И в Турция има кой да лови риба в мътни води
Това, че българската валута е евтина, курортите са евтини, магазините са евтини (за чужденци, които получават заплатите си в родината си, не за самите българи), виталният стандарт е по-нисък – всичко това е чудесна причина за всеобщо нахлуване на една средна-ниска и ниска-средна класа туристи.
„ Високата летва “ туристи – по-заможните, вървят в Испания, Италия, Франция и т.н.; по-бедните – в курорти в личните им страни. „ Средната ръка “ гости си я поделят Турция, България и евтините елементи на Гърция.
Както виждате – от доста, доста години насам търговците по курортите, хотелиерите и притежателите на заведения не се оплакват от „ нашествието “. За тях е добре пристигнало.
Това с цялостна мощ важи в Турция. Ето какво споделят специалистите икономисти: „ Сривът на турската лира въздейства позитивно върху туризма “. Защо? Обяснението е доста просто и двулинейно: 1). туристите извън – тъй като им е евтино; и 2). туристите турци, за които да излязат е прекомерно скъпо, затова си остават да почиват в страната.
За самия туристически отрасъл няма да има загуби, тъй като цените на пакетите са в евро. Там приходът е корав. Ако съпътстващото ползване остане същото, там към този момент би следвало да има спад в приходите, тъй като търговията става в лири, а те по отношение на еврото и $ са „ потънали “. Под съпътстващо ползване разбираме това, което екскурзиантът ще остави в ресторанта, кафенето, супермаркета, бензиностанцията. САМО ЧЕ това ползване СЪЩО се усили, заради простата причина, че потокът гости е доста по-голям. Тоест – в случай че преди търговецът Х е продавал на ден по 5 артикули за по 10 евро и е прибирал 50 евро в края на деня, то в този момент той продава 10-15 артикули по 6 евро и прибира по 60-90 евро.
Знаем, че в България хората са разграничени в два лагера: печелещите от евтиния туризъм; и пострадалите, които се нервират първо на неприятния евтинджарски имидж на страната ни и второ от последствията, останали след туристите – отпадък, шумово замърсяване, липса на витално пространство и така нататък Същото важи и за Турция, само че в по-голяма степен, тъй като обичайните полезности на комшиите са много по-консервативни.
Съответно би трябвало да си зададем въпроса „ ще се изправят ли още повече двата лагера един против различен в Турция? “ И какво би произлязло от това? Лагерът на недоволните от евтиния туризъм е по-многоброен. От друга страна обаче лагерът на „ доволните “ има две значими прерогативи. Първо: те са хората с огромното лоби; и второ: протичащото се е натурален развой, т.е. придвижването на стопанската система (макар и неприятно за мнозина), което е в тяхна изгода, е мъчно да бъде спряно и променено.
Въпреки всички обещания на Ердоган, че имат проект за справяне със обстановката. Да не приказваме, че до този миг целият му главен проект е много антидемократичен в същността си, а историята сочи, че до момента всеки проект, който е антидемократичен, облагодетелства единствено избрана клика, само че не и хората, като цяло, тъй като спъва естествения ход на стопанската система.
Тук би трябвало да се спомене, че още по-лошо за стопанската система в страната е държанието на президента Ердоган. Той съществено дисбалансира предсказуемостта в бизнес климата, непрекъснато намирайки си нови и нови международни водачи, които да изправи против себе си; или пък да си завоюва санкции; изобщо, като цяло – да изолира страната си. Досега чухме за какви ли не заприказва, за които той упреква света, само че нито дума за възможна лична виновност. Така се държат и постоянно са се държали тези водачи, които са определяни (често от самите себе си) за „ небесни “ и наместници на божествата. Но това е напълно друга тематика. Примерът просто иде да покаже, че с такова държание единствената константа е, че неустойчивостта е постоянна и ще продължи да цари.
На този декор капиталовият климат се скапва, а секторите, които могат да печелят от обстановката, са лимитирани. Туризмът и обвързаните с него към този момент споменахме.
