,fit(968:545)&17:56:11)
Робертланди Симон вече е волейболист на Алианц
Това без подозрение е трансферният удар на Алианц (Милано) за идващия сезон. Една фантазия, подхранвана с години и към този момент трансформирала се в действителност, сравнима в историята на Алианц (Милано) може би само с привличането на Матей Казийски в Милано тъкмо преди три години.
Робертланди Симон, положителният колос, идва в Алианц (Милано). От дълго време той е емблемата на модерния централен блокировач, кадърен да съчетае умения на обсада и в офанзива от първо движение, подкрепени от в действителност внушителна физика, с начален удар от скок, който може да затрудни всяко посрещане и е заслужен за най-хубавия диагонал. Висок 208 сантиметра, с изключителна експлозивност и неизменност на най-високо равнище, продължаващо повече от двадесет години, кубинският първенец и през днешния ден е един от най-решаващите играчи в италианската Суперлига. Той потвърди това в последните сезони в „ своя “ Пиаченца, първият тим, който го посрещна в Европа, където единствено преди няколко седмици подвигна като безспорен основен воин купата на CEV.
Роден на 11 юни 1987 година в Сантяго де Куба, наследник на двама баскетболисти, Симон стартира малко инцидентно с волейбола в Суидад (Хавана), утвърждавайки се доста млад в националния тим на страната си. С Куба той печели две трофеи на Северна Америка, сребро на Световното състезание през 2010 година и голям брой самостоятелни оценки за най-хубав блокировач и най-хубав център. На 23-годишна възраст идва повратният миг в кариерата му – преди началото на Световната лига през 2011 година капитанът напуща националния си тим. Трансферът от FIVB идва след година и няколко месеца, през ноември 2012 година
Той дебаркира в Италия, в редиците на Копра (Пиаченца). Това е първата стъпка по пътя, който ще го трансформира в легенда на италианския волейбол. С Пиаченца незабавно печели Challenge Cup през 2013 година и Купата на Италия през 2014 година Следва интервал по света – в Република Корея, Катар и Бразилия. В Корея печели 3 национални шампионата с OK Savings Bank, до момента в който със Сада Крузейро в Бразилия печели два южноамерикански шампионата и Световното клубно състезание. През 2018 година се завръща в Италия в Кучине Лубе (Чивитанова). С фланелката на тима от Лубе печели 3 скудета, 3 Купи на Италия, една Шампионска лига и едно Световно клубно състезание. От 2022 година Симон се завърна в Пиаченца; по-късно имаше къс престой в Джакарта, задоволителен да вдигне азиатската Шампионска лига дружно с Нумори Кейта и Рок Можич – исторически първи път за индонезийски тим, а в този момент ето го и новото предизвикателство в Милано.
Данните, удостоверени от Legavolley, приказват ясно: той е централният блокировач с най-хубаво показване от завръщането си в Италия през сезон 2018-19. В класацията го следват Себастиан Соле, Бартелеми Шиненезе, Марко Подрасчанин и Джанлука Галаси. През последния сезон, макар спирането заради травма, той записва 0,52 точки от обсада на гейм, изпреварен в тази ранглиста само от Агустин Лосер, Томас Берета, Леандор Моска и Флавио Жуалбурто. В италианския хайлайф има 3387 точки, от които 478 аса и 738 блокади. В сбирката му от титли попадат 3 скудета, 4 Купи на Италия, 1 Шампионска лига и 2 Световни клубни шампионати, както и 3 шампионата на Куба, 3 шампионата на Корея, 1 Challenge Cup и 1 азиатска Шампионска лига.
В очакване да го срещнем в Милано след няколко дни, ето и първите му думи като състезател на Алианц (Милано).
Здравей, Робертланди, добре пристигнал в Милано. Какво те подтикна да приемеш това ново предизвикателство?
