ChatGPT спря агентите, ще ги пусне ли отново?
Това, че сътрудниците в ChatGPT изчезнаха или към този момент не могат да се основават , е събитие, което на пръв взор наподобява като краткотрайна продуктова смяна, само че в действителност приказва за доста по-дълбока промяна в конкуренцията за надзор над идващия пласт на изкуствения разсъдък. Повечето хора още не са го забелязали, тъй като не беше оповестено с фанфари, нямаше формален " край ", нито трагично известие.
Но тъкмо в това се крие смисълът - когато нещо стратегически значимо изчезва безшумно, нормално повода не е техническа, а систематична.
Контекстът е основен. Агентите в ChatGPT не бяха просто " още една функционалност ". Те бяха първият действителен опит моделът да излезе от ролята на въздържан отговарящ и да се трансформира в самостоятелен реализатор - система, която възнамерява, взема решения, прави поредност от дейности и поддържа дълготраен подтекст. Именно това е дефиницията на агентния ИИ.
Фактът, че тази функционалност е сложена на пауза, значи, че OpenAI е натиснала стоп бутона тъкмо преди да прекрачи граница, която към този момент не е единствено софтуерна, а и регулаторна, конкурентна и геополитическа.
На този декор придобиването на Manus от Meta Platforms не наподобява като случайност, а като катализатор. Manus не е просто " още един модел ". Това е подготвен, монетизиран агентен артикул , който още от първата си версия показва самостоятелност: обмисляне, осъществяване на комплицирани задания, работа с действителни принадлежности и - най-важното - потребителско чувство, че " нещо прави работа вместо теб ". Това е голяма разлика по отношение на класическия чат интерфейс.
Ако погледнем историята на Meta, моделът е прочут. Компанията не печели софтуерните войни, като постоянно е първа. Тя печели, като купува верния артикул в точния миг и го вгражда в мрежа с милиарди консуматори. Instagram беше платен, когато изглеждаше като просто филтрирана фотоапликация. WhatsApp - когато беше " единствено чат ". Oculus - когато виртуалната действителност още беше ниша. Общото сред всички тези покупко-продажби е едно: Meta не купува функционалности, тя купува нови поведенчески привички , които може да скалира.
ChatGPT и Claude към този момент могат да крадат милиони долари без човешка помощ
AI платформите сами откриха уязвимости в система за криптовалути - за благополучие, всичко е било в лабораторни условия
Manus е тъкмо подобен табиет, само че за идната епоха. Агентите не са просто " по-умен чат ". Те трансформират метода, по който хората взаимодействат с технологиите. Вместо да търсиш, пишеш, проверяваш и комбинираш - ти делегираш. Това е фундаментален скок. И тъкмо тук стартира да се вижда за какво OpenAI може да е решила да дръпне ръчната спирачка.
Първо, има регулаторен риск . Агент, който резервира пътувания, проучва финанси, кандидатства за работа или взема решения от името на потребителя, към този момент не е просто програмен продукт. Това е дигитален представител. В Съединени американски щати и Европа регулаторите още не знаят по какъв начин да класифицират сходни системи. Кой носи отговорност при неточност? Платформата? Моделът? Потребителят? В момента, в който сътрудниците станат всеобщи, тези въпроси стават неизбежни.
Второ, има стратегически риск . OpenAI е платформа, само че тя няма лична обществена мрежа, няма лична операционна система, няма пряк достъп до ежедневните привички на милиарди хора. Meta има. Ако сътрудниците станат новият интерфейс към цифровия свят, мястото, където те " живеят ", е по-важно от това кой ги е основал. В този смисъл краткотрайното прекъсване на сътрудниците в ChatGPT може да е метод OpenAI да премисли къде и по какъв начин да ги пусне още веднъж, без да се окаже в позицията на снабдител на инфраструктура за непозната екосистема.
Трето, има икономическа логичност . Manus към този момент генерира над 100 милиона $ годишни доходи. Това е извънредно рядко за агентен артикул толкоз рано в цикъла. OpenAI, макар голямата си известност, към момента търси резистентен модел за монетизация оттатък абонаменти и корпоративни контракти. Агентите, в случай че не са съвършено следени, могат да усилят разноските трагично - повече калкулации, повече подтекст, повече отговорност.
3 години ChatGPT: Скок в бъдещето или най-големият балон на нашето време? Потърсихме отговора от него
Водещата платформа с изкуствен интелект промени стопанската система, само че и метода, по който работим с информацията
Затова е изцяло допустимо това, което виждаме, да не е " прекъсване ", а преход . Исторически, когато OpenAI отстранява или лимитира функционалност, тя постоянно се връща по-късно в по-интегрирана и по-стратегическа форма. Агентите евентуално ще се появят още веднъж, само че не като свободен опит за всички, а като част от по-затворена, следена екосистема - евентуално в корпоративен подтекст, или надълбоко интегрирани в съответни вертикали.
Сделката на Meta с Manus форсира този развой. Тя демонстрира, че войната към този момент не е за модели , а за агентни платформи . Моделите стават стока. Агентите - артикул. А продуктът печели, когато има дистрибуция, доверие и табиет. В този смисъл Meta не купи просто започваща компания. Тя купи билет за идващия интерфейс на интернет.
