Това е един боксьор с трагична съдба, който в края

Това е един боксьор с трагична орис, който в края на живота си ослепява, става неработоспособен и умира в беднотия.

Преди това обаче Вячеслав Лемешев реализира доста и се трансформира в най-младия олимпийски първенец в историята на Съюз на съветските социалистически републики. Историята му ни връща към Олимпийските игри през 1972 година, когато 20-годишният Лемешев съумява да нокаутира четири от петимата си съперници, а във финала печели с контузена ръка.

Съвременниците му дефинират Лемешев като най-големия гений на руския бокс по това време, само че той се увлича по алкохола, който в последна сметка го погубва. Едва на 27 боксьорът се отхвърля от дейна кариера и още тогава алкохолът стартира да го унищожава – Лемешев към този момент не изпитва същото увлечение към бокса и бива нокаутиран от второразредни състезатели.

Роден наоколо до Москва през 1952 година в семейство на офицер от руската войска, Лемешев е основан за бокс. Притежава изключителни рефлекси и смъртоносни крошета. Треньорът Лев Сегалович го взема под крилото си и стартира да го образова в контраатакуващия си жанр на пердах. Оказва се, че Лемешев е съвършен за него и съумява да избяга от противниковите офанзиви, след което да нанася бързи и мощни контраудари.

Вячеслав има вродено възприятие да улавя точния миг, когато да премине от отбрана в нахлуване и когато да нанесе финалния удар. Затова е измежду най-хубавите момчета на треньора Сегалович, без да е измежду най-усърдните в тренировките. С придвижване на времето Слава усъвършенства и главното си оръжие – къса, само че извънредно мощна деснячка. През уикендите е изпитван от брат си, който също се занимава с бокс на елитно равнище, и на лапичките би трябвало да покаже какво е научил през седмицата.

Благодарение на тактиката на Сегалович, Лемешев стартира да натрупа победа след победа на юношеско равнище. Младокът се състезава в междинната категория и се отличава с бързината и пъргавостта си.

Когато е на 20, Слава отпътува за Олимпиадата в Мюнхен. На държавното състезание същата година не съумява да вземе даже орден, само че треньорите демонстрират увереността си в качествата му и го включват в тима за Олимпийските игри.

Преди началото на шампионата Вячеслав се разболява и подвига температура, само че съумява да излезе на кръга, където нокаутира представителя на Индонезия в първия кръг. Следва победа по точки против турчин, а на полуфиналите нокаутира един от любимците, американеца Марвин Джонсън.

„ С другар гледахме Олимпийските игри в Мюнхен в един бар. Аз към този момент бях някогашен пандизчия, само че знаех, че боксът е златна мина. Това е бизнес, в който ключът към триумфа са нокаутите, а този слабоват руснак нокаутира Джонсън. Не знаех кой е, само че тогава той сподели името си.

Опитах се да го открия след Олимпиадата. Всички връзки водеха към Съюз на съветските социалистически републики, към оня непоносим комунистически свят. Мразех всичко, обвързвано със Съветския съюз, само че там създаваха същински чудовища. Никога няма да не помни нокаутите на това момче. “

Думите са на един от най-известните промоутъри в историята на бокса – Дон Кинг.

Това обаче не му пречи да просне противника си на пода още в първия рунд по пътя си към златния орден.

След Олимпиадата Лемешев се трансформира в народен воин. С отпразнуването на олимпийската купа обаче боксьорът потегля по наклонена повърхност, от която по-късно не може да се върне. Момичета и алкохол го посрещат на всички места и той им се отдава изцяло. Боксът към този момент не му е приоритет.

Два месеца след Игрите Слава се дами, само че се напива дотам, че изкарва ангелите на треньора си. „ На сватбата му го следих по какъв начин пресушава водката – чаша по чаша. Когато излезе от залата, го последвах, с цел да се опитам да го вразумя, само че и да не го резиля пред всички. Видях го даже да пали цигара. Веднага му я изскубнах от ръцете и му се накарах. Но, явно, това не беше задоволително. Това към този момент не беше момчето, което пристигна при мен и искаше да се научи да се боксира. Той към този момент беше олимпийски първенец “, споделя Сегалович.

Няма ясна причина за какво Лемешев се отдава дотам на алкохола. Пие с всички – с чистачи, градинари, инцидентни обущари по улиците. Не отхвърля на никого и всички печелят. Той – другари по чашка, а „ елементарните хора “ имат късмет да се допрян до един от героите на нацията.

Забележителното е, че Лемешев продължава да печели даже и без пълноценни тренировки. Покрай пиянството си става първенец на Съюз на съветските социалистически републики за 1974-та и печели европейската купа година по-късно. Дясната ръка, която контузва по време на Олимпиадата в Мюнхен, продължава да му основава проблеми, само че Вячеслав е толкоз надарен, че нагажда стила си, с цел да може да нанася съществени провали и с левачката.

Алкохол, нарушение на подготвителния развой и с контузена ръка – ориста на Лемешев наподобява предначертана. Дори молбите на треньорите не оказват помощ, поради което се постанова да го извадят от руския тим за Олимпиадата през 1978-а. Въпреки че две години по-рано побеждава Майкъл Спинкс, който печели златото в Монреал.

Тогава Слава рухва тотално.

Заради алкохола и понесените удари в главата, Лемешев стартира да боледува, поради което се завръща в родината си. Зрението му се утежнява, има проблеми с бъбреците и черния дроб. Появяват се проблеми и в мозъка, които водят до псориазис и епилепсия. Диагнозата е съкрушаваща – мозъчна недоразвитост, положение, което се характеризира със загуба на мозъчни кафези или нарушение на връзките сред тях.

Парите от спортната кариера бързо привършват, Лемешев стига до работа като гробокопач, а след това брачната половинка му Зинаида, стартира да се грижи за него, когато положението му се утежнява. В началото приятелите му, каквито Слава им доста поради общественото си държание през целия си живот, оказват помощ както могат, само че заболяването става все по-агресивна.

В началото на 90-те Вячеслав стартира да губи и двигателните си качества, а през 95-а прекарва осем дни в болница. През декември същата година Лемешев още веднъж е приет в болница, а месец по-късно си отива. Преди да почине губи изцяло зрението си, поради което съвсем не напуща жилището си. 

В спортната му кариера остава статистиката от 103 победи и единствено 7 загуби, а хората, които го помнят, знаят, че до ден сегашен той е измежду най-ярките гении в историята на руския бокс.