„ Животът ми постоянно е бил непрестанно предизвикателство и това ново ме вълнува доста. Щастлив съм, че пред мен има опция, която занапред ще откривам в кариерата си. Трябва да бъда почтен: когато имаше първи контакт с Алианц (Милано) незабавно си помислих, че би било ужасно да играя един сезон с треньора Роберто Пиаца и разпределител като Фернандо Крилинг - Качопа. Така започнах да приказвам с президента Лусио Фузаро и с шефа Фабио Лини и когато ми обясниха спортния план и ролята, която бих могъл да имам в тима, споделих „ да “. Вече знаех, че треньорът и разпределителят ще бъдат други, само че за мен това към този момент не беше главният аспект: значим беше планът и той беше доста безапелационен. “
Във всеки тим, в който си играл, си оставил специфичен спомен, с помощта на силата си, само че и на своята персона. Какво ще донесеш в Милано от опита си с националния тим на Куба, в Бразилия, в Лубе и най-много в Пиаченца, която беше твоят първи „ дом “ надалеч от Куба?
„ Това е сложен въпрос. Вярвам, че всичко потегля от страстите, които изпитвам, до момента в който играя волейбол. Аз съм човек, който обича да побеждава и на всяка подготовка постоянно се пробвам да дам най-хубавото от себе си, като подбутвам и съотборниците си да вършат същото. Обичам да работя интензивно, тъй като това е належащо, с цел да се изправиш против всеки мач, както когато нещата вървят добре, по този начин и в по-сложните моменти. Винаги съм се считал за огромен служащ и мисля, че това може да бъде значима полезност за тима. От човешка позиция пък постоянно се пробвам да оказвам помощ на другите и да отпущам опита си разполагаем на групата. “
Новото попълнение на Алианц (Милано), кубинският волейболист Робертланди Симон, даде първото си изявление като състезател на клуба. Той приказва за националния тим, за новия си треньор, за тайната на спортното си дългоденствие и насочи обръщение към почитателите.
Как ще прекарате лятото сред националния тим и фамилията? Притеснявате ли се за актуалната обстановка в Куба?
„ Винаги се безпокоя за страната си и най-много за фамилията ми, което към момента живее в Куба. Щастлив съм обаче, че това лято ще мога да прекарам известно време с тях. Същевременно, носенето на националната фланелка постоянно ме кара да се усещам горделив. Забавлявам се доста, когато играя в интернационалните надпревари, и за мен това постоянно е нещо особено. “
На треньорската пейка ще бъдете с изгряващ експерт като Гийермо Фаласка. Познавате ли го към този момент? Какво е усещането ви от него и какъв принос смятате, че ще дадете на тима?
„ Разбира се, знам кой е Гийермо Фаласка по име и известност, макар че към момента не сме имали опция да се опознаем добре. Скоро ще се забележим в Милано. Имаме и нещо общо: като състезател той е минал през Пиаченца на Лео Маршал няколко години преди моето идване в Емилия. Знам, че е треньор с доста ясни хрумвания и с точна работна философия, ориентирана към построяването на конкурентен тим в Суперлигата, която е едно от най-красивите и сложни шампионати в света. Надявам се да мога да дам 100 % от себе си, с цел да оказа помощ на тима да реализира задачите си. “
През 2010 година на Световното състезание в Италия ви оповестиха за най-силния централен блокировач в света. Шестнадесет години по-късно към момента сте на необикновено равнище. Каква е тайната да останете толкоз конкурентоспособен?
„ Не, през днешния ден не се считам за най-силния централен блокировач в света, нито пък се смятах за подобен през 2010 година Както споделих, постоянно съм бил огромен служащ и през годините съм се опитвал да намеря верния баланс. Баланс, който ми помогнаха да изградя и треньори като Данте Бонинфанте и Самуеле Папи в Пиаченца. Благодарение на това постоянно съм успявал да дам своя принос. Вярно е, към този момент не съм доста млад, само че към момента съм човек, който обича да тренира и да работи крепко. Днес би трябвало да обръщам малко повече внимание на опазването на физиката си, само че постоянно се пробвам да направя всичко допустимо, с цел да оказа помощ на тима, тъй като това е най-важното. “
Има ли обръщение, което желаете да изпратите на новите си почитатели в Милано?
