Това е доказателство, че Османската империя започва да издирва Левски

" Това е доказателство, че Османската империя стартира да търси Левски не след арабаконашкия грабеж, а доста по-рано ", безапелационна е Чаушева

Директорът на Националния музей “Васил Левски ” в Карлово Дора Чаушева приказва пред ” в навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата.

- Госпожо Чаушева, пазим ли задоволително паметта на Васил Левски? Трябва ли да има кръгли годишнини като 150-ата годишнина от гибелта на Апостола, с цел да осъзнаваме какъв брой важен е той всеки ден за всеки нас?

- Въпреки всичко мисля, че пазим паметта на Апостола. Не бива да се самобичуваме по подобен метод. Вярно е, че в навечерието на всяка такава или сходна годишнина има гърмеж на проведени събития, на медийно внимание, на публикуван брой книги, а по-късно всичко затихва до идната годишнина. Но не е направено малко - изключително това, което е съхранено за Васил Левски. Като недвижимо културно завещание в цялата страна има толкоз паметни неща, които съхраняват загатна за Апостола.

Затова предходната година от Националния музей “Васил Левски ” реализирахме план, който нарекохме “По стъпките на Апостола ”. (Виж по какъв начин можеш да вървиш по следите на Левски в специфичен материал след изявлението.) Той е самобитен справочник, който повежда всеки искащ да опознае местата, свързани с Левски. По градове и села в цяла България, а също и на територията на прилежащите страни - там, където е стъпвал кракът на Апостола.

Големи градове, дребни села, голям брой манастири, крайпътни ханове пазят паметта на Апостола. Някои от тях са съхранени в положително положение, те са налични за обществото като музеи, музейни сбирки, стаи с дребна експозиция за Васил Левски в разнообразни манастири. В същото време има и доста изгубени места, които времето, хората от съответното населено място не са съхранили.

Но основаният справочник, който можете да откриете и на книжен притежател, и онлайн на уеб страницата на Националния музей “Васил Левски ”, е доказателство, че задоволително културни полезности за Апостола са съхранени.

От друга страна, е съхранено документалното завещание на Васил Левски. Оцелелите във времето и за историята писма на Васил Левски, Наредата на служащите за освобождението на българския народ, или в действителност това е уставът на вътрешната революционна организация, уставът на БРЦК, пълномощното писмо, клетвата на Васил Левски, естествено - скъпият му джобен бележник... Тези и доста други документи, които се пазят при извънредно положителни условия, множеството в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий ”, други настрана в някои от музеите.

Отношението, с което подхождаме към дребното на брой оживели движимости, с които знаем, че Апостола си е служил, е показателно за отношението на всички генерации българи и на актуалните, на нашите съвременници, към Васил Левски. Това виждаме в немногото музеи, които съхраняват тези движимости.

Те са малко. Националният военноисторически музей, музеят “Васил Левски ” в Ловеч, музеят в Търново, частично в нашия музей в Карлово... Съхраняваните експонати - в действителност даже думата “експонати ” не е вярна, тъй като това са същински реликви - са доказателство, че паметта на Апостола е защитавана през тези повече от 150 години.

Ако обърнем взор към художественото творчество, където създателите по собствен метод отдават своето отношение към Апостола, морето става широко. Толкова доста текстове - и прозаичност, и лирика, толкоз доста платна, маслени бои, графики, творби във всички техники, на голям брой създатели, които са запечатали във времето персоналното си отношение към Васил Левски, са друго значимо доказателство за устойчивото предпазване на загатна за Апостола.

Друг е въпросът, че не намираме най-подходящите форми, най-подходящия метод през цялата година тематиката за Васил Левски по някакъв метод да участва. Като се стартира от най-малките в детската градина, през учениците, студентите, зрелите хора, а за какво не и във всяко семейство по някакъв метод и по някакъв мотив през годината да става дума за Васил Левски, в случай че ще и мотивът да е напълно всекидневен. В тази посока можем да дадем още от себе си за паметта и значимостта на Апостола.

- Колко огромна е персоналната ви горделивост като българин, че на вас се пада достойнството да пазите паметта на Апостола като шеф на музея в Карлово, в който работите дълги години?

