Отбелязваме Деня на родилната помощ - Бабинден
Това е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести
На 8 януари по нов жанр (21 януари по стар) означаваме един от най-колоритните национални празници – Деня на родилната помощ, още именуван Бабинден. Това е празник, отдаден на дамите, които в предишното били опората на живота - бабите и акушерките, които помагали при раждането на децата, „ хващали “ новия живот и били първите му покровители.
Произходът на празника е езически и води началото си от далечните праславянски времена, когато раждането било възприемано като сакрален акт, а дамата, която оказва помощ при него, имала „ магическа мощ ”. Макар с идването на християнството доста езически традиции да са трансформирани или забравени, Бабинден се резервира през вековете и през Възраждането е измежду най-почитаните национални празници.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Това е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести.
Ритуалите на Бабинден стартират още преди изгрев слънце, написа БГНЕС. Майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата, с цел да налеят прясна вода – знак на живота и чистотата. В котлето пускат филиз босилек или здравец. Тези растения символират здраве, дългоденствие и благоденствие. Вземат шаблон сапун и нова забрадка и се насочат към дома на бабата-акушерка, с цел да извършат обредното „ поливане “. То се прави под плодно дърво в двора, върху дръвника или пред стълбите на къщата – места, свързани със земята и плодовитостта. Всяка жена подава сапуна, полива вода, с цел да се измие бабата, и ѝ подарява пешкира (кърпата), който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и да раждат леко. Като благословия ги закичва с китка здравец, вързана с мартеничка - червен и бял конец, напомнящ за безконечния кръговрат на живота.
Често по време на поливането бабата хвърля вода нагоре с шепите си и подскача три пъти, наричайки: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “. В тези думи и жестове се събира цялата национална религия в силата на словото, водата и придвижването да носят здраве и обилие. След ритуала дамите подаряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат през дясното ѝ рамо – знак на почитание и благодарност. От своя страна тя връзва на дясната ръчичка на децата, които е „ хванала “, алено и бяло конче със сребърна монета и им подарява дребни дрешки. След това измива лицето на детето, тъй като се има вяра, че водата, предходна през бабините ръце на този ден, има пречистваща и закриляща мощ.
някои региони на страната обичаят повелява майките да водят децата си при бабата всяка година на Бабинден, до момента в който навършат три години, с цел да получат благословията ѝ. Ролята на бабата не завършва с раждането. Още тогава тя цялостни дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я носи в църквата, където свещеникът я освещава и благославя самата акушерка. Тази „ молитвена вода “ бабата връща на родилката, която си мие лицето и сипва от нея в коритото на детето при всяко къпане чак до четиридесетия ден след раждането – времето, належащо за филтриране и възобновяване.
Кулминацията на празника настава на обяд, когато булките и невестите се събират на богато пиршество в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. С почитание целува ръка на бабата и ѝ сервира храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга софра, към която всички се събират и веселят. Празникът се изпълва с песни, хора, смях, пиперливи смешки и сценки, в които ясно проличава античната символика на плодовитостта и половата сила като източник на живот. Бабата си поставя гердан от червени чушки към врата или кади с керемида под полите на дамите, с цел да раждат повече деца.
Следобед към трапезата се причисляват и мъжете, а празникът продължава с още смях и закачки. Макар през днешния ден доста от ритуалите да се възприемат повече като фолклорно развлечение, Бабинден остава жив спомен за времето, когато раждането било събитие с широк интерес на общността, а бабата – знак на познание, грижа и връзка сред поколенията.
За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата, не трябва да схваща за него.
От 1951 година празникът публично е разгласен за Ден на родилната помощ и е отдаден и на акушерките и гинеколозите – актуалните наследници на тези дами, които в миналото с голи ръце и доста религия посрещали новия живот.
Трите съществени детайла:
Къпане на дребните деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят самун, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я подаряват на дясното рамо с риза, престилка, забрадка, чорапи.
Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е публикуван единствено в обособени селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични претекстове. На празника не се позволяват мъже. На инцидентно срещнат мъж се подмятат закачки.
