Ще се изненадате с колко вдигат заплатите в един от най-скъпите градове в света
Това е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпния пазар на жилища на планетата и с места за паркиране, които могат да костват съвсем един милион $ всяко.
Затова, когато в понеделник държавното управление на Хонконг увеличи минималната заплата с едвам 32 цента, деятелите и публичните служащи реагираха остро.
" Смятаме, че това е недопустимо ", споделя Уонг Шек-хунг, шеф на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация " Оксфам ". " Това не може да покрие главните потребности в Хонконг ".
Новата минимална работна заплата към този момент е 40 хонконгски $ (5,1 щатски долара) на час, спрямо предходните 37,5 хонконгски $ (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, открита за първи път през 2011 година, би трябвало да бъде преразглеждана на всеки две години, само че през 2021 година тя беше замразена на предходния размер заради засегнатата от Ковид стопанска система на града, като управляващите по това време твърдяха, че нарастването на заплатата ще окаже " спомагателен напън върху предприятията " и рискува да редуцира нископлатените работни места.
Но Уонг съобщи, че това ново нарастване няма да промени съвсем нищо в Хонконг, който непрекъснато се подрежда измежду най-скъпите градове в света, заяви Си Ен Ен.
През 2022 година градът, дружно с Лос Анджелис, заема четвърто място в международния показател на разноските за живот, оповестен от Economist Intelligence Unit (EIU),. Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
За съпоставяне, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 $ на час, а в Лос Анджелис - 16,78 $ на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 $ на час според от общия брой отработени часове. Сингапур предлага разнообразни минимални заплати според от бранша, използвани единствено за жители и непрекъснато пребиваващи.
Oxfam съобщи, че новата заплата към момента е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската стратегия за обществено обезпечаване, и ще демотивира служащите. Организацията прикани държавното управление да увеличи минималната работна заплата най-малко до 45,4 хонконгски $ (5,78 щатски долара) на час, като назова новото нарастване " съвсем нищожно ".
През януари обаче министърът на труда и обществените грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този мотив, заявявайки, че " доста хора... биха предпочели да работят, вместо да получават обществени помощи, тъй като считат, че това има по-голяма стойност в живота им ".
" В края на краищата хората обичат да вървят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е единствено за печелене на пари. То е значимо за духа и здравето на индивида ", сподели Сун, представен от публичната телевизия RTHK. " Така че двете неща не могат да се съпоставят. Едното е богатство, а другото е работа. "
Дружеството на публичните организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от най-малко 53,4 хонконгски $ (6,8 щатски долара) на час и съобщи, че градът би трябвало да последва други страни и да дефинира минимална заплата сред половината и две трети от междинната заплата.
По данни на Департамента за броене и статистика, предходната година междинното почасово възнаграждение в града е било 77,4 хонконгски $ (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се ползва за задграничните домашни служащи - значима част от икономическата и обществената конструкция на града, които са от страни като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в семействата на своите работодатели.
Икономика в рецесия
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтресен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата индустрия, производството на питиета, хотелиерството и туризма. Междувременно разнообразни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити бранители на стотици хиляди служащи, се разпуснаха след въвеждането на огромен закон за националната сигурност, който се употребява за вкарване в пандиза на политически фигури, публицисти, учители и протестиращи.
В продължение на доста години хиляди протестиращи излизаха по улиците на всеки Ден на труда 1 май, с цел да изразят недоволството си или да изискат по-добри условия. Но откогато беше натрапен законът за националната сигурност, всеобщите митинги съвсем изчезнаха.
В понеделник имаше единствено няколко дребни демонстрации, като на фотосите се виждаха хора, които държаха плакати пред държавни институции с искане за по-високи заплати.
Според изследване на Oxfam, оповестено през октомври предходната година, пандемията е нараснала така и така сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите семейства към този момент печелят 47 пъти повече от най-бедните.
" Доходите на най-бедния пласт от популацията са намалели с повече от 20 % спрямо приходите им преди експлоадирането на Ковид ", се споделя в тогавашното изказване на организацията, като се показват и други проблеми, като да вземем за пример забележителната безработица измежду живеещите в беднотия.
Нарастващи разноски за живот
Делът на хората, живеещи на минимална работна заплата, състоящ се най-вече от служащи в областта на хигиената, почистването, защитата и търговията на дребно, в действителност в този момент е по-нисък, в сравнение с преди 10 години, сподели Уонг. През 2021 година единствено 2,6 % от чиновниците са получавали по-малко от 40 $ на час спрямо 6,4 % през 2011 година
Норазликата сред междинната и минималната работна заплата се е нараснала, което значи, че разликата в благосъстоянието се е задълбочила. Дори в случай че нарастването на минималната работна заплата значи, че служащите печелят малко повече пари " в безусловно изражение... те не могат да споделят икономическия напредък на града със същите темпове ", сподели тя.
Това съставлява изключително предизвикателство в изискванията на световна инфлация, която понижава виталния стандарт на хората.
Разходите за храна в Хонконг са се нараснали с повече от 7% от декември 2019 година до декември 2022 година, сподели Уонг, базирайки се на показателя на потребителските цени (ИПЦ) - което значи, че хората, живеещи на минимална работна заплата, " би трябвало да икономисват (много) от парите и може би не разполагат с задоволително средства, с цел да си разрешат питателна храна, която да поддържа здравословен живот ".
Според нея разноските за сила също са се нараснали с повече от 11 % през същия интервал, което отразява сходни нараствания в целия свят. В Съединени американски щати цените на електрическата енергия са се повишили с 12% единствено за 12 месеца, съгласно данни от 2022 година
" Това е доста тежко задължение за тези фамилии с ниски приходи ", сподели Уонг.