- По-скоро е отговорност, в сравнение с горделивост - това, което предшествениците ни са ни предавали, ние да го съхраняваме по най-хубавия метод и да го предаваме в бъдещето. Да съумяваме да притеглим вниманието на другите хора - от дребни до най-големи, на такива, които, идвайки в музея, са с този пиетет към Апостола, и на тези, които идват малко на смешка, за забавление, за запълване на свободното време, тъй че, тръгвайки си от музея, индивидът да е обогатен с повече информация за Васил Левски, само че и да е с по-голямо отношение към Апостола на свободата.

Отговорност е да направиш по този начин, че този човек в бъдеще време - след година, две или повече, да има желанието още веднъж да се върне в музея, въпреки да го е виждал, да потърси нещо ново, което се е развило във времето...

- Върна ли се с цялостна мощ ентусиазмът на хората да посещават родната къща, Националния музей “Васил Левски ” след края на пандемията?

- Да, да. Ентусиазмът се върна незабавно - щом паднаха бариерите на COVID-19 пандемията, залите на музея се извършиха с гости. Макар и първоначално с маски и спазвайки всички тогавашни условия. Животът продължи. Ако приказваме за посетителски поток, към този момент се възвърне това, което беше преди 2020 година В същото време през този интервал ние пък бяхме сложени в обстановка, в която трябваше да създадем вероятното да не губим връзката с нашата публика. Когато затвориха музея, с голям брой изявления във фейсбук страницата ни ние бяхме всеки ден в разговор с нашата аудитория.

Публикувахме през няколко дни виртуални разходки. Един ден в родната къща с роман на екскурзовод, идващ ден в експозиционната зала с екскурзовод, трети ден роман за рода на фамилията, четвърти ден роман за нови документи за Васил Левски. По този метод се опитвахме да държим публиката в музея. Направихме всичко допустимо и когато децата учеха онлайн, ние още веднъж да бъдем с тях.

През времето на пандемията направихме стотици уроци във формат онлайн във всевъзможни платформи, с които работят учителите и учат учениците освен в страната, само че и във от ден на ден учебни заведения в чужбина. По времето на пандемията се загуби единствено физическият поток през дворовете и в постройките на музея, само че ползата към Апостола в никакъв случай не се е загубвал, не мисля, че той по някакъв метод е спадал.

- Макар да се счита, че се знае безусловно всичко за Васил Левски, непрекъснато сме водени от устрема да научим нещо ново, да открием нови свидетелства, да донапишем легендата. Кое е най-значимото ново нещо за Апостола, което беше разкрито?

- Не бих правила ранглиста “най-най ”, само че в действителност има много значими нови неща, отговори на въпроси, които преди години нямахме, или такива, чиито отговори бяха незадоволително обосновани или в някои случаи погрешни. Получихме отговори на значими въпроси, откакто бяха открити значително документи в Османския списък в Истанбул от 2018 година до момента.

Единият от тези отговори на въпроси за мен е извънредно значим - за това, че Османската империя стартира да търси Левски не след арабаконашкия грабеж, както обичайно се написа в историческата литература, а доста по-рано. Това излиза наяве по отчет от дунавския валия Ахмед Хамди от 16 септември 1872 година, в който той дава информация към Цариград, че знаят, че Васил Левски е трансфериран от Влашко в Българско след общото заседание на БРЦК в Букурещ, че той е началник на организацията, която има построени доста комитети... Изброяват се значително от комитетите в Предбалкана и дейци на тези комитети.

Това е извънредно значима информация, тъй като насочва историците към обстоятелството, че не арабаконашкият грабеж и разкритията са насочили османската власт към Васил Левски, а тя го търси или най-малкото следи много по-рано. Това е най-ранният исторически документ, произхождащ от формалната османска власт, в който се показва името на Васил Левски, и то като водеща фигура в построяването на комитетската мрежа.

В отчета дунавският валия написа, че е засилил граничния надзор по Дунав, само че е подхванал и други ограничения, като назначението на заплата на конфиденциален чиновник, компетентен български език, под прикритието на горски чиновник в Ловеч. Докладът до великия везир Мидхад паша е доказателство за успеваемостта на османското разузнаване и изрично демонстрира, че още през септември 1972 година вилаетското ръководство в Русе разполага с подробна информация за структурата на комитетската мрежа и за “главата на бунтовниците ” Левски.