Има обаче още един бранш, който вади дивиденти от срутва на лирата и взрива на гости – сивият и отявлено черният – престъпният бранш: сводниците, дилърите, трафикантите, контрабандистите и така нататък И дано не се заблуждаваме – те също имат мощна власт, тъй като са свръх-богати.
От всичко това следва да си зададем въпроса: дали те, дружно с тези от туризма биха подклаждали прикрито или очевидно напрежение, с цел да държат валутата на Турция срината? Разбира се, това, колкото и да продължи, няма по какъв начин да е до безспир. Те основават „ обстановка “, изкарват колкото могат дял от нея и не престават нататък. Бизнесмени-комари. Следва да се запитаме и дали те имат политици „ на хранилка “, които да работят в тази посока? Не забравяйте, че патриотизмът на думи е за пред гласоподавателите и няма нищо, но нищо общо с същинските бизнес ползи – те национализъм не признават на никое място по света. И, в случай че отговорът ни клони към „ да “, не е ли редно да си зададем и следващ въпрос, а точно: „ дали това в действителност към този момент не се е случило? “ Тоест – дали сегашната обстановка е чиста случайност?
Да забележим какво значи за нас българите това. Нестабилната бизнес среда и капиталов климат в страна от даден район не значи автоматизирано и наложително пренасочване на вложенията към съседите й, само че въпреки всичко историята е цялостна точно с такива образци.
За елементарния българин, който отива да си пазари в Одрин обаче, обстановката е идеална в този момент:
„ Лекарствата са четири пъти по-малки цените. Болкоуспокояващо, което в България коства 8 лв., в Турция си го взехме към 1,20 лева.”, описа Диана Кирилова. Препаратите за пране също излизат два пъти по-евтино, а в бутиците на ликвидация дънките са под 10 лв.. Един от търговците признава, че магазинът му се крепи на българите “.
Това значи, че доста български пари не се харчат в България. А и…
В същото време евтинията „ краде “ от туристическия отрасъл – чужденците ни заобикалят, с цел да отидат в евтина Турция, а и нашенците откриват, че на юг от Капитан Андреево им излиза по-изгодно. Да не приказваме, че обслужването и категориите разкош са по-добри. Но и това е една друга тема…
В последна сметка ни става още по-кристално ясно какви и какъв брой са разликите сред елементарния жител на една страна и кликата на тези от огромния бизнес.
„ Високата летва “ туристи – по-заможните, вървят в Испания, Италия, Франция и т.н.; по-бедните – в курорти в личните им страни. „ Средната ръка “ гости си я поделят Турция, България и евтините елементи на Гърция.
Както виждате – от доста, доста години насам търговците по курортите, хотелиерите и притежателите на заведения не се оплакват от „ нашествието “. За тях е добре пристигнало.
Това с цялостна мощ важи в Турция. Ето какво споделят специалистите икономисти: „ Сривът на турската лира въздейства позитивно върху туризма “. Защо? Обяснението е доста просто и двулинейно: 1). туристите извън – тъй като им е евтино; и 2). туристите турци, за които да излязат е прекомерно скъпо, затова си остават да почиват в страната.
За самия туристически отрасъл няма да има загуби, тъй като цените на пакетите са в евро. Там приходът е корав. Ако съпътстващото ползване остане същото, там към този момент би следвало да има спад в приходите, тъй като търговията става в лири, а те по отношение на еврото и $ са „ потънали “. Под съпътстващо ползване разбираме това, което екскурзиантът ще остави в ресторанта, кафенето, супермаркета, бензиностанцията. САМО ЧЕ това ползване СЪЩО се усили, заради простата причина, че потокът гости е доста по-голям. Тоест – в случай че преди търговецът Х е продавал на ден по 5 артикули за по 10 евро и е прибирал 50 евро в края на деня, то в този момент той продава 10-15 артикули по 6 евро и прибира по 60-90 евро.
Знаем, че в България хората са разграничени в два лагера: печелещите от евтиния туризъм; и пострадалите, които се нервират първо на неприятния евтинджарски имидж на страната ни и второ от последствията, останали след туристите – отпадък, шумово замърсяване, липса на витално пространство и така нататък Същото важи и за Турция, само че в по-голяма степен, тъй като обичайните полезности на комшиите са много по-консервативни.
