Това е дилемата, пред която се сблъска всеки мениджър в

Това е алтернативата, пред която се сблъска всеки управител в Премиър Лийг до момента през сезона: по какъв начин можеш спря това, което привидно е неспираемо?

Манчестър Сити няма загуба към този момент в 33 мача против противници на вътрешната сцена в Англия в течение на съвсем девет месеца. Отборът изпусна точки против единствено два съперника този сезон, и то в единия случай игра по-голямата част от мача с човек по-малко, а изобщо вкара съвсем пет пъти повече голове, в сравнение с позволи, тъй че може да бъде коронован като първенец още през март.

Най-нерешимата задача в британския футбол – прекъсването на Сити, породи необятен набор от отговори: от истинския до производния, от типичния до невъобразимия, от частичния триумф до цялостния неуспех. Всичко това докара до гледката по какъв начин опити за ограничение на вредите се трансформират в опустошителни провали. Най-вероятно е в неделя, когато му пристигна ред да се опитва, мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да употребява системата 1-4-1-2-3, която сработи на „ Анфийлд” предишния сезон, за малко да сработи и напролет в Манчестър и може би щеше да сработи и тази есен на „ Етихад”, в случай че не бе аленият картон на Садио Мане през първото полувреме.



Септемврийският конфликт сред двата отбора докара до поражение за Ливърпул с 5:0, откакто германецът мина след загубата на Мане към скица 1-3-5-1 и необичайно размени Мохамед Салах на почивката. Странно, тъй като поради видяното генерално през този сезон, тъкмо бързите и технични футболисти са тези, които могат да изтормозят „ гражданите”.

Общото кратно сред по-добрите опити за прекъсване на водача в Премиър Лийг включва контраатаки, компресиране на междинната линия със защитно насочени и тактически дисциплинирани играчи, както и фокусиране върху статичните положения. Сборът от тези способи донесе, в границите на осем дни, голове на Хъдърсфийлд и Уест Хам, а за малко и на Саутхамптън. По-коравите съперници на отбора на Джосеп Гуардиола съчетаха издръжливост в защита с неотхвърляне на всяка опция за офанзива: добър образец е защитаващият се в два близки ниски блока от по четирима Бристол Сити, който в полуфинала за Купата на лигата във вторник нападаше на скорост, а не се задоволяваше единствено със прекъсване на противника.

Множеството от най-лошите опити за опозиция против хегемона (разбитите надлежно с 6:0 и 7:2 Уотфорд и Стоук Сити, както и пощадата на Манчестър Юнайтед в дербито със „ само” 2:1, когато „ алените дяволи” заложиха в стартовата си единайсеторка на цели четирима офанзивно насочени футболисти, но двама от тях се оказаха помощни бекове при неналичието на притежание на топката) имат като обща линия потреблението на главната система в Премиър Лийг през последните години: 1-4-2-3-1.



Клоп евентуално ще забележи, че единственият тим, удържал Сити в цялостен състав от началото на шампионата, е Кристъл Палас с групировка 1-4-1-2-3. Тимът на Рой Ходжсън си обезпечи точка и даже стигна най-близо до победа над водача, откакто реалокира Уилфред Заха на десния фланг, с цел да се надиграва с Данило. Юнайтед можеше да се любува на сходна доминация, в случай че някак си бе съумял да докара в задоволително случаи топката към Антони Марсиал, с цел да нападна един-на-един Фабиан Делф. Но въпреки че битува теорията, че слабото място на „ гражданите” са бековете, изключително в отсъствието на тежко контузения Бенжамен Менди, малко противници съумяха да се възползват.

Палас имаше триумф и поради прибягването до Кристиан Бентеке като таран и прескачането на пресинга на тима на Гуардиола с дълги топки към белгиеца. Що се отнася до личното пресиране, Ходжсън беше по-дързък от много от сътрудниците си. Бристол Сити (който стигна до гол индиректно вследствие на затварянето на Еляким Мангала), Палас, Ливърпул, Бърнли (с по-добро показване от лъжовните резултати 3:0 и 4:1) и Тотнъм пробваха да затварят бранителите на Сити и да стопират офанзивите му още в зародиш. Други пък се оттегляха напълно обратно в дълбочина през цялото време, като най-далеч в това отношение стигна Нюкасъл на Рафаел Бенитес.

