Това е баща ми /1923 - 2015/ някъде през 60-те

Това е татко ми /1923 - 2015/ някъде през 60-те или 70-те години на предишния век. Днес се навършват 100 години от рождението му.

Много ми е мъчно да описвам за него, по тази причина ви демонстрирам тук няколко фотоси от професионалния му живот.

Чак доникъде на 70-те години живеехме в две стаи чартърен и с друго семейство в опушения център на София, покрай Халите. И по тази причина, с цел да има тишина край него, с цел да може да мисли и написа на мира, той се усамотяваше с пишещата машина или в родното си село Остров на Дунава, или при бай Матей в Созопол, или някъде по граничните принуди на юг.

Обичаше доста да пътува, а при тези пътувания избягваше „ цивилизованата ” среда – предпочиташе да поддържа връзка с риболовци, ловци, служащи, еленовъди и геолози /в СССР/...

Обичаше да гостува при литературни четения на възпитаници, работен колективи, в Ботевите тържества...

Професионалната му кариера се влияеше от честния му взор върху живота, събитията у нас и в чужбина, от прямотата му и неспособността да прекланя глава. Няколко пъти бе уволняван или понижаван, тъй като постъпваше по този начин, както му диктуваше съвестта. Но в никакъв случай не се отчая и обезвери, в никакъв случай не се отхвърли от идеалите на младостта си и на политическите си убеждения.

Липсва ми, въпреки и аз от дълго време да съм влезнал в напреднала възраст.

Волен Крумов