (в изборите), в сравнение с преди.

Април преди малко бе почнал, когато бе оповестено, че Абдел Фатах ас Сиси е бил избран отново за президент на Египет с 97 на 100 от подадените гласове. А при започване на предходната седмица министър председателят Орбан завоюва третия си следващ мандат за управление на Унгария с още по-съкрушителна победа над другите партии, в сравнение с до момента.

В Китай липсваше съпротива. Нямаше такава и в Египет, защото другият претендент, по всеобщо разбиране, бе вписан в изборната бюлетина, с цел да сътвори лъжлива визия за съществуване на избор. В Русия имаше някаква съпротива - в това число от подкрепян от комунистическата партия мини-олигарх, и от една демократична млада тв звезда, която е щерка на някогашния наставник на Путин. Но радикалният конкурент - Алексей Навални, не бе позволен за присъединяване, въпреки да бе ясно, че не може да завоюва, защото бе неразрешен достъпът му до следените от страната медии и той бе едва прочут в по-голямата част от страната.

Орбан, за разлика от тях, има известно право да твърди, че е демократично определен. И от ляво, и от дясно имаше действителни партии, които също желаеха да победят и които имаха вяра, че могат най-малко доста да отслабят мощта му в Народното събрание. Партията на Орбан - ФИДЕС, обаче завоюва болшинство от две трети, което му е належащо да продължи постоянно да трансформира конституцията. Опозиционните партии не съумяха да подрежат крилата на водача, а няколко (партийни) водачи подадоха оставки, обезсърчени от невъзможността да се се изправят още веднъж пред гранитната обсада на Орбан на пътя към политическа смяна.

Ние можем да сложим 54-годишния Орбан под един знаменател с другите автократи по две аргументи. Първо, той приготви почвата за практикуване на власт с по-малко задръжки, в сравнение с в другите демокрации, като сподели през 2014 година, че държавни управления, които не са " нито западни, нито демократични, нито демократични демокрации, а може би не са и демокрации въобще ", могат да бъдат най-успешни и най-конкурентни.

Тази откровена апология на системи, които дават приоритет на триумфа (както и да бъде дефиниран той) над разпоредбите на демократичната игра, отваря вероятността за бъдещи държавни управления на ФИДЕС да лимитират още повече тесните рамки на демократичния живот и на гражданското общество в Унгария в устрема към по-силен стопански напредък.

Второ, както писа унгарският политолог Андраш Биро-Над след изборите, успеха на Орбан се дължи на три фактора: " систематичното подкопаване на демократичната система в Унгария, триумфа на анти-имигрантската платформа на Орбан, и фрагментирането на опозицията ". Подкопаването включва дискриминация против опозиционните медии, основно посредством лишаването им от държавни реклами и посредством предаване на множеството телевизионни канали в ръцете на съдружници на страната или държавното управление. След изборите наблюдаващите на ОССЕ показаха,че гласуването " се характеризираше с навсякъде преплитане на запаси на страната и на ръководещата партия, което подкопаваше опцията на претендентите да се състезават при идентични условия ".

За фрагментирането на опозицията, изключително отляво, си е отговорна най-много самата съпротива. Предишната й непросветеност в ръководството, причастността й към дълбоки похищения против виталния стандарт и към промени в изборното законодателство, дискриминиращи опозиционните партии, лишиха от съвсем всякакво въздействие социалистите и дребните демократични партии.

Но непреклонната позиция на Орбан против влизането в страната на всевъзможни мигранти, с дребни изключения, бе основният детайл за неговия триумф. Издадена наскоро биография от журналиста деец от маджарски генезис Пол Лендвай демонстрира, че Орбан е " прекосил " необятен политически набор по пътя си към властта. Той е съосновател на ФИДЕС като отворена и демократична партия и подлагаше на критика ръководещите тогава партии за несъразмерен национализъм. Сега обаче той употребява съпротивата си против натиска от Европейски Съюз да одобри имигранти в Унгария, с цел да сплоти народа към своята политика на неприемане на никакви мигранти, събуждайки надълбоко залегналото му възприятие, че е жертва на поредност от бедствия и солидни загуби на територия, както и решимостта му да оцелее като неповторим, въпреки и изолиран, народ.

През годините унгарският водач си избра за зложелател номер едно Джордж Сорос - родения в Унгария еврейско-американски милиардер, който финансира демократични, про-ЕС, про-имиграционни неправителствени организации в Унгария и другаде.

Както Европейски Съюз, по този начин и Ватиканът в този момент са против Орбан, който с възторг прегърна калвинистичното християнство след атеистичната си младост, представяйки се за избавител на християнска Европа. Докато унгарският министър председател се самообявява за герой против мигрантите, изключително тези от мюсюлмански страни, папа Франциск се самоопределя като техен бранител.

В деня, в който Орбан празнуваше своята победа, папата разгласява апостолическа проповед, призоваваща римокатолиците да демонстрират изключително състрадание към " мизерстващите и отритнатите ", Тя бе съпроводена с видеокадри, показващи емигрант мохамеданин от Афганистан.

От друга страна, Орбан има мощна поддръжка от различен закостенял католик - някогашния консултант на президента Тръмп - Стив Банън, който преди изборите сподели за Орбан, че е " най-значимият мъж на (европейската) сцена в този миг ".

Тъй като Орбан потвърди известността си посредством избори, и тъй като множеството от неговите сънародници унгарци виждат в негово лице щит против един неприятелски свят, той в този момент в действителност се вписва в облика, нарисуван му от Банън. Колкото повече гръмотевици мята Брюксел против него, толкоз по-почитан е той вкъщи и подкрепян от крайната десница в чужбина. Колкото повече е обект на (мълчаливо) неодобрение от папата, толкоз повече той задълбочава разрива в църквата сред либерали и консерватори.

От всички властнически водачи, радващи се на пролетната берекет, Орбан, който ръководи надалеч най-малката от техните страни, към този момент е най-значим за демократичния Запад.
Авторитаризмът на Си, Путин и Сиси е прочут на хората на Запад и те го намират за присъщ на техните страни. А Орбан е радикалният автократ " от вътрешната страна ".

По БТА