Това, че контактните групи на двете големи политически формации в

Това, че контактните групи на двете огромни политически обединения в Народното събрание реализираха единодушие за обща законодателна стратегия с 30 законопроекта, предпочитани за бъдещето на страната, е безспорно позитивен знак. Такъв е и единодушието за избор на ръководител на Народното събрание, което разрешава да бъде пуснат още веднъж спреният за цели осем дни часовник. Оказа се, че макар задълбаваните в течение на две години разграничителни линии, ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) въпреки всичко са в положение да водят логичен разговор. Този разговор обаче задължава и двете обединения да дадат обществен отговор на въпроса за какво, откакто са договорили обща законодателна стратегия, не могат да договорят и програмно държавно управление, което да я извършва?

Дали се водят договаряния за такова държавно управление беше непрекъснатият въпрос, който им задаваха публицистите, само че и двете контактни групи изрично отхвърлиха да се водят такива. Би било редно водачите на двете обединения да си дадат сметка, че договарянето на обща законодателна стратегия без шансове за сформиране на държавно управление, което да я извършва, е не просто безсмислено упражнение, само че и прекомерно плитко залъгване на гласоподавателите, болшинството от които и при двете обединения упорстват за сформиране на такова държавно управление.

Би било редно да си дадат сметка и за още нещо: без държавно управление и работещ парламент няма да имаме шансове за еврозоната и за Шенген, няма да бъдат гласувани законите, нужни за траншовете по проекта за възобновяване и развиване на Европейски Съюз, България ще затъне още по-дълбоко в политическата рецесия, която разяжда доверието в политическата система и ще продължи битието си на квази-президентска република, в която цялата власт е в ръцете на президента Румен Радев, неприкрито обслужващ проруски ползи в една напрегната геополитическа обстановка, в която от днешното позициониране на страната ни зависи и нейното бъдеще.

Новата коалиция няма да прави исторически компромис, тъй като подобен унищожил няколко партии

Преговорите, водени за общи законодателни цели в този парламент, станаха вероятни с помощта на общата воля за принадлежност на страната ни към евроатлантическата общественост и за достойното й показване като предан член на Европейски Съюз и НАТО. Подобна позиция задължава - тя няма по какъв начин да бъде сведена единствено до обявление на законодателна стратегия - тоест какво би трябвало да бъде свършено, без да бъде даден не по-малко значимия отговор - кой и по какъв начин би трябвало да осъществя контрактуваните цели. Ако тази стратегия увисне в следващия безплоден парламент, това ще бъде повече от ясно доказателство, че главните политически обединения следват партийните, а не националните ползи. Това няма да бъде простено от гласоподавателите - и в случай че през днешния ден двете огромни обединения могат да образуват парламентарно болшинство, в идващия парламент няма да могат; ще се стигне до нов срив на изборната интензивност и до нов растеж на протестния избор, който ще бъде употребяван най-много от " Възраждане " - с всички последици от това.

Редно е да се вгледаме в техните предразсъдъци - и в тяхното заинатяване да бъде предотвратена всякаква опция за сформиране на кабинет с тяхната обща поддръжка. Според Асен Василев да вземем за пример в случай че бъде формиран подобен, на идващите парламентарни избори " Възраждане " щяла да бъде първа политическа мощ. Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че този извод е чисто умозрителен: асистемният избор има избран лимит, който мъчно може да бъде надхвърлен даже от вбесените и разочаровани гласоподаватели при нови предварителни избори. Резултатът от тях ще зависи доста директно от това какво ще реализира едно такова държавно управление - и доколко подкрепящите го обединения ще се придържат прецизно към заложената от самите тях законодателна рамка. Но мога сигурно да кажа какъв ще бъде резултатът, в случай че не бъде основано никакво държавно управление: " Възраждане " ще бъде втора политическа мощ, а обединението ПП-ДБ - трета или четвърта.