Други тактики сполучиха и откриха почитатели. Хъдърсфийлд накара своя нападател Лоран Дьопоатр да пази директно Фернандиньо поради значимостта на опорния халф в играта на пас в системата на Гуардиола. Този метод скоро бе заимствуван, както и по-късно оня на Маурисио Пелегрино, чийто отбор бе на секунди от продобиване на точка на „ Етихад” с 1-3-5-1-1. Дейвид Мойс, въпреки всекидневно предан на отбрана от четирима, възприе проекта на Пелегрино и по този начин Уест Хам се показа чудесно на посетители на Сити, при все това падна най-после с 2:1, и би Челси в дербито.

Онова, което акцентира сдържания метод на Пелегрино, бе оставянето на пейката на Стивън Дейвис, Душан Тадич и Софиан Буфал. Техничните офанзивни халфове, изключително по-бавните, всекидневно биват слагани запаси от треньорите, които възнамеряват да проведат мач без изключително владеене на топката. Вместо това те построяват два близки блока от по трима централни бранители и опорни полузащитници за блокиране на основната мощ на „ гражданите” в центъра на терена. Тони Пюлис, който по принцип няма никакви угризения да залага на трима опорни халфове, не се нуждаеше от изключително подканяне да го стори против машината на Гуардиола, при все това провалянето на неговия Уест Бромич с 3:2 беше някак нелогично привлекателно за феновете.

Когато Маурисио Почетино опита да сложи четирима играчи в сърцето на халфовата линия, залагайки на ромб, това оголи зоната на десния бек Киърън Трипиър за набезите на Лерой Сане. Това е част от казуса, когато се изправиш против Сити: Гуардиола уголемява терена с крила покрай тъчлиниите. Когато Челси заложи на система 1-3-5-1-1, Сане и Рахим Стърлинг накараха домакините на процедура да играят с петима в защита и това отвори повече пространство в центъра на терена за Кевин Де Брайне да донесе посред „ Стамфорд Бридж” успеха в конфликта сред сегашния и бъдещия първенец.





Така че единствено един тим този сезон е почнал със скица с трима в защита и е взел точка от водача: Евертън. Объркващият детайл тук, като изключим неизбежната тактическа смяна след изгонването през първото полувреме на Кайл Уокър, бе този, че тогавашният управител на „ карамелите” Роналд Куман мина към четворка в защита след час игра при водачество на своите – 0:1. По това време Гуардиола залагаше на 1-3-4-1-2 и трябваше да реагира на аления картон.

Днес обаче обичаната на наставника 1-4-1-2-3 е аксиома. Тя се трансформира единствено когато би трябвало да се отвърна затвореността на противника с връщане на Фернандиньо в защитната линия и мърдане напред на бековете или с минаване към 1-4-2-4 или 1-3-3-4, което обаче е допустимо единствено при съществуване на здрави и във форма Серхио Агуеро и Габриел Жезуш по едно и също време.

Затварянето в отбрана от съперниците като тактика може и да е носело главоболия на Гуардиола, но не очаквайте Юрген Клоп да копира този метод. Германецът има пет победи против каталанския си конкурент, залагайки генерално на нападателно пресиране и офанзиви.

Ако Сити е намерил метода да надвива над най-негативните тимове, в този момент въпросът е дали най-позитивният – Ливърпул, може да реализира това, което убягваше до момента на всеки различен отбор през сезона и един път и вечно да постави завършек на мита за непобедимостта на водача.

Ричард Джоли, ESPN
Премиър лийг 4 кръг, събота 9 септември Манчестър Сити 5:0краен резулат Ливърпул