Пазарната ни икономика се изроди в позорна
Това е един от немалкото заключения, които казусът с Митьо Очите ни оставя в "наследство ". На нашенска почва пазарната и позорната стопанска система се пръкнаха от една и съща вътрешност - не просто на дивия, а на дивашкия и хищнически капитализъм, маскиран с благозвучни другояче етикети като "свобода ", "неолиберализъм ", "цивилизационен избор ", "европейски полезности ".
Има обаче и втори извод, който е контра на първия - охранителният бизнес по Черноморието да мине единствено в ръцете на страната. Частникът да бъде изхвърлен от него. След като към този момент 28 години от частните ръце в този бизнес се пръкват рекет, грабежи и чиста проба бандитизъм, откакто се пръкват бизнес играчи като СИК, ВИС, а в този момент и явлението Очите с неговите сътрудници във властта, какъв различен по-трезв и по-полезен извод може да има. И откакто 28 години не виждаме резултат от държавната интервенция в регулирането на пазара посредством закони и правила. Ето, съгласно закона едно физическо лице
няма право да стопанисва
повече от три таксита, само че Очите е препикавал закона, прехвърляйки върху доверени лица контрола си върху 200 таксиметрови водачи в Слънчев бряг. И страната със своите регулаторни компетенции е била безпомощна да блокира това прекачване.
Мафиотът Очите е образно опровергаване на неолиберализма с неговата теза-догма, че свободното предприемачество е писмеността на напредъка и страната би трябвало да си стои натикана в ъгъла. И облагата не може да бъде мръсна дума.
Макар че Очите забогатя и вилня посредством точно на тази неолиберална мантра и на незначително държавно наличие в бизнеса. Ето, изцяло несмущаван е финтирал закона поради рекета върху такситата. Проявил е индивидът свободен предприемачески дух, разширявайки рекета над хотели, погребални организации, увеселителни заведения, дюнерджийници, търговци на плодове и зеленчуци, съдържатели на атракционни, че и на кафе машини. Либерално и печелел на сезон по 20 000 от дюнерджийницте на централните алеи и по 5 бона от по-малките. Свободната самодейност от грабежа единствено в Слънчев бряг му носела по 3 млн. всеки сезон. А в случай че някой откажел да му заплаща, Очите задействал пазарния си усет и му палел имуществото.
Значителна пък част от рекетьорската облага е била препирана в строителството на жилищни здания в Бургас и по Южното Черноморие, както и посредством схеми за покупка и преотдаването чартърен на първокласни лимузини. И не са били задействани никакви механизми против прането на пари, никакви инспекции за произхода на средствата в жилищното строителство.
С една дума, неолибералната ни държавица е била безсилна пред предприемаческия бандитизъм.
Тук някои неолиберали ще скочат с възражението, че Очите е спрян точно от страната посредством нейните правоохранителни институции. Следователно няма за какво да се ускорява нейното наличие в охранителния бизнес, като ли пък да се гони и частникът от него. Добре, само че първо, стотици, в случай че не и хиляди, са били ограбвани от Очите до залавянето му. И няма кой да възмезди вредите им.
Второ, да допуснем, че мафиотът ще бъде наказан и незаконната му мрежа вероятно ще се разпадне. Само че той
един път към този момент е лежал зад решетките
само че това въобще не му е попречило да реши след това, към този момент на независимост, че Южното Черноморие му е до колене. И да прави позорна стопанска система. Дали в бъдеще няма да повтори навика си.
Трето, преди време имаше ВИС, СИК, страната се постара да ги озапти, само че рекетът, опиатите и прането на пари не изчезнаха от района. И по-късно разумно се пръкна Митьо Очите. Къде е гаранцията, че на следващия ден пазарът няма да роди следващия срам с някой нов мафиот? Напротив, в изискванията на българския капитализъм гаранцията, че той ще се роди, е стопроцентова.
В последна сметка един проблем се взема решение сполучливо с премахване на аргументите му. Плевелите по полята се вадят из корен, а освен това, което стърчи от горната страна. И в тази ситуация с бандитизма на Очите изкореняването на казуса не е ли в изтръгването на частния бизнес от охранителната активност? И вкарването в нея на напълно държавни или общински компании? На пазара да има няколко такива компании, а хотелите, нощните заведения или обмен бюрата да избират кой най-добре ще ги охранява.
