Това е един трофей, който всички ние бихме се радвали

" Това е един трофей, който всички ние бихме се радвали да запазим ", това бяха първите думи на президентът на БФВолейбол инж. Данчо Лазаров след формалното показване през днешния ден на купата на Световното състезание през 2018-а в България и Италия.

" Знаем, че пътят е доста сложен. Както Димитър Златанов сподели, колкото тежи купата толкоз би трябвало да бъде подготовката на националите ни. Но аз съм убеден, че за огромни събития момчетата постоянно съумяват да се съберат, да се активизират и да се показват почтено. Така че след третото място в Токио този път нека успеем ".
@@@
- Притеснява ли ви обаче сега положението на националния тим?
- От позиция на състезателен резултат, тази загуба против Австралия не трябваше да става. Но аз имам възприятието, че Пламен Константинов гледа много по-напред. Неговите решения явно са ориентирани към международното състезание. Не съм разговарял с него за вижданията му във връзка с състава, не е моя работа да го разясня. За нас обаче едно почтено показване на Лигата на нациите е прекомерно значимо. Знаете, че ние сме един от четирите отбора „ чаланджъри “, които би трябвало де се борят всяка година за оставане в лигата. Така че по-скоро дано да приемем, че това е нещо, което се случва по пътя към огромната цел – Световното състезание.

- Австралия обаче е един от тимовете като нас..
- Да, при такива случаи би трябвало да победиш директните си противници. Това са Австралия, Канада и Корея. И не самичък това. Трябва активът, който натрупаме да бъде по-голям от този, който другите съумеят да създадат. Защото Лигата на нациите е най-голямото спортно събитие във волейбола и постоянно ще остане такова. Говорили сме си с Пламен, че никога не би трябвало да се подценява. Сега, след тази загуба от Австралия би трябвало да търсим победи над надалеч по-силни противници.
@@@
- Виждате ли други аргументи, или единствено травмите повлияха за отрицателните резултати?
- Не мисля, че би трябвало да се приказва за травмите. От самият старт на подготовката се стартира с диалози на тематика контузи на обособени играчи. Всички тимове имат в една или друга степен здравословни проблеми. Но аз не съм чул някой да разяснява, че този или оня липсва и затова ние играем по този начин, или другояче. Тоест травмите са едно неизбежно зло. Когато един играч е контузен, това не би трябвало да го трансформираме в съображение да търсим пояснение за възможни неподходящи резултати. Има задоволително български волейболисти които желаят да играят в националния тим. Това, което се случи в мача с Австралия е тъкмо тъй като Пламен искаше да им даде късмет. Така че пропуснатите изгоди не се връщат, само че би трябвало да гледаме по какъв начин да ги наваксаме.

- Не ви ли тормози, че ни чакат много тежки противници и можем да отпаднем от Лигата?
- Това няма да се случи да изпаднем. В никакъв случай, в това съм убеден. Но въпреки всичко в самата скица, която международната федерация конструира тези „ чаланджър “ отбори постоянно са застрашени от сходна орис. Докато останалите 12 отбора имат обезпечено седемгодишно присъединяване и те могат да си разрешат всевъзможни опити. Ние не можем.

- Изравняват ли се силите във волейбола или ние отстъпваме обратно?
- Приемете го като моментно положение по трасето, едно камъче по пътя към международното, карате де подскочиш, само че от тук нататък продължаваме. Така би трябвало да гледаме нещата. В никакъв случай България няма да излезе от Лигата на нациите.