EMI Media Club: Реализирането на зеления преход е в пряка зависимост от способността на мрежата да „приема" новите пазарни участници
Това беше тематиката на следващата среща на EMI Media Club на 13 май 2022 година Експертите от Института подчертаха, че когато се приказва за бранш „ Енергетика " в България нормално се схваща „ Електроенергетика ", а когато се приказва за енергиен преход, към този момент обичайно тематиката се изчерпва с ВЕИ, енергийна успеваемост и отвод от изкопаеми горива. Същевременно незадоволително внимание се обръща на електроенергийната мрежа, която по едно и също време би трябвало да се оправи с изменящо се ползване - вследствие на ограничения за енергийна успеваемост или електрификация на разнообразни процеси - и с изменящо се произвеждане - възходящ дял на ВЕИ и тяхната непостоянна генерация.
Реализирането на зеления преход е в директна взаимозависимост от способността на мрежата да „ приема " новите пазарни участници - да ги възнамерява, причислява, ръководи и диспечира, и то на фона на поддържане на високи равнища на сигурност на електроснабдяването за всички клиенти. Нещо повече, всичко това би трябвало да се случва чрез остаряла, физически и софтуерно, инфраструктура - едвам към 1/3 от мрежата на ниско напрежение в страните от Европейския съюз е на възраст под 20 година, а близо 1/3 е на възраст над 40 година
Според оценки на Евроелектрик, на европейско равнище са нужни нови вложения в размер на сред 375 и 425 милиарда евро до 2030 година, което е с 50-70% по-висок ритъм спрямо вложенията в мрежа до 2019 година „ Инвестициите в мрежата са незабавно нужни за енергийния преход и имат голям капацитет за основаване на работни места. (...) Призоваваме политиците да подобрят капиталовите рамки и тарифния дизайн, да улеснят достъпа до фондове на Европейски Съюз и да ускорят процесите по издаване на разрешителни ", приканва генералният секретар на Евроелектрик Кристиан Рубин.
Традиционно в България вложенията в мрежова инфраструктура се финансират съвсем напълно през контролираните цени за мрежови услуги. През 2021 година междинната цена за даване на мрежови услуги на високо, приблизително и ниско напрежение в България е с 10% под равнището си от 2011 година и съставлява към 35% от междинната цена за Европейски Съюз. В същия интервал междинната цена в Европейски Съюз се усилва с 10%. Това се случва на фона на взрив при ВЕИ вложенията в България през 2012 година, като 50% от ВяЕЦ и 75% от ФЕЦ са присъединени към разпределителните мрежи, на приблизително напрежение.
В интервала 2011-2021 година в България са въведени в употреба нови 221 МВт ВяЕЦ и 1166 МВт ФЕЦ, а прогнозата на Електроенергийния систематичен оператор и неотдавна признатия План за възобновяване и резистентност, за интервала 2022-2030 година е те да се усилят с спомагателни 759 МВт ВяЕЦ (3,4 пъти) и 2894 МВт ФЕЦ (2,5 пъти). Това значи и изисква и скок на нужните нови вложения в мрежова инфраструктура, която да обезпечи безпроблемно, навременно и надеждно присъединение и ръководство на новите мощности, без това да въздейства на качеството на услугата за потребителите.
Сходни проекти за развиване на ВЕИ мощностите има и в Гърция и Румъния, само че за разлика от България, тези проекти включват и разбори за съпътстващото развиване на мрежата, нужното финансиране, както и източниците на това финансиране. И в двете страни плануваните нови вложения в мрежите са на стойност, която е близка до плануваните вложения в нови въозобновяеми мощности, т.е. за всяко едно евро, вложено в нови мощности, се планува още към едно евро за вложения в мрежови услуги. Като главен източник на финансиране е планувана Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 година и по-конкретно - Европейският фонд за районно развиване, Кохезионният фонд и Европейският обществен фонд, както и други източници, като да вземем за пример приходите от продажба на квоти за въглеродни излъчвания.