„ На новите си почитатели желая да кажа, че съм в действителност доста зареден и въодушевен да представям тях, този популярен град и този клуб, който ме посрещна с огромно доверие. Готов съм да дам максимума от себе си във всеки един миг за тима и за всички последователи. Надявам се да получа доста възторг и любов, тъй като дружно можем да изживеем един значим сезон. “
Робертланди Симон, положителният колос, идва в Алианц (Милано). От дълго време той е емблемата на модерния централен блокировач, кадърен да съчетае умения на обсада и в офанзива от първо движение, подкрепени от в действителност внушителна физика, с начален удар от скок, който може да затрудни всяко посрещане и е заслужен за най-хубавия диагонал. Висок 208 сантиметра, с изключителна експлозивност и неизменност на най-високо равнище, продължаващо повече от двадесет години, кубинският първенец и през днешния ден е един от най-решаващите играчи в италианската Суперлига. Той потвърди това в последните сезони в „ своя “ Пиаченца, първият тим, който го посрещна в Европа, където единствено преди няколко седмици подвигна като безспорен основен воин купата на CEV.
Роден на 11 юни 1987 година в Сантяго де Куба, наследник на двама баскетболисти, Симон стартира малко инцидентно с волейбола в Суидад (Хавана), утвърждавайки се доста млад в националния тим на страната си. С Куба той печели две трофеи на Северна Америка, сребро на Световното състезание през 2010 година и голям брой самостоятелни оценки за най-хубав блокировач и най-хубав център. На 23-годишна възраст идва повратният миг в кариерата му – преди началото на Световната лига през 2011 година капитанът напуща националния си тим. Трансферът от FIVB идва след година и няколко месеца, през ноември 2012 година
Той дебаркира в Италия, в редиците на Копра (Пиаченца). Това е първата стъпка по пътя, който ще го трансформира в легенда на италианския волейбол. С Пиаченца незабавно печели Challenge Cup през 2013 година и Купата на Италия през 2014 година Следва интервал по света – в Република Корея, Катар и Бразилия. В Корея печели 3 национални шампионата с OK Savings Bank, до момента в който със Сада Крузейро в Бразилия печели два южноамерикански шампионата и Световното клубно състезание. През 2018 година се завръща в Италия в Кучине Лубе (Чивитанова). С фланелката на тима от Лубе печели 3 скудета, 3 Купи на Италия, една Шампионска лига и едно Световно клубно състезание. От 2022 година Симон се завърна в Пиаченца; по-късно имаше къс престой в Джакарта, задоволителен да вдигне азиатската Шампионска лига дружно с Нумори Кейта и Рок Можич – исторически първи път за индонезийски тим, а в този момент ето го и новото предизвикателство в Милано.
Данните, удостоверени от Legavolley, приказват ясно: той е централният блокировач с най-хубаво показване от завръщането си в Италия през сезон 2018-19. В класацията го следват Себастиан Соле, Бартелеми Шиненезе, Марко Подрасчанин и Джанлука Галаси. През последния сезон, макар спирането заради травма, той записва 0,52 точки от обсада на гейм, изпреварен в тази ранглиста само от Агустин Лосер, Томас Берета, Леандор Моска и Флавио Жуалбурто. В италианския хайлайф има 3387 точки, от които 478 аса и 738 блокади. В сбирката му от титли попадат 3 скудета, 4 Купи на Италия, 1 Шампионска лига и 2 Световни клубни шампионати, както и 3 шампионата на Куба, 3 шампионата на Корея, 1 Challenge Cup и 1 азиатска Шампионска лига.
В очакване да го срещнем в Милано след няколко дни, ето и първите му думи като състезател на Алианц (Милано).
Здравей, Робертланди, добре пристигнал в Милано. Какво те подтикна да приемеш това ново предизвикателство?