Случаят "Очите " сполучливо развенча ширещата се у нас машинация след 10 ноември, че частникът е по-добър собственик от страната. Впрочем тази машинация бе развенчана не по-малко и даже още по-успешно от други частници в напълно други сфери на стопанската система. Заради тях и Митьо Очите частникът към този момент става мръсна дума, въпреки това да е незаслужено за хиляди други частници. И не инцидентно тезата за мощно присъединяване на страната в бизнеса - освен като регулатор или законодател, само че и като състезател, като индивид в бизнеса - се трансформира в забележителна и непоклатима големина на публичните настроения. И с цел да не остане позорна дали пък пазарната стопанска система не би трябвало да заложи и на бизнеса на страната?
Има и друго - Очите и други сходни феномени са демографска опасност за страната ни. Колко ли изнудвани от него търговци, таксиджии, дюнерджии или притежатели на магазини и заведения за хранене са проплаквали, че "това не е страна ", и са си мислили и даже възнамерявали да се махат от България дружно със фамилиите си. И какъв брой ли в действителност са се махнали?
Впрочем освен Митьо Очите онагледява позорния темперамент на пазарната ни стопанска система -
надалеч по-зловещи образци
в това отношение са демографският ни колапс, обезлюдяването на страната, високата смъртност, беднотията, дереджето на опазването на здравето и образованието. За 29 години позорна стопанска система българите сме се стопили от 9 млн. до под 7 милиона. Прогнозите на интернационалните институции ни обричат на към 5 млн. към средата и на 3,5 млн. към края на века. А към този момент наши експерти вещаят, че от тези 3,5 млн. българите ще изпаднем до третия етнос в татковината си - пред нас ще са турците и ромите (или обратното). Освен от високата смъртност в изискванията на една позорна стопанска система българското стопяване се дължи и на емиграцията. А тя пък идва освен от беднотията, само че и от бандитския бизнес на СИК и ВИС в предишното, на Очите в сегашното и от някой предстоящ Митьо Очите. И по какъв начин ли ще се оправят нещата без радикална промяна на модела - освен в охранителния бизнес, а въобще в стопанската система ни.
Има обаче и втори извод, който е контра на първия - охранителният бизнес по Черноморието да мине единствено в ръцете на страната. Частникът да бъде изхвърлен от него. След като към този момент 28 години от частните ръце в този бизнес се пръкват рекет, грабежи и чиста проба бандитизъм, откакто се пръкват бизнес играчи като СИК, ВИС, а в този момент и явлението Очите с неговите сътрудници във властта, какъв различен по-трезв и по-полезен извод може да има. И откакто 28 години не виждаме резултат от държавната интервенция в регулирането на пазара посредством закони и правила. Ето, съгласно закона едно физическо лице
няма право да стопанисва
повече от три таксита, само че Очите е препикавал закона, прехвърляйки върху доверени лица контрола си върху 200 таксиметрови водачи в Слънчев бряг. И страната със своите регулаторни компетенции е била безпомощна да блокира това прекачване.
Мафиотът Очите е образно опровергаване на неолиберализма с неговата теза-догма, че свободното предприемачество е писмеността на напредъка и страната би трябвало да си стои натикана в ъгъла. И облагата не може да бъде мръсна дума.
Макар че Очите забогатя и вилня посредством точно на тази неолиберална мантра и на незначително държавно наличие в бизнеса. Ето, изцяло несмущаван е финтирал закона поради рекета върху такситата. Проявил е индивидът свободен предприемачески дух, разширявайки рекета над хотели, погребални организации, увеселителни заведения, дюнерджийници, търговци на плодове и зеленчуци, съдържатели на атракционни, че и на кафе машини. Либерално и печелел на сезон по 20 000 от дюнерджийницте на централните алеи и по 5 бона от по-малките. Свободната самодейност от грабежа единствено в Слънчев бряг му носела по 3 млн. всеки сезон. А в случай че някой откажел да му заплаща, Очите задействал пазарния си усет и му палел имуществото.