Новата коалиция към този момент отхвърли да поддържа държавно управление с мандата на ГЕРБ или даже единствено с нейно присъединяване - което на процедура обезсмисля каквито и да било договаряния с който и да било в границите на този парламент: тъй като с поддръжката на коя друга политическа мощ може да се стигне до сформиране на кабинет при възможен втори мандат? С Движение за права и свободи, с " Възраждане ", с Българска социалистическа партия, с " ИТН " (ИТН)? Сами разбирате, че сходен вид просто не си коства да бъде премислян. Ясна е повода да не се стига до общо парламентарно болшинство с ГЕРБ-СДС: това би заличило самата политическа еднаквост на " Продължаваме промяната ", получила легитимност като анти-ГЕРБ партия, и би се изтълкувало като недостойна колаборация от част от нейните гласоподаватели. Дали обаче тези съображения са годни в днешната геополитическа обстановка, в която светът е на ръба на световен боен конфликт? Опасявам се, че не - достойната позиция през днешния ден е да бъдат жертвани партийните цели в името на световните - а те изискват непоклатимост и безкомпромисна геополитическа ориентировка към полезностите на демократичния свят.

Дали да има държавно управление с ГЕРБ е чак третият въпрос

От своя страна, ГЕРБ в типичния си безпардонен жанр се опита да сложи каруцата пред коня: първо държавното управление, а след това целите, съобщи Бойко Борисов. Стана ясно, че номерът няма да мине и въпреки всичко първо бяха съгласувани приоритетите; остана обаче настояването за политическа коалиция, която да излъчи държавно управление. Такава формула е невъзможна - единственият действителен вид е програмно държавно управление с авансово координиран състав и без ярки политически фигури в него, което може да бъде подкрепяно единствено доколкото прецизно се придържа към контрактуваната законодателна рамка.

Разбира се, теоретически вероятен вид е и така наречената " хартиена коалиция ", включваща ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и вероятно " ИТН ", само че ГЕРБ няма интерес от него , защото това значи загуба на авторитет и репутационни вреди - и респективно загуба на гласоподаватели. Остава разновидността за държавно управление с третия мандат, само че дано въпреки всичко не бъдем наивни - това няма по какъв начин да се случи и в този парламент, тъй като нито една от огромните политически обединения не би рискувала да ревизира позициите си, заети при първия и втория мандат - и дано въпреки всичко не забравяме, че предстоят локални избори.

Какво следва оттук насетне? Негативните отговори са легион, а позитивният е един единствен: програмно държавно управление въз основа на контрактуваните законодателни цели, с ясна и безкомпромисна евроатлантическа ориентировка и по опция с небосвод до края на войната в Украйна. (И дано партиите не се залъгват, че тази война е нещо външно за българската политика; в противен случай - всички вътрешнополитически действителности зависят от нея - и най-малко за мен беше фрапантен обстоятелството, че на първата си конференция след изборите ПП-ДБ не загатнаха и дума за тази война!)

Такова държавно управление теоретически е допустимо и с първия, и с втория мандат, само че по-логично и по-реално е то да се осъществя с първия. Защо? Просто тъй като логиката изисква спечелилият изборите (с малко и напълно не вечно!) да носи политическата отговорност на мандатоносителя. И още - тъй като бламирането на такава опция с първия мандат значително обрича сходни старания при втория. И още - тъй като сходна формула трансформира ПП-ДБ във фактор, контролиращ болшинството в Народното събрание, което би могло да се трансформира и в късмет за стартовите позиции при бъдещи парламентарни избори.

" Продължаваме промяната - Демократична България " приема поддръжка от ГЕРБ за собствен кабинет

Подлите временаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не съм доверчив и знам доста добре какви отрицателни реакции ще провокира сходна позиция. Бих се радвал обаче в случай че тези, ще ме засипят с обиди и обвинявания в медиите и обществените мрежи, първо си отговорят на въпроса желаят ли България да се люшка като транспортен съд без кормило в бурните води на днешния ден, в който сигурността на демократичния свят и в не по-малка степен нейната сигурност е сложена на карта? Искат ли България да бъде откъсната от фамилията на демократичните нации и да бъде тласната към Евразия, към което систематично се стремят президентът и неговите служебни държавни управления? Искат ли страната ни да бъде троянски кон на Путин в Европа и да бъде разрушено доверието в нас като предан член на Европейски Съюз и НАТО? Искат ли да пазят демократичните полезности на цивилизования свят или желаят да застанат на страната на злото, олицетворявано през днешния ден от рашистките орди?

Това са въпроси, които стоят пред всеки от нас. И всеки от нас би трябвало да откри своя отговор в единодушие със своята съвест. Избягване на отговора или заемане на някаква " неутрална " позиция въобще не е допустимо - най-малко в днешния трагичен свят.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.