Именно по тази причина изгубването на сътрудниците в ChatGPT не трябва да се пояснява като уязвимост. По-скоро е знак, че играта навлиза в нов стадий. По-тих. По-концентриран. По-опасен. И когато сътрудниците се върнат - без значение дали от OpenAI, Meta или някой трети - те няма да са опит. Те ще бъдат инфраструктура.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Но тъкмо в това се крие смисълът - когато нещо стратегически значимо изчезва безшумно, нормално повода не е техническа, а систематична.
Контекстът е основен. Агентите в ChatGPT не бяха просто " още една функционалност ". Те бяха първият действителен опит моделът да излезе от ролята на въздържан отговарящ и да се трансформира в самостоятелен реализатор - система, която възнамерява, взема решения, прави поредност от дейности и поддържа дълготраен подтекст. Именно това е дефиницията на агентния ИИ.
Фактът, че тази функционалност е сложена на пауза, значи, че OpenAI е натиснала стоп бутона тъкмо преди да прекрачи граница, която към този момент не е единствено софтуерна, а и регулаторна, конкурентна и геополитическа.
На този декор придобиването на Manus от Meta Platforms не наподобява като случайност, а като катализатор. Manus не е просто " още един модел ". Това е подготвен, монетизиран агентен артикул , който още от първата си версия показва самостоятелност: обмисляне, осъществяване на комплицирани задания, работа с действителни принадлежности и - най-важното - потребителско чувство, че " нещо прави работа вместо теб ". Това е голяма разлика по отношение на класическия чат интерфейс.
Ако погледнем историята на Meta, моделът е прочут. Компанията не печели софтуерните войни, като постоянно е първа. Тя печели, като купува верния артикул в точния миг и го вгражда в мрежа с милиарди консуматори. Instagram беше платен, когато изглеждаше като просто филтрирана фотоапликация. WhatsApp - когато беше " единствено чат ". Oculus - когато виртуалната действителност още беше ниша. Общото сред всички тези покупко-продажби е едно: Meta не купува функционалности, тя купува нови поведенчески привички , които може да скалира.
ChatGPT и Claude към този момент могат да крадат милиони долари без човешка помощ
AI платформите сами откриха уязвимости в система за криптовалути - за благополучие, всичко е било в лабораторни условия
Manus е тъкмо подобен табиет, само че за идната епоха. Агентите не са просто " по-умен чат ". Те трансформират метода, по който хората взаимодействат с технологиите. Вместо да търсиш, пишеш, проверяваш и комбинираш - ти делегираш. Това е фундаментален скок. И тъкмо тук стартира да се вижда за какво OpenAI може да е решила да дръпне ръчната спирачка.
Първо, има регулаторен риск . Агент, който резервира пътувания, проучва финанси, кандидатства за работа или взема решения от името на потребителя, към този момент не е просто програмен продукт. Това е дигитален представител. В Съединени американски щати и Европа регулаторите още не знаят по какъв начин да класифицират сходни системи. Кой носи отговорност при неточност? Платформата? Моделът? Потребителят? В момента, в който сътрудниците станат всеобщи, тези въпроси стават неизбежни.
Второ, има стратегически риск . OpenAI е платформа, само че тя няма лична обществена мрежа, няма лична операционна система, няма пряк достъп до ежедневните привички на милиарди хора. Meta има. Ако сътрудниците станат новият интерфейс към цифровия свят, мястото, където те " живеят ", е по-важно от това кой ги е основал. В този смисъл краткотрайното прекъсване на сътрудниците в ChatGPT може да е метод OpenAI да премисли къде и по какъв начин да ги пусне още веднъж, без да се окаже в позицията на снабдител на инфраструктура за непозната екосистема.
Трето, има икономическа логичност . Manus към този момент генерира над 100 милиона $ годишни доходи. Това е извънредно рядко за агентен артикул толкоз рано в цикъла. OpenAI, макар голямата си известност, към момента търси резистентен модел за монетизация оттатък абонаменти и корпоративни контракти. Агентите, в случай че не са съвършено следени, могат да усилят разноските трагично - повече калкулации, повече подтекст, повече отговорност.
3 години ChatGPT: Скок в бъдещето или най-големият балон на нашето време? Потърсихме отговора от него
Водещата платформа с изкуствен интелект промени стопанската система, само че и метода, по който работим с информацията
Затова е изцяло допустимо това, което виждаме, да не е " прекъсване ", а преход . Исторически, когато OpenAI отстранява или лимитира функционалност, тя постоянно се връща по-късно в по-интегрирана и по-стратегическа форма. Агентите евентуално ще се появят още веднъж, само че не като свободен опит за всички, а като част от по-затворена, следена екосистема - евентуално в корпоративен подтекст, или надълбоко интегрирани в съответни вертикали.
Сделката на Meta с Manus форсира този развой. Тя демонстрира, че войната към този момент не е за модели , а за агентни платформи . Моделите стават стока. Агентите - артикул. А продуктът печели, когато има дистрибуция, доверие и табиет. В този смисъл Meta не купи просто започваща компания. Тя купи билет за идващия интерфейс на интернет.
Именно по тази причина изгубването на сътрудниците в ChatGPT не трябва да се пояснява като уязвимост. По-скоро е знак, че играта навлиза в нов стадий. По-тих. По-концентриран. По-опасен. И когато сътрудниците се върнат - без значение дали от OpenAI, Meta или някой трети - те няма да са опит. Те ще бъдат инфраструктура.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