Затова, когато в понеделник държавното управление на Хонконг увеличи минималната заплата с едвам 32 цента, деятелите и публичните служащи реагираха остро.
" Смятаме, че това е недопустимо ", споделя Уонг Шек-хунг, шеф на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация " Оксфам ". " Това не може да покрие главните потребности в Хонконг ".
Новата минимална работна заплата към този момент е 40 хонконгски $ (5,1 щатски долара) на час, спрямо предходните 37,5 хонконгски $ (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, открита за първи път през 2011 година, би трябвало да бъде преразглеждана на всеки две години, само че през 2021 година тя беше замразена на предходния размер заради засегнатата от Ковид стопанска система на града, като управляващите по това време твърдяха, че нарастването на заплатата ще окаже " спомагателен напън върху предприятията " и рискува да редуцира нископлатените работни места.
Но Уонг съобщи, че това ново нарастване няма да промени съвсем нищо в Хонконг, който непрекъснато се подрежда измежду най-скъпите градове в света, заяви Си Ен Ен.
През 2022 година градът, дружно с Лос Анджелис, заема четвърто място в международния показател на разноските за живот, оповестен от Economist Intelligence Unit (EIU),. Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
За съпоставяне, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 $ на час, а в Лос Анджелис - 16,78 $ на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 $ на час според от общия брой отработени часове. Сингапур предлага разнообразни минимални заплати според от бранша, използвани единствено за жители и непрекъснато пребиваващи.
Oxfam съобщи, че новата заплата към момента е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската стратегия за обществено обезпечаване, и ще демотивира служащите. Организацията прикани държавното управление да увеличи минималната работна заплата най-малко до 45,4 хонконгски $ (5,78 щатски долара) на час, като назова новото нарастване " съвсем нищожно ".
През януари обаче министърът на труда и обществените грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този мотив, заявявайки, че " доста хора... биха предпочели да работят, вместо да получават обществени помощи, тъй като считат, че това има по-голяма стойност в живота им ".
" В края на краищата хората обичат да вървят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е единствено за печелене на пари. То е значимо за духа и здравето на индивида ", сподели Сун, представен от публичната телевизия RTHK. " Така че двете неща не могат да се съпоставят. Едното е богатство, а другото е работа. "
Дружеството на публичните организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от най-малко 53,4 хонконгски $ (6,8 щатски долара) на час и съобщи, че градът би трябвало да последва други страни и да дефинира минимална заплата сред половината и две трети от междинната заплата.
По данни на Департамента за броене и статистика, предходната година междинното почасово възнаграждение в града е било 77,4 хонконгски $ (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се ползва за задграничните домашни служащи - значима част от икономическата и обществената конструкция на града, които са от страни като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в семействата на своите работодатели.
Икономика в рецесия
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтресен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата индустрия, производството на питиета, хотелиерството и туризма. Междувременно разнообразни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити бранители на стотици хиляди служащи, се разпуснаха след въвеждането на огромен закон за националната сигурност, който се употребява за вкарване в пандиза на политически фигури, публицисти, учители и протестиращи.
В продължение на доста години хиляди протестиращи излизаха по улиците на всеки Ден на труда 1 май, с цел да изразят недоволството си или да изискат по-добри условия. Но откогато беше натрапен законът за националната сигурност, всеобщите митинги съвсем изчезнаха.
В понеделник имаше единствено няколко дребни демонстрации, като на фотосите се виждаха хора, които държаха плакати пред държавни институции с искане за по-високи заплати.
Според изследване на Oxfam, оповестено през октомври предходната година, пандемията е нараснала така и така сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите семейства към този момент печелят 47 пъти повече от най-бедните.
" Доходите на най-бедния пласт от популацията са намалели с повече от 20 % спрямо приходите им преди експлоадирането на Ковид ", се споделя в тогавашното изказване на организацията, като се показват и други проблеми, като да вземем за пример забележителната безработица измежду живеещите в беднотия.
Нарастващи разноски за живот
Делът на хората, живеещи на минимална работна заплата, състоящ се най-вече от служащи в областта на хигиената, почистването, защитата и търговията на дребно, в действителност в този момент е по-нисък, в сравнение с преди 10 години, сподели Уонг. През 2021 година единствено 2,6 % от чиновниците са получавали по-малко от 40 $ на час спрямо 6,4 % през 2011 година
Норазликата сред междинната и минималната работна заплата се е нараснала, което значи, че разликата в благосъстоянието се е задълбочила. Дори в случай че нарастването на минималната работна заплата значи, че служащите печелят малко повече пари " в безусловно изражение... те не могат да споделят икономическия напредък на града със същите темпове ", сподели тя.
Това съставлява изключително предизвикателство в изискванията на световна инфлация, която понижава виталния стандарт на хората.
Разходите за храна в Хонконг са се нараснали с повече от 7% от декември 2019 година до декември 2022 година, сподели Уонг, базирайки се на показателя на потребителските цени (ИПЦ) - което значи, че хората, живеещи на минимална работна заплата, " би трябвало да икономисват (много) от парите и може би не разполагат с задоволително средства, с цел да си разрешат питателна храна, която да поддържа здравословен живот ".
Според нея разноските за сила също са се нараснали с повече от 11 % през същия интервал, което отразява сходни нараствания в целия свят. В Съединени американски щати цените на електрическата енергия са се повишили с 12% единствено за 12 месеца, съгласно данни от 2022 година
" Това е доста тежко задължение за тези фамилии с ниски приходи ", сподели Уонг.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