Съответно би трябвало да си зададем въпроса „ ще се изправят ли още повече двата лагера един против различен в Турция? “ И какво би произлязло от това? Лагерът на недоволните от евтиния туризъм е по-многоброен. От друга страна обаче лагерът на „ доволните “ има две значими прерогативи. Първо: те са хората с огромното лоби; и второ: протичащото се е натурален развой, т.е. придвижването на стопанската система (макар и неприятно за мнозина), което е в тяхна изгода, е мъчно да бъде спряно и променено.
Въпреки всички обещания на Ердоган, че имат проект за справяне със обстановката. Да не приказваме, че до този миг целият му главен проект е много антидемократичен в същността си, а историята сочи, че до момента всеки проект, който е антидемократичен, облагодетелства единствено избрана клика, само че не и хората, като цяло, тъй като спъва естествения ход на стопанската система.
Тук би трябвало да се спомене, че още по-лошо за стопанската система в страната е държанието на президента Ердоган. Той съществено дисбалансира предсказуемостта в бизнес климата, непрекъснато намирайки си нови и нови международни водачи, които да изправи против себе си; или пък да си завоюва санкции; изобщо, като цяло – да изолира страната си. Досега чухме за какви ли не заприказва, за които той упреква света, само че нито дума за възможна лична виновност. Така се държат и постоянно са се държали тези водачи, които са определяни (често от самите себе си) за „ небесни “ и наместници на божествата. Но това е напълно друга тематика. Примерът просто иде да покаже, че с такова държание единствената константа е, че неустойчивостта е постоянна и ще продължи да цари.
На този декор капиталовият климат се скапва, а секторите, които могат да печелят от обстановката, са лимитирани. Туризмът и обвързаните с него към този момент споменахме.
Има обаче още един бранш, който вади дивиденти от срутва на лирата и взрива на гости – сивият и отявлено черният – престъпният бранш: сводниците, дилърите, трафикантите, контрабандистите и така нататък И дано не се заблуждаваме – те също имат мощна власт, тъй като са свръх-богати.
От всичко това следва да си зададем въпроса: дали те, дружно с тези от туризма биха подклаждали прикрито или очевидно напрежение, с цел да държат валутата на Турция срината? Разбира се, това, колкото и да продължи, няма по какъв начин да е до безспир. Те основават „ обстановка “, изкарват колкото могат дял от нея и не престават нататък. Бизнесмени-комари. Следва да се запитаме и дали те имат политици „ на хранилка “, които да работят в тази посока? Не забравяйте, че патриотизмът на думи е за пред гласоподавателите и няма нищо, но нищо общо с същинските бизнес ползи – те национализъм не признават на никое място по света. И, в случай че отговорът ни клони към „ да “, не е ли редно да си зададем и следващ въпрос, а точно: „ дали това в действителност към този момент не се е случило? “ Тоест – дали сегашната обстановка е чиста случайност?
Да забележим какво значи за нас българите това. Нестабилната бизнес среда и капиталов климат в страна от даден район не значи автоматизирано и наложително пренасочване на вложенията към съседите й, само че въпреки всичко историята е цялостна точно с такива образци.
За елементарния българин, който отива да си пазари в Одрин обаче, обстановката е идеална в този момент:
„ Лекарствата са четири пъти по-малки цените. Болкоуспокояващо, което в България коства 8 лв., в Турция си го взехме към 1,20 лева.”, описа Диана Кирилова. Препаратите за пране също излизат два пъти по-евтино, а в бутиците на ликвидация дънките са под 10 лв.. Един от търговците признава, че магазинът му се крепи на българите “.
Това значи, че доста български пари не се харчат в България. А и…
В същото време евтинията „ краде “ от туристическия отрасъл – чужденците ни заобикалят, с цел да отидат в евтина Турция, а и нашенците откриват, че на юг от Капитан Андреево им излиза по-изгодно. Да не приказваме, че обслужването и категориите разкош са по-добри. Но и това е една друга тема…
В последна сметка ни става още по-кристално ясно какви и какъв брой са разликите сред елементарния жител на една страна и кликата на тези от огромния бизнес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