Във връзка със правосъдния развой също бяха открити забавни документи, свързани със заседаващата в София комисия, пред която са изправени хванатите дейци, свързани с арабаконашкия грабеж, и комитетски дейци. Тя е основана от софийския областен шеф Мазхар паша. За първи път е открит протокол от прословутата специфична смесена комисия - от 1 ноември 1972 година, за първи път става явен и съставът ѝ - 16 представители на османската власт, трима българи и един евреин, поставили персоналните си печати под протокола.

Интересен факт е, че в един от отчетите става дума за хванатата фотография на Васил Левски. За нея беше ясно и от други предишни известни документи, само че в същия новооткрит документ излиза наяве също, че управляващите разполагат и с две писма, изпратени от Любен Каравелов и Тодор Пеев до Васил Левски. С тях управляващите разполагат още преди самият Васил Левски да ги получи. Те са прехванати по някои от куриерите, не излиза наяве по кой обаче. Но властта разполага с тези писма, в които Любен Каравелов приканва Васил Левски към повдигане на въстание, откакто излиза наяве, че комитетската организация търпи удар след арабаконашкия грабеж.

Твърде забавни са и документите, които разгласиха преди към година и професор Пламен Митев, и Григор Бойков, свързани с вероятно поправяне на рождената година на Васил Левски при съществуване на още обстоятелства. Регистрите, открити от Григор Бойков, с които той борави, изрично потвърждават, че преди 1840 година в фамилията на Иван Кунчев няма дете Васил, което да е родено по-рано. И че 1840 година е най-вероятната, в която Васил Левски е роден, а не 1837-а.

Разбира се, едно такова мнение мъчно би се наложило внезапно, то, естествено, има потребност от в допълнение изследване и поддръжка на източници и документи. При изискване че не разполагаме с никакви персонални документи, свързани с рождението на Васил Левски, и при основанието на родовата среща за определяне годината и датата на раждане, османските регистри са източник, на който въпреки всичко би трябвало да се доверим и да опитаме да извлечем оптималната информация от него.

- Успели ли сме да извлечем всичко от османските регистри?

- Не, не. Според мен това е единствено началото на дълга проучвателна работа в османския списък, която би трябвало да продължи освен във връзка с регистри, само че и във връзка с търсене на още доста документи в другите фондове и сбирки на този списък. Видя се, че единствено в границите на четири години в най-различни единици на този голям масив започнаха да излизат забавни документи както за издирването, по този начин и за правосъдния развой против Васил Левски.

Така и за Раковски неотдавна излезе извънредно забавна книга. Така и за Ангел Кънчев като асистент на Васил Левски. За Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За една доста малко известна чета от Карловско - на войняговеца Петър Топалов, прочут и като Димитър Топалов. Той минава редом с четата на Панайот Хитов през 1867 година Има още доста какво да се работи.

Дай боже да имаме доста повече експерти, които да разполагат по едно и също време с подготовка и на историци, и на османисти, с цел да могат да работят рационално и ползотворно в този списък. Защото има още доста незнайни документи за Левски, които чакат своите откриватели, в Османския списък.

- Какво би трябвало да създадем като общество и като страна, с цел да изследваме рационално и ползотворно този голям списък? Какво би трябвало главно - дали средства, дали сила, дали хора?

- Както е споделил Васил Левски - и средства, и хора. Хора - в смисъл, че би трябвало да се приготвят експерти, не са доста в България тези сътрудници, които дават отговор на тези условия, с цел да работят налично в архива. А, естествено, и средства, с цел да може да реализират своите изследвания. И не на последно място - предпочитание. С много огромно оскърбление установявам, че в последните години и в историческата колегия вниманието тъкмо към този интервал от българската история е незадоволително, Българското възобновление е някак неглижирано.

Други интервали станаха по-интересни, или по-скоро - по-модерни. Затова и немного младежи се ориентират към Българското възобновление. Не са доста и османистите, които се приготвят в България. Има огромни експерти, които обаче на своята достолепна възраст към този момент мъчно биха работили по този начин интензивно, както и те самите биха желали.

Затова и желанието е доста значимо. Ние пък се опитваме и посредством студентските ни семинари или други конгреси на ангажираност на студентите да ги насочваме към тази област на знание, с цел да разчитаме, че след време те биха осъществили своята сила точно в тази област.

Създадоха справочник " По стъпките на Апостола "

Националният музей “Васил Левски ” в Карлово сътвори справочник “По стъпките на Апостола ”. В него са събрани тествани кътчета от цяла България и околните страни, в които е обитавал. И искащите може да следват стъпките му. Отделно е създадена и онлайн дейна карта “Обиколките на Левски ”, на която елементарно може да се види на кои дати през коя година къде пътува Апостола на свободата.

