Кое е най-гладното дърво във Варна
Това дърво от години " яде " железна тръба, само че тя не се дава. Иначе е усмихнато. Всеки може да го види пред двора на Центъра за специфична просветителна поддръжка (ЦСОП-Варна) на ул. " Петко Стайнов ".
Дървото е салкъм или лъжлива акация (род от най-вече бодливи храстови и дървесни растения от семейство Бобови. Досега са разказани 4 типа и 4 междувидови хибрида от този жанр. Произхождат от Северна Америка, само че някои типове са пренесени от индивида на други места, където постоянно се смятат за инвазивни. В Европа са интродуцирани и четирите типа, в България единствено един тип е натурализиран – Бял салкъм (Robinia pseudoacacia), другите типове се срещат единствено като изкуствени насаждения. В разговорния език, типовете от жанр Robinia постоянно се назовават акации, което основава комплициране защото жанр Acacia също се назовава акация. За да се избегне това двусмислие, в българската научна ботаническа литература се избира името Салкъм. Респективно, " акациевият “ мед в България се получава от типа Бял салкъм (Robinia pseudoacacia).
Като всяко живо създание и то се приспособява. То пораства, стволът му надебелява и стартира да обгръща метала.
Подобни промени по клони на дървета се следят в случай че връзваме на тях мартенички от изкуствени нишки. Те са устойчиви, трайни и не стареят с времето. Могат да останат здрави с десетки години.
Дървото е салкъм или лъжлива акация (род от най-вече бодливи храстови и дървесни растения от семейство Бобови. Досега са разказани 4 типа и 4 междувидови хибрида от този жанр. Произхождат от Северна Америка, само че някои типове са пренесени от индивида на други места, където постоянно се смятат за инвазивни. В Европа са интродуцирани и четирите типа, в България единствено един тип е натурализиран – Бял салкъм (Robinia pseudoacacia), другите типове се срещат единствено като изкуствени насаждения. В разговорния език, типовете от жанр Robinia постоянно се назовават акации, което основава комплициране защото жанр Acacia също се назовава акация. За да се избегне това двусмислие, в българската научна ботаническа литература се избира името Салкъм. Респективно, " акациевият “ мед в България се получава от типа Бял салкъм (Robinia pseudoacacia).
Като всяко живо създание и то се приспособява. То пораства, стволът му надебелява и стартира да обгръща метала.
Подобни промени по клони на дървета се следят в случай че връзваме на тях мартенички от изкуствени нишки. Те са устойчиви, трайни и не стареят с времето. Могат да останат здрави с десетки години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