На 8 януари по нов жанр (21 януари по стар) означаваме един от най-колоритните национални празници – Деня на родилната помощ, още именуван Бабинден. Това е празник, отдаден на дамите, които в предишното били опората на живота - бабите и акушерките, които помагали при раждането на децата, „ хващали “ новия живот и били първите му покровители.
Произходът на празника е езически и води началото си от далечните праславянски времена, когато раждането било възприемано като сакрален акт, а дамата, която оказва помощ при него, имала „ магическа мощ ”. Макар с идването на християнството доста езически традиции да са трансформирани или забравени, Бабинден се резервира през вековете и през Възраждането е измежду най-почитаните национални празници.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Това е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести.
Ритуалите на Бабинден стартират още преди изгрев слънце, написа БГНЕС. Майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата, с цел да налеят прясна вода – знак на живота и чистотата. В котлето пускат филиз босилек или здравец. Тези растения символират здраве, дългоденствие и благоденствие. Вземат шаблон сапун и нова забрадка и се насочат към дома на бабата-акушерка, с цел да извършат обредното „ поливане “. То се прави под плодно дърво в двора, върху дръвника или пред стълбите на къщата – места, свързани със земята и плодовитостта. Всяка жена подава сапуна, полива вода, с цел да се измие бабата, и ѝ подарява пешкира (кърпата), който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и да раждат леко. Като благословия ги закичва с китка здравец, вързана с мартеничка - червен и бял конец, напомнящ за безконечния кръговрат на живота.
Често по време на поливането бабата хвърля вода нагоре с шепите си и подскача три пъти, наричайки: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “. В тези думи и жестове се събира цялата национална религия в силата на словото, водата и придвижването да носят здраве и обилие. След ритуала дамите подаряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат през дясното ѝ рамо – знак на почитание и благодарност. От своя страна тя връзва на дясната ръчичка на децата, които е „ хванала “, алено и бяло конче със сребърна монета и им подарява дребни дрешки. След това измива лицето на детето, тъй като се има вяра, че водата, предходна през бабините ръце на този ден, има пречистваща и закриляща мощ.
някои региони на страната обичаят повелява майките да водят децата си при бабата всяка година на Бабинден, до момента в който навършат три години, с цел да получат благословията ѝ. Ролята на бабата не завършва с раждането. Още тогава тя цялостни дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я носи в църквата, където свещеникът я освещава и благославя самата акушерка. Тази „ молитвена вода “ бабата връща на родилката, която си мие лицето и сипва от нея в коритото на детето при всяко къпане чак до четиридесетия ден след раждането – времето, належащо за филтриране и възобновяване.
Кулминацията на празника настава на обяд, когато булките и невестите се събират на богато пиршество в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. С почитание целува ръка на бабата и ѝ сервира храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга софра, към която всички се събират и веселят. Празникът се изпълва с песни, хора, смях, пиперливи смешки и сценки, в които ясно проличава античната символика на плодовитостта и половата сила като източник на живот. Бабата си поставя гердан от червени чушки към врата или кади с керемида под полите на дамите, с цел да раждат повече деца.
Следобед към трапезата се причисляват и мъжете, а празникът продължава с още смях и закачки. Макар през днешния ден доста от ритуалите да се възприемат повече като фолклорно развлечение, Бабинден остава жив спомен за времето, когато раждането било събитие с широк интерес на общността, а бабата – знак на познание, грижа и връзка сред поколенията.
За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата, не трябва да схваща за него.
От 1951 година празникът публично е разгласен за Ден на родилната помощ и е отдаден и на акушерките и гинеколозите – актуалните наследници на тези дами, които в миналото с голи ръце и доста религия посрещали новия живот.
Трите съществени детайла:
Къпане на дребните деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят самун, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я подаряват на дясното рамо с риза, престилка, забрадка, чорапи.
Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е публикуван единствено в обособени селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични претекстове. На празника не се позволяват мъже. На инцидентно срещнат мъж се подмятат закачки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