Това да поддържаш отказа от военна помощ за Украйна може

Това да поддържаш отхвърли от военна помощ за Украйна може да се изясни с незнание и недоумение на това какво значи индиферентност, какво значи НАТО и по какъв начин се подсигурява национална сигурност. Невежеството и страха не са грехове, просто са форма на уязвимост и нелепост. Това да поддържаш интензивно Русия в този миг обаче е тежко психическо разстройство или израз на самостоятелно или групово надълбоко извратено незаконно зло. Фактите са елементарни: една страна атакува друга без да е провокирана и срещу всички правила на интернационалното право и срещу всички контракти, които е подписала, с искрено фашистки мотив, деклариран искрено и непосредствено от водача – този народ не съществува, по тази причина ще го асимилираме и подчиним. Ако би трябвало, ще го избием и разделим. Това е ясна поръчка за геноцид. Дотук е комплицирано и незнанието може да бъде пояснение, даже опрощение за съгласния с сходна теза. Когато обаче в третото десетилетие на 21ви век преднамерено се избиват цивилни, дами, деца, когато безпощадно се срутват със земята цели градове да се кичиш с съветското знаме и въодушевено да подкрепяш един всеобщ палач няма друго пояснение, с изключение на патология или зло. Подобна поддръжка не може да бъде отдадена на православна или славянска взаимност, не тъй като православни славяни избиват православни славяни, а тъй като тези всеобщи убийства не могат да имат каквото и да било цивилизационно или човешко опрощение. България има потребност от мощни гласове, с явен честен ориентир, с убеденост и дарба за морална оценка, надхвърляща съседската ловкост и противопоставяща се на инстинктите на скрития в канализацията гризач. Очевидно имаме потребност от надълбоко смирение и филтриране, с цел да излезем от сходен призрачен сън, в който сме се вкарали в последните десетина или може би стотина година. Може би епохи. Юлиан Попов, коментар във фейсбук