Това четиво не е за копейки (дори за онези от

Това четиво не е за копейки (дори за тези от тях, които могат да четат). Няма смисъл да си губят времето, напряко да го жигосват като неистина и да си не престават живота – където завладяват Киев за три дни. Знаем, че те имат вяра единствено на уеб сайтове с правописни неточности и неразбираеми фотоси. Когато някой специалист им приказва, споделят, че е „ платен “; когато някой неексперт им приказва, му викат: къв си пà ти бе!

Тук цитираме специалист, тъй че попадаме в графата „ платен “. 

Набързо, една информация за източника:

„ Стефан Титков Иванов е роден през 1975 година в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „ Иван Хаджийски “ в София, където преподава история и цивилизации. Работи интензивно по интернационалните планове в областта на образованието. От 2003 до 2015 година е избиран в три поредни мандата за общински консултант в София, където е член на непрекъснатата комисия по публичен ред и сигурност, от които четири години – неин ръководител. Женен, с щерка и наследник “.

Сега, всъщност. 

Книгата му изследва престъпността в България в годините, за които копейка-манталитетът има вяра, че са били най-хубавите в цялата история – когато бозата е била шесстинки и нищо друго няма значение. 

Знаете какъв брой е известна баснята, че по соца не е имало престъпност и „ може сѝчко да е било, мà най-малко имàхме сигурност “. Колко доста дефицити единствено в едно изречение, нали? „ Може сѝчко да е било… “ – викаш, тва печатите, стригането, Белене, Скравена, Ловеч, затвор за анекдот или за плоча на Стоунс, избитият хайлайф, възбраната за мислене и говорене, преследването на неуместните, избитите свещеници, учители, художници, поети, писатели… влиза в графата „ може сѝчко да е било “? Ама, викаш, „ най-малко имàхме сигурност “, а?

За кво му е на него „ независимост на словото “? – ни се яде, ни се пие, а той няма какво толкоз да каже, че да му би трябвало. Но най-малко имàл „ сигурност “. Хапне, пийне, легне си, ден да мине, различен да пристигна. 

Е, оказа се, че и сигурност, не са имàли другарете. 

Виждам в последно време една наклонност в държанието на драгия четец и уважаемия фен: викат: „ мà за какво ни занимавате с това? за какво единствено неприятни работи пишете бе, желаете да ни психясате, нали… вие сте част от ПЛАНА да ни заличите! “ (но написано с правописни неточности и пунктуация като на ненормален, на който българският му е втори език). 

Нека ви го преведа на човешки. Това значи: за какво пишете вести, а не розова агитация, с която да ни казвате, че това, което се случва, не се случва, а сме си добре, по-добре и най-добре!

Как си беше едно време. 

Едно време – престъпност до небето, у вестника единствената престъпна вест: хулигани разрушиха павилион за вестници. Това е по автентичен случай – Работническо дело от осемдесетте. И Ганя рупа информацията, удовлетворен. Престъпност няма. Що няма? Щото на вестниците им е неразрешено да пишат за нея. Каква е логиката? Ами, като на щрауса с главата в пясъка, каква да е… 

Разбрахте ли за какво им липсват „ ония години “? Защото тогава са си живели в прелестен подправен балон от подправено успокоение. А в този момент, като има независимост на словото, и медиите пишат какво се случва, душичката им не може да го понесе. 

Нали знаете – тогава ни престъпност е имало, ни наркомани, ни луди, ни инвалиди, ни нищо. Просто всички бяха затворени по „ заведения “ надълбоко в планината и не ги виждаха. Тежко болните, с душевен отклонения, като в нацистка Германия – надалеч от обществото. И „ обществото “ предостатъчно грухти. Инвалидите – набутани у тях си, да не могат да мръднат. 

Днес им разрешават да имат цивилен права и да живеят измежду нас. И „ обществото “ към този момент грухти недоволно. 

Колегите от Клуб Z са създали отлично обобщение на книгата на доктор Стефан Иванов и публикацията им стартира с: „ На първо място – удиви ме мащабът на това, което видях. Защото аз имах някакви догатки, изхождайки, че един тоталитарен режим има цензура и истината се скрива… Но не чаках картината на престъпността да е чак такава, каквато видях “.

Статията се споделя „ При соца и при Бай Тошо престъпност нямало?!... Но единствено в новините “, а подзаглавието ѝ просто споделя всичко: „ Убийствата са доста повече от през днешния ден, до 50-те години на предишния век никой не декларира изнасилванията въобще “.

…

А… във връзка инерцията на грухтенето – забелязахте ли през вчерашния ден реакциите във връзка „ мъжът “ (надявам се разбирате за какво са кавичките тук), който преби жена си в Бобов Дол пред очите на щерка им? Реакциите бяха най-вече на отвращение, само че доста от тях бяха и: за какво им се ровите в живота, оставете ги да си се схващат сами. Демек, да продължава да си я бие, до момента в който не я убие най-после. 

Което изяснява и за какво да вземем за пример във войната на русия против Украйна, същото великомислие е настроено на вълнà да били оставили русия да си разбие и пороби Украйна и да не им се мешаме. 

Не знам Кукурнела по какъв начин спи нощем, знаейки, че и нейната битка против Истанбулската спогодба способства за този случай и за всички други такива случая. Включително и завършващите със гибел. Всъщност това беше погрешно изявление. Подозирам, че знам по какъв начин спи – ще направя съмнение. Според мен спи извънредно умерено и с удовлетворена усмивка, като на добре сит човек, увит с топло одеяло, който единствено чува вятъра на открито и знае, че не може да го доближи. 

Да се върнем на проучването на доктор Стефан Иванов. 

Ето какво споделя самият той: „ Средно за последните 20-25 години на проучвания от мен интервал – втората половина (на комунистическия строй), има към 200 убийства годишно. В предния интервал – първата част, незабавно след преврата от 1944 година, има даже повече!

Сега сега, в случай че вземете последните 10-15 година, има сред 90-95 убийства в България годишно “.

„ Иванов припомня, че всичко посочено е публична статистика на Министерство на вътрешните работи “.

Авторът изяснява, че през десетилетията на соца кражбите варират. При състояние, че нямането тогава е поголовно… какво има за крадене? Отговорът е доста елементарен: краде се всичко, каквото падне – от храна и облекла (в ранния соц) до мотори и касетофони (в късния соц). 

Ето и един откъс, който като че ли споделя всичко: „ Тук вършим забележката, че огромна част от любовта на българина към соца – освен това до ден сегашен – е обвързвана с най-важното, значимо и навсякъде упражнение от този момент: да си домъкнеш в двора нещо държавно. От най-дребния надзирател, до стопанския началник, който прекарва с ремаркета материали за вилата “.

Но пък, хей!—бозата беше шесстинки. 

Намерете и прочетете и двете – и публикацията на Клуб Z, и книгата на доктор Стефан Иванов, която се споделя „ От обири до убийства - Криминалните закононарушения в България (1944-1989 г.) “ и е напълно неотдавна издадена. 

Но въпреки всичко си имайте предвид… и двете четива (както към този момент предупредихме за този текст) НЕ СА за копейки, тъй като може да им провокира остро мозъчно разстройство. Или разстройство на каквото там употребяват вместо мозък. 

__________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.