„ Животът ми постоянно е бил непрестанно предизвикателство и това ново ме вълнува доста. Щастлив съм, че пред мен има опция, която занапред ще откривам в кариерата си. Трябва да бъда почтен: когато имаше първи контакт с Алианц (Милано) незабавно си помислих, че би било ужасно да играя един сезон с треньора Роберто Пиаца и разпределител като Фернандо Крилинг - Качопа. Така започнах да приказвам с президента Лусио Фузаро и с шефа Фабио Лини и когато ми обясниха спортния план и ролята, която бих могъл да имам в тима, споделих „ да “. Вече знаех, че треньорът и разпределителят ще бъдат други, само че за мен това към този момент не беше главният аспект: значим беше планът и той беше доста безапелационен. “
Във всеки тим, в който си играл, си оставил специфичен спомен, с помощта на силата си, само че и на своята персона. Какво ще донесеш в Милано от опита си с националния тим на Куба, в Бразилия, в Лубе и най-много в Пиаченца, която беше твоят първи „ дом “ надалеч от Куба?
„ Това е сложен въпрос. Вярвам, че всичко потегля от страстите, които изпитвам, до момента в който играя волейбол. Аз съм човек, който обича да побеждава и на всяка подготовка постоянно се пробвам да дам най-хубавото от себе си, като подбутвам и съотборниците си да вършат същото. Обичам да работя интензивно, тъй като това е належащо, с цел да се изправиш против всеки мач, както когато нещата вървят добре, по този начин и в по-сложните моменти. Винаги съм се считал за огромен служащ и мисля, че това може да бъде значима полезност за тима. От човешка позиция пък постоянно се пробвам да оказвам помощ на другите и да отпущам опита си разполагаем на групата. “
Новото попълнение на Алианц (Милано), кубинският волейболист Робертланди Симон, даде първото си изявление като състезател на клуба. Той приказва за националния тим, за новия си треньор, за тайната на спортното си дългоденствие и насочи обръщение към почитателите.
Как ще прекарате лятото сред националния тим и фамилията? Притеснявате ли се за актуалната обстановка в Куба?
„ Винаги се безпокоя за страната си и най-много за фамилията ми, което към момента живее в Куба. Щастлив съм обаче, че това лято ще мога да прекарам известно време с тях. Същевременно, носенето на националната фланелка постоянно ме кара да се усещам горделив. Забавлявам се доста, когато играя в интернационалните надпревари, и за мен това постоянно е нещо особено. “
На треньорската пейка ще бъдете с изгряващ експерт като Гийермо Фаласка. Познавате ли го към този момент? Какво е усещането ви от него и какъв принос смятате, че ще дадете на тима?
„ Разбира се, знам кой е Гийермо Фаласка по име и известност, макар че към момента не сме имали опция да се опознаем добре. Скоро ще се забележим в Милано. Имаме и нещо общо: като състезател той е минал през Пиаченца на Лео Маршал няколко години преди моето идване в Емилия. Знам, че е треньор с доста ясни хрумвания и с точна работна философия, ориентирана към построяването на конкурентен тим в Суперлигата, която е едно от най-красивите и сложни шампионати в света. Надявам се да мога да дам 100 % от себе си, с цел да оказа помощ на тима да реализира задачите си. “
През 2010 година на Световното състезание в Италия ви оповестиха за най-силния централен блокировач в света. Шестнадесет години по-късно към момента сте на необикновено равнище. Каква е тайната да останете толкоз конкурентоспособен?
„ Не, през днешния ден не се считам за най-силния централен блокировач в света, нито пък се смятах за подобен през 2010 година Както споделих, постоянно съм бил огромен служащ и през годините съм се опитвал да намеря верния баланс. Баланс, който ми помогнаха да изградя и треньори като Данте Бонинфанте и Самуеле Папи в Пиаченца. Благодарение на това постоянно съм успявал да дам своя принос. Вярно е, към този момент не съм доста млад, само че към момента съм човек, който обича да тренира и да работи крепко. Днес би трябвало да обръщам малко повече внимание на опазването на физиката си, само че постоянно се пробвам да направя всичко допустимо, с цел да оказа помощ на тима, тъй като това е най-важното. “
Има ли обръщение, което желаете да изпратите на новите си почитатели в Милано?
„ На новите си почитатели желая да кажа, че съм в действителност доста зареден и въодушевен да представям тях, този популярен град и този клуб, който ме посрещна с огромно доверие. Готов съм да дам максимума от себе си във всеки един миг за тима и за всички последователи. Надявам се да получа доста възторг и любов, тъй като дружно можем да изживеем един значим сезон. “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