Ахил - оракулът от Ермитажа
Това е Ахил. От Ермитажа. Глух по рождение, 5-годишен котарак, който е кръстен на Ахил – най-силният, най-храбрият и най-красивият всред гърците, взели участие в именитата Троянска война.
Котаракът Ахил бе определен за формален пророк на международното състезание по футбол в Русия това лято (14 юни-15 юли). Пророческите му качества са тествани. Миналото лято, когато още веднъж в Русия се организира Купата на конфедерациите, той познава спечелилите в три от общо четирите мача, на които е тестван. А тестванията са ясни: две купички с храна, всяка със знамето на съответната страна, или две къщички, с разнообразни знаменца.
Останалото е въпрос на усет. При Ахил, той е мощно развъртян, тъй като поради нарушавания слух, сетивата му са изострени, а възприятието му да избира и да проучва – в пъти по-добро от това на събратята му. Освен това, четириногото е доста обществено и обича хората, което при котките, постоянно е от основно значение.
В фамозния музей в Санкт Петербург следват дългогодишна традиция да дават на всичките си пухкави представители имена на исторически персони и на известни художници. Ахил е единствено един от наброяващите над 60 гальовни жители на подземието на двореца, които при хубаво време излизат на припек и на площада пред него.
Историята на котките в Ермитажа стартира през 18-ти век. Екатерина Велика вижда в тях спасители на скъпата си сбирка от шедьоври на майстори на изобразителното изкуство като Рембранд, Рафаело, Антонис Ван Дайк и други Платната, ситуирани в Зимния замък (днес той е част от Ермитажа – б.р.) са атакувани от плъхове, а императрицата била ужасена, че не може да спре нашествието на гризачите. В момент на обезсърчение, поръчала да я снадбят с представители на типа едра сибирска котка, която се славела в тези времена като умел ловджия на мишки и този нейн ход, проработва.
Но котките постоянно са били на особена респект в Санкт Петербург. Петър Велики си донася расов образец чак от Холандия. Дъщеря му Елисавета Петровна наследява пристрастеността му към животинките, които се радват на особено отношение в града до Втората международна война. Тогава, по време на 872-та дни на обсадата на Ленинград, котките изчезват. Някои настояват, че те не са издържали на жестокия апетит и умират, а други имат вяра в по-свирепа история: че локалното население е прибегнало до оцеляването си посредством... изяждането на четириногите.
Тази мрачна история от дълго време е в предишното. В началото на 90-те години на предишния век в Ермитажа потегля стратегия за грижа и отбрана на котките, тъй като преди този момент те живеят при неприятни условия и ръководещите не могат да се преборят с размножаването им.
„ Вина” за тази смяна носи Мария Халтунен – PR на музея и на самите котки от 20 години насам. Жената обожава животните, само че любопитното е, че е алергична към котки и всеки нейн досег с тях я кара да влиза в дълги серии от кихане и ронене на сълзи, само че да не си помислите, че от горест.
От 2007-ма в един от най-известните и най-големите музеи в света стартират да одобряват бездомни котки. За тях се грижи цялостен екип: лекари, готвачи и даже прес-секретар, който дава отговор за медийните им изяви.
В двора на двореца е построена мини ветеринарна клиника, както и кухня, в която всекидневно се подготвя храната, съгласно самостоятелните желания на котараците. Всяко животинче се кастрира, когато му пристигна време, обезпаразитява се, слагат му се ваксини, има си име и паспорт.
През 2015-та е пуснат уебсайт, който работи към Ермитажа и посредством него пухкавите любимци могат да бъдат осиновявани, а искащите за това са десетки.
-->
Днес Ахил и неговите братя и сестри по орис изобщо не ловят мишки. Нещо повече. Царуват си, получавайки безрезервна обич от страна на гости и управление на музея и са считани за най-ценната сбирка експонати в Ермитажа.
Ахил има време и да си почине до международното. Първенството се открива на 14-ти юни с мача сред Русия и Саудитска Арабия в Москва.
Котаракът Ахил бе определен за формален пророк на международното състезание по футбол в Русия това лято (14 юни-15 юли). Пророческите му качества са тествани. Миналото лято, когато още веднъж в Русия се организира Купата на конфедерациите, той познава спечелилите в три от общо четирите мача, на които е тестван. А тестванията са ясни: две купички с храна, всяка със знамето на съответната страна, или две къщички, с разнообразни знаменца.
Останалото е въпрос на усет. При Ахил, той е мощно развъртян, тъй като поради нарушавания слух, сетивата му са изострени, а възприятието му да избира и да проучва – в пъти по-добро от това на събратята му. Освен това, четириногото е доста обществено и обича хората, което при котките, постоянно е от основно значение.
В фамозния музей в Санкт Петербург следват дългогодишна традиция да дават на всичките си пухкави представители имена на исторически персони и на известни художници. Ахил е единствено един от наброяващите над 60 гальовни жители на подземието на двореца, които при хубаво време излизат на припек и на площада пред него.
Историята на котките в Ермитажа стартира през 18-ти век. Екатерина Велика вижда в тях спасители на скъпата си сбирка от шедьоври на майстори на изобразителното изкуство като Рембранд, Рафаело, Антонис Ван Дайк и други Платната, ситуирани в Зимния замък (днес той е част от Ермитажа – б.р.) са атакувани от плъхове, а императрицата била ужасена, че не може да спре нашествието на гризачите. В момент на обезсърчение, поръчала да я снадбят с представители на типа едра сибирска котка, която се славела в тези времена като умел ловджия на мишки и този нейн ход, проработва.
Но котките постоянно са били на особена респект в Санкт Петербург. Петър Велики си донася расов образец чак от Холандия. Дъщеря му Елисавета Петровна наследява пристрастеността му към животинките, които се радват на особено отношение в града до Втората международна война. Тогава, по време на 872-та дни на обсадата на Ленинград, котките изчезват. Някои настояват, че те не са издържали на жестокия апетит и умират, а други имат вяра в по-свирепа история: че локалното население е прибегнало до оцеляването си посредством... изяждането на четириногите.
Тази мрачна история от дълго време е в предишното. В началото на 90-те години на предишния век в Ермитажа потегля стратегия за грижа и отбрана на котките, тъй като преди този момент те живеят при неприятни условия и ръководещите не могат да се преборят с размножаването им.
„ Вина” за тази смяна носи Мария Халтунен – PR на музея и на самите котки от 20 години насам. Жената обожава животните, само че любопитното е, че е алергична към котки и всеки нейн досег с тях я кара да влиза в дълги серии от кихане и ронене на сълзи, само че да не си помислите, че от горест.
От 2007-ма в един от най-известните и най-големите музеи в света стартират да одобряват бездомни котки. За тях се грижи цялостен екип: лекари, готвачи и даже прес-секретар, който дава отговор за медийните им изяви.
В двора на двореца е построена мини ветеринарна клиника, както и кухня, в която всекидневно се подготвя храната, съгласно самостоятелните желания на котараците. Всяко животинче се кастрира, когато му пристигна време, обезпаразитява се, слагат му се ваксини, има си име и паспорт.
През 2015-та е пуснат уебсайт, който работи към Ермитажа и посредством него пухкавите любимци могат да бъдат осиновявани, а искащите за това са десетки.
-->
Днес Ахил и неговите братя и сестри по орис изобщо не ловят мишки. Нещо повече. Царуват си, получавайки безрезервна обич от страна на гости и управление на музея и са считани за най-ценната сбирка експонати в Ермитажа.
Ахил има време и да си почине до международното. Първенството се открива на 14-ти юни с мача сред Русия и Саудитска Арабия в Москва.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