Значителна пък част от рекетьорската облага е била препирана в строителството на жилищни здания в Бургас и по Южното Черноморие, както и посредством схеми за покупка и преотдаването чартърен на първокласни лимузини. И не са били задействани никакви механизми против прането на пари, никакви инспекции за произхода на средствата в жилищното строителство.
С една дума, неолибералната ни държавица е била безсилна пред предприемаческия бандитизъм.
Тук някои неолиберали ще скочат с възражението, че Очите е спрян точно от страната посредством нейните правоохранителни институции. Следователно няма за какво да се ускорява нейното наличие в охранителния бизнес, като ли пък да се гони и частникът от него. Добре, само че първо, стотици, в случай че не и хиляди, са били ограбвани от Очите до залавянето му. И няма кой да възмезди вредите им.
Второ, да допуснем, че мафиотът ще бъде наказан и незаконната му мрежа вероятно ще се разпадне. Само че той
един път към този момент е лежал зад решетките
само че това въобще не му е попречило да реши след това, към този момент на независимост, че Южното Черноморие му е до колене. И да прави позорна стопанска система. Дали в бъдеще няма да повтори навика си.
Трето, преди време имаше ВИС, СИК, страната се постара да ги озапти, само че рекетът, опиатите и прането на пари не изчезнаха от района. И по-късно разумно се пръкна Митьо Очите. Къде е гаранцията, че на следващия ден пазарът няма да роди следващия срам с някой нов мафиот? Напротив, в изискванията на българския капитализъм гаранцията, че той ще се роди, е стопроцентова.
В последна сметка един проблем се взема решение сполучливо с премахване на аргументите му. Плевелите по полята се вадят из корен, а освен това, което стърчи от горната страна. И в тази ситуация с бандитизма на Очите изкореняването на казуса не е ли в изтръгването на частния бизнес от охранителната активност? И вкарването в нея на напълно държавни или общински компании? На пазара да има няколко такива компании, а хотелите, нощните заведения или обмен бюрата да избират кой най-добре ще ги охранява.
Случаят "Очите " сполучливо развенча ширещата се у нас машинация след 10 ноември, че частникът е по-добър собственик от страната. Впрочем тази машинация бе развенчана не по-малко и даже още по-успешно от други частници в напълно други сфери на стопанската система. Заради тях и Митьо Очите частникът към този момент става мръсна дума, въпреки това да е незаслужено за хиляди други частници. И не инцидентно тезата за мощно присъединяване на страната в бизнеса - освен като регулатор или законодател, само че и като състезател, като индивид в бизнеса - се трансформира в забележителна и непоклатима големина на публичните настроения. И с цел да не остане позорна дали пък пазарната стопанска система не би трябвало да заложи и на бизнеса на страната?
Има и друго - Очите и други сходни феномени са демографска опасност за страната ни. Колко ли изнудвани от него търговци, таксиджии, дюнерджии или притежатели на магазини и заведения за хранене са проплаквали, че "това не е страна ", и са си мислили и даже възнамерявали да се махат от България дружно със фамилиите си. И какъв брой ли в действителност са се махнали?
Впрочем освен Митьо Очите онагледява позорния темперамент на пазарната ни стопанска система -
надалеч по-зловещи образци
в това отношение са демографският ни колапс, обезлюдяването на страната, високата смъртност, беднотията, дереджето на опазването на здравето и образованието. За 29 години позорна стопанска система българите сме се стопили от 9 млн. до под 7 милиона. Прогнозите на интернационалните институции ни обричат на към 5 млн. към средата и на 3,5 млн. към края на века. А към този момент наши експерти вещаят, че от тези 3,5 млн. българите ще изпаднем до третия етнос в татковината си - пред нас ще са турците и ромите (или обратното). Освен от високата смъртност в изискванията на една позорна стопанска система българското стопяване се дължи и на емиграцията. А тя пък идва освен от беднотията, само че и от бандитския бизнес на СИК и ВИС в предишното, на Очите в сегашното и от някой предстоящ Митьо Очите. И по какъв начин ли ще се оправят нещата без радикална промяна на модела - освен в охранителния бизнес, а въобще в стопанската система ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