Пламен Павлов: Не е вярно, че свободата ни е дадена даром - днес отбелязваме най-вече подвига на българските опълченци
Това, че свободата ни е дадена безплатно, което по този начин настойчиво се втълпява в това число през днешния ден от избрани пропагандни кръгове, не е правилно. Днес означаваме пролятата кръв от многонационалната войска на Руската империя, само че най-много подвига на българските опълченци. Това сподели историкът проф. Пламен Павлов в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " .
Българското въоръжено присъединяване във войната е от порядъка на 40-50 хиляди души. Българското опълчение в началото е считано за помощен корпус, който обаче потвърждава решаващата си роля за изхода от Руско-турската освободителна война, акцентира историкът. Планинските чети, наброяващи няколко хиляди души, също имат основна роля в разузнаването и в обезпечаването на методите към проходите. От двете страни на Стара планина пък работят така наречен милиции – доброволни формирования от българи, достигащи до няколкостотин души, изясни проф. Павлов.
" Забравяме доста значими събития от тази война. Фокусираме се в няколко епопеи – Шипченската и Плевенската, а забравяме какво става на източния боен спектакъл, където също има доста тежки боеве и жертви. Забравяме интервенцията при Елена и Златарица, която на процедура обезпечава успеха при Плевен. Забравяме Северна Добруджа, където българите поддържат отряда на Цимерман. Забравяме кланетата в Стара Загора, в Любенова махала, в Карловско и целия регион. Трябва в доста по-обективен и необятен проект да преглеждаме тази война, а не да се вторачваме в измислените мантри за братя освободители и безкористна помощ. Няма такава безкористна помощ. Русия следва своите ползи ", акцентира Пламен Павлов.
Той означи, че максимален % от участниците във Руско-турската освободителна война са малоруси, т.е. те са украинци. Във войната вземат участие също беларуси, финландци, румънци, поляци, грузинци, казахи.
" Кощунствено е през днешния ден да се употребява паметта за тази война с антиукраинска тенденция, тъй като това се прави от избрани кръгове в България и намира почва. Някой да си присвоява това завещание значително е неуместно. Този празник не трябва да бъде употребен за хибридна агитация, само че това се прави в това число и през днешния ден. Пак видяхме да се веят партийни флагове. Включително Мария Захарова още веднъж ни е припомнила по какъв начин не сме задоволително признателни, което приказва за доста тежки комплекси в друга посока ", разяснява историкът.
Съдбата на България след Руско-турската война е решена без присъединяване на България, означи Пламен Павлов.
" Днес виждаме по какъв начин някои пледират да се взема решение ориста на една самостоятелна страна без нейното присъединяване и без присъединяване на Европа. Това не трябва да се позволява. Все отново живеем в едни времена, в които тези полезности би следвало да се съблюдават. Не може да се връщаме към един жесток империализъм от времето на ХІХ век. Това е пагубно за човечеството ", предизвести проф. Павлов.
Българското въоръжено присъединяване във войната е от порядъка на 40-50 хиляди души. Българското опълчение в началото е считано за помощен корпус, който обаче потвърждава решаващата си роля за изхода от Руско-турската освободителна война, акцентира историкът. Планинските чети, наброяващи няколко хиляди души, също имат основна роля в разузнаването и в обезпечаването на методите към проходите. От двете страни на Стара планина пък работят така наречен милиции – доброволни формирования от българи, достигащи до няколкостотин души, изясни проф. Павлов.
" Забравяме доста значими събития от тази война. Фокусираме се в няколко епопеи – Шипченската и Плевенската, а забравяме какво става на източния боен спектакъл, където също има доста тежки боеве и жертви. Забравяме интервенцията при Елена и Златарица, която на процедура обезпечава успеха при Плевен. Забравяме Северна Добруджа, където българите поддържат отряда на Цимерман. Забравяме кланетата в Стара Загора, в Любенова махала, в Карловско и целия регион. Трябва в доста по-обективен и необятен проект да преглеждаме тази война, а не да се вторачваме в измислените мантри за братя освободители и безкористна помощ. Няма такава безкористна помощ. Русия следва своите ползи ", акцентира Пламен Павлов.
Той означи, че максимален % от участниците във Руско-турската освободителна война са малоруси, т.е. те са украинци. Във войната вземат участие също беларуси, финландци, румънци, поляци, грузинци, казахи.
" Кощунствено е през днешния ден да се употребява паметта за тази война с антиукраинска тенденция, тъй като това се прави от избрани кръгове в България и намира почва. Някой да си присвоява това завещание значително е неуместно. Този празник не трябва да бъде употребен за хибридна агитация, само че това се прави в това число и през днешния ден. Пак видяхме да се веят партийни флагове. Включително Мария Захарова още веднъж ни е припомнила по какъв начин не сме задоволително признателни, което приказва за доста тежки комплекси в друга посока ", разяснява историкът.
Съдбата на България след Руско-турската война е решена без присъединяване на България, означи Пламен Павлов.
" Днес виждаме по какъв начин някои пледират да се взема решение ориста на една самостоятелна страна без нейното присъединяване и без присъединяване на Европа. Това не трябва да се позволява. Все отново живеем в едни времена, в които тези полезности би следвало да се съблюдават. Не може да се връщаме към един жесток империализъм от времето на ХІХ век. Това е пагубно за човечеството ", предизвести проф. Павлов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