Плащал ли е СССР за „ленд-лиза“?
Това, че по време на Великата отечествена война на Съветския съюз съдружниците от антихитлеристката коалиция са оказвали материална помощ, не може да се отхвърли. Още преди нахлуването на нацистката войска в Страната на Съветите Съединени американски щати приемат Закона за заем-наем (ленд-лиз), който американците ползват изначало във връзка с Англия.
След нападението на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики руски и американски дипломати подписали през октомври 1941 година в Москва протокол за взаимни доставки, съгласно който цялата помощ, получена от съдружниците, ще бъде платена от руските управляващи в американска валута и злато.
Традиционно се счита, че през целия интервал на Втората международна война Съединени американски щати и Канада са изпратили материали и оръжия на съдружниците си по ленд-лиза на стойност 50 милиарда $. От тази сума дялът на Съюз на съветските социалистически републики е единствено 22 %. Лъвският къс получила Великобритания; получатели на помощта са били също Франция и Китай. На собствен ред Англия също изпратила помощ на Съюз на съветските социалистически републики на сума 1.7 милиарда $, а Канада – за 200 милиона.
Доставките включвали освен оръжия, танкове, самолети, военни кораби, само че и стратегически материали, храни (главно консерви), медикаменти и болнично съоръжение. Западните съдружници разбирали доста добре, че в случай че Съветският съюз бъде надвит, идва и техният ред, като Германия сигурно ще смаже най-малко Великобритания; по тази причина не се колебали да окажат материална помощ.
Техниката и материалите се изпращали по разнообразни способи. Морските конвои дошли в Архангелск. Самолетите летели от Аляска през Камчатка към вътрешността на страната.
Първият съюзнически ескорт с доставки дошъл в Архангелск на 31 август 1941 година След това по северния маршрут пътували постоянни конвои чак до нещастието през октомври 1942 година, когато германците съумели да унищожат конвоя PQ-17. Тогава западните съдружници почнали да се приготвят за интервенции в Африка и помощта им доста намаляла. Конвоите траяли да пътуват до 1943 година, когато индустрията на Съюз на съветските социалистически републики съумяла да преодолее преходния интервал и да провежда огромни доставки на фронта на най-новите руски оръжия.
Американски историци считат, че Червената войска получила 18 000 самолета, 7 000 танка и 11 000 броя друга бронирана техника (самоходни оръдия и бронирани автомобили), 5 000 противотанкови оръдия, 8 000 зенитни оръдия и 131 000 автомата. В състава на военно-морския флот влезнали 46 миночистача, 202 торпедни катера и 4 подводници. Британците изпратили минимум 4 хиляди танка, 385 зенитни оръдия, 12 миночистачи. Над 1 000 танка от разнообразни модификации били доставени от канадските фабрики.
Ленд-лизът спомогнал за увеличение на подвижността на руската стандартна и ракетна артилерия, за възстановяване на транспортната инфраструктура на тила. На Съюз на съветските социалистически републики били предоставени над 480 хиляди автомобили, също по този начин трактори, мотоциклети, кораби, локомотиви и вагони.
Документите оказват помощ за справедлива оценка. Ако съпоставим статистиката, получаваме следната картина. По време на войната главната тежест на снабдяването на Червената войска с всички типове оръжия е лежала, естествено, извънредно върху руската военна индустрия.
Например, по ленд-лиза руските летци са получили 18 % от всички самолети на Червената войска – останалото е създадено от заводите в източната част на Съюз на съветските социалистически републики. Бомбардировачите от разнообразни типове американско и английско произвеждане в авиацията на Червената войска били единствено 20% от общото количество.
Още по-малък дял в общата конструкция на въоръженията се следи при танковете. Съюзниците доставят единствено 12 % от нужното количество. Останалото е създадено от индустрията на Урал и в Сибир. Освен това, мнението на руските танкисти е изрично еднопосочно: танковете M4-A2 Sherman очевидно отстъпвали на най-хубавите руски танкове от вида КВ-1, да не приказваме за КВ-2, Т-34 и серията ИС.
Единственото нещо, което не може да бъде подценено, е доставката на транспортни средства. Като цяло през цялата война руските фабрики съумели да построят 219 хиляди автомобила. Американците доставят повече от 400 хиляди. Всички са виждали по филмите фамозните камиони „ Студебейкър “, да не приказваме за популярните джипове „ Вилис “, които се употребили от командния състав на Червената войска, даже от органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Камионите от Съединени американски щати били изключително потребни за руските войски по време на огромните настъпления в интервала 1944-45 година, изключително през януари 1945 – когато Червената войска избавя изпадналите в тежко състояние англо-американски войски в Ардените.
Прави усещане, че американските политици по време на Втората международна война в никакъв случай не са преувеличавали смисъла на ленд-лиза за успеха на Червената войска и руския народ над хитлеризма. По-конкретно Хари Хопкинс, най-близкият асистент на американския президент Ф. Рузвелт, споделя: „ Ние в никакъв случай не сме считали, че помощта ни по ленд-лиза е главният фактор за руската победа над Хитлер на Източния фронт. Тя беше реализирана посредством героизма и кръвта на съветската войска “.
„ BM-13N Катюша “ на камион Studebaker US6, в Музея на Великата отечествена война, Москва. Снимка: Уикипедия
Разбира се, всяка помощ трябвало да бъде платена. И руското държавно управление изпълнило отговорностите си за заплащане. В отговор Съюз на съветските социалистически републики изпращал в Америка първични материали: манган, желязна руда, петрол, въглища. Според английските историци САЩ получават от Съюз на съветските социалистически републики първични материали, равняващи се на 20% от цената на американските оръжия и храна. Освен това, Съединени американски щати получават 43 тона чисто злато. Не се заплащали въоръженията, унищожени по време на бойни дейности. Оцелялата техника трябвало да бъде върната.
Сметките траяли даже откакто последните залпове прогърмели над победения Берлин. Съветските управляващи платили транш от 48 милиона $ на американците дори по време на войната във Виетнам, макар геополитическата борба на международната сцена. През 2006 година Руската федерация изплатила последния си дълг към платените „ съдружници “ от войната.
–
