Тези стонове представляват истинска звукова вълна, идваща от свръхмасивна черна дупка
Това, че не можем да чуем тон в галактическото пространство, не значи, че той не съществува в сходна среда. През 2003 година астрономи засичат нещо в действителност необикновено – акустични талази, които си проправят път през газ, обкръжаващ свръхмасивна черна дупка (на към 250 млн. светлинни години от нас).
Височината на тона им е била такава, че ние не бихме могли да ги чуем. Те идват от свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия куп Персей и включват най-ниската нота във Вселената, засичана в миналото от хората (и която, несъмнено, слухът ни не може да долови).
Благодарение на нова сонификация (т.е. преобразяване на данни в звук) обаче към този момент можем да чуем „ стоновете “ на въпросната черна дупка и да добием известна визия по какъв начин би звучал тон, който си проправя път през междугалактическо пространство. Нещо повече – нотите са с 57 и 58 октави по-високи.
Това е първият път, в който експерти съумяват да извлекат звуковите талази и да ги трансфорат в тон, който можем да чуем.
Най-ниската нота, тази, разпозната през 2003 година, е Си бемол – малко над 57 октави под междинното До; на тази височина на тона честотата ѝ е 10 млн. години. Най-ниската нота, която човешкото ухо може да чуе, е с периодичност от 1/20 от секундата.
Звуковите талази са извлечени радиално или от вътрешната страна на открито по отношение на свръхмасивната дупка в центъра на галактическия куп Персей. Те са изсвирени назад по часовниковата стрелка от центъра – по този метод можем да чуем звука във всички направления от свръмасивната черна дупка (височината на тона е 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-висок от истинската честота).
Крайният резултат прилича възвишен (очевидно) писък. Впрочем по същия метод звучат и множеството звукови талази, записани в галактическото пространство и транспонирани в аудио честоти.
Тези звуци обаче са освен това от най-обикновен теоретичен куриоз. Разреденият газ и плазмата, които се носят сред пространството в галактическите купове (т.нар. междукупова среда) са доста по-плътни и по-горещ, отколкот тези в междугалактическата среда отвън галактическите купове.
Разпространението на звуковите талази през междукуповата среда е един от механизмите, посредством които тя може да се нагрява, защото вълините придвижват сила през плазмата.
Температурите подкрепят регулирането на звездообразуването. Ето за какво звуковите талази евентуално играят основна роля в еволюцията на галактическите купове в границите на дълги интервали от време.
Именно тази топлота ни разрешава да засичаме и самите звукови талази. Междукуповата среда е толкоз гореща, че тя сияе блестящо в рентгеновата дължина на вълната. Ето за какво рентгеновата обсерватория „ Чандра “ ни разрешава както да засичаме звуковите талази, по този начин и да ги трансформираме в звуци.
Източник: Science Alert