“С сътрудниците вложихме голям труд, с цел да проучим местата, които демонстрираме, да имаме задоволително учредения и обстоятелства, че Левски е бил там. Защото в това време битуват и доста легенди и митове - че е имал работа съвсем във всяко село. Всъщност няма нищо неприятно в това, хората просто желаят Левски да е бил там, и даже действително да не е, те си показват и пресъздават някаква история, препредавана от генерации.

Над половин година работихме по издирването на материали, текстове, фотографии и илюстрации на съответните места. Включително за Сърбия, където Левски обитава по времето на Първата и Втората българска легия. За Румъния, където има значително селища, които Левски посещава малко по-късно по време на революционната си активност. За Цариград, където несъмнено също е обитавал.

В една част от пътеводителя си разрешаваме да препоръчаме на читателя и направления - било то за авто туризъм, било то и за пешеходен туризъм. Там предлагаме и няколко маршрута, които реализира и националният поход към този момент в продължение на 27 години. Има оферти за еднодневни екскурзии, за по-дълги, за районни, за национални на територията на цялата страна по местата, по които е бил и Левски.

В същото време към този момент го има създаден в онлайн вид на уеб страницата на нашия музей. Ако не разполагаш с хартиеното тяло, в случай че си тръгнал и пътуваш, можеш с разнообразни принадлежности да си помагаш и да осъществяваш сходни екскурзии.

С една иконка на уеб страницата дадохме и линк към нещо друго доста забавно и потребно - дейна карта на Обиколките на Левски. По хоризонталата може да движиш плъзгача на времето и надлежно на картата ти се рисува тъкмо къде и по кое време е бил Васил Левски, да кажем през 1869, 1870, 1871 година Двете карти може да се съчетават, с цел да се дава още по-богата информация ”, споделя Дора Чаушева.

Инициативи в Карлово, по света до Чикаго и обратно

По традиция на 18 и 19 февруари има напор от гости в Карлово, пред Паметника на Васил Левски и съответно в родния дом на Апостола и експозиционната зала от музея.

От националния музей провеждат редица събития към 150-ата годишнина, само че и след това през годината.

“Организираме среща с една от потомките на сестрата на Васил Левски Ана - Христина Богданова. Ще представим нашите сборници от новата поредност на музея - нови документи и проучвания. Вече издадохме от том първи до том трети. Професор Пламен Митев ще е посетител на музея и ще показа тези документи ”, описа Дора Чаушева.

Работата ни ще продължи и през цялата година - и музейна, и със специфични събития. Едно от тях ще бъде следващият студентски семинар-дискусия на тематика “Памет за Апостола ”.

И в идните дни и месеци - у нас и в чужбина, ще се случват нашите многочислени уроци от просветителната ни стратегия “Аз изучавам за Васил Левски ”.

Пътуват и нашите изложения. В момента музеят гостува с изложения на три разнообразни места в страната. Те ще продължат и в идващите месеци в разнообразни читалища, музеи и общини. По този метод хората, които не могат да дойдат в музея в Карлово, получават късмет да се срещнат посредством фотодокументална галерия с живота и активността на Васил Левски.

Изложбата “Бунтът на духа - съществена мощ по пътя към свободата ”, която открихме в изложба “Средец ” на Министерството на културата, на 3 март ще бъде показана в Българския културен институт в Прага, създадена на чешки.

Музеят поддържа и ще реализира самодейност с Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, която е в националната стратегия за 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски. Ще бъдат направени преводи на разнообразни езици на детска брошура, издадена от музея през 2015 година - “Левски в детските очи ” на проф. Иван Стоянов. Тя е богато илюстрирана.

Децата от българските учебни заведения ще имат за задача да преведат текста на съответния език по отношение на страната, в която живеят и учат. След това ще бъдат направени книжки с техните текстове. По този метод ще разпространяват Васил Левски и измежду своите другарчета съученици в страните, в които живеят. Вече има поръчки за присъединяване на 12 езика в този план.

Подпомагаме и провеждането на олимпиадата за Васил Левски в Чикаго, която се организира за 17-а година. Събират се към 10 български учебни заведения в Чикаго, има и викторина на тематика “Левски ” измежду децата ”, описа още шефът на националния музей “Васил Левски ”.