За съпоставяне, Интегрираният народен проект в региона на енергетиката и климата 2020-2030 на България загатва, че ще са нужни нови вложения в мрежови услуги, само че нито прави оценка за техния размер, нито за източниците на финансиране. Планът за възобновяване и резистентност планува само вложения в мрежата на високо напрежение, с което се цели увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ в случай, че главната част от съществуващите ВЕИ мощности са присъединени към мрежите на приблизително напрежение. Имайки поради този опит, както и прогнозите на европейско равнище за присъединение на нови мощности към мрежи на приблизително напрежение - към 50% от всички нови мощности и към 70% от новите ВЕИ мощности - би следвало фокусът на сходни капиталови планове да е точно към тези мрежи.
Предвид предстоящото бъдещо развиване на енергийния бранш, проектите за увеличение на каузи на ВЕИ и навлизането на нови видове пазарни участници и на фона на задължения за обезпечаване на надеждни и качествени услуги за потребителите, нуждата от нови вложения в мрежови услуги ще се усилва. Един вид е да се резервира сегашният модел на финансирането им - през контролираните цени, само че това би означавало шоковото им увеличение. Другият вид, по образеца на прилежащи страни, е да се обезпечи в допълнение грантово финансиране, което да понижи ценовия напън върху потребителите, което е изключително значимо в актуалните условия на високи борсови цени на електрическата сила. Алтернативата е вложенията да се задържат на незадоволително ниско равнище, което изкуствено ще сътвори тесни места в процеса на енергиен преход и съответно - стеснен потенциал за присъединение на нови ВЕИ мощности. Подобни проблеми се следят в доста страни в Европейски Съюз, а във Англия нови вложители с интерес да изградят ВЕИ мощности получават опция за присъединение към мрежата най-рано през 2027-2030 година
Сходните проблеми изискват и евентуално ще доведат до синхронизиран метод и механизми и благоприятни условия за поддръжка на вложенията в мрежи на равнище Европейски Съюз, само че отговорността за планирането и потреблението на сходни средства ще остане обвързване на националните управляващи. Дори и сега има задоволително финансови механизми, образецът на Гърция и Румъния е сладкодумен, само че на национално равнище продължава да липсва явен и последователен метод към този проблем. Необходимо е:
дефиниране на казуса - в това число да се разпознават тесните места при присъединението на ВЕИ мощности към мрежата;
правене на прогноза на нужните вложения за разрешаването му;
правене на времева рамка до края на 2030 година, която да се актуализира да вземем за пример на всеки две години;
установяване на източниците на финансиране - ценови, целеви фондове, като Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ", бюджетни средства, извънбюджетни средства, интернационалните фондове и др.;
превръщането на всичко това в задача за осъществяване в границите на регулаторните интервали за фирмите.
Вместо това, ръководещите бързат да сложат каруцата пред коня, като съкратяват периоди за присъединение на нови ВЕИ планове към мрежата или вкарват осведомителен режим за присъединение, без да се интересуват дали има механически и финансови благоприятни условия за това. Това им разрешава да „ отметнат " следващ политически ангажимент - понижаване на административната тежест при присъединение на нови ВЕИ мощности - което ще остане единствено на хартия, защото не визира първопричината на казуса - незадоволително равнище на регулаторно приети вложения и липса на други източници на финансиране за мрежовите компании. Крайният резултат е напрежение сред вложители в нови ВЕИ мощности и мрежови компании и по-лошо - спомагателни спънки пред постигането на задачите на енергийния преход.
Реализирането на зеления преход е в директна взаимозависимост от способността на мрежата да „ приема " новите пазарни участници - да ги възнамерява, причислява, ръководи и диспечира, и то на фона на поддържане на високи равнища на сигурност на електроснабдяването за всички клиенти. Нещо повече, всичко това би трябвало да се случва чрез остаряла, физически и софтуерно, инфраструктура - едвам към 1/3 от мрежата на ниско напрежение в страните от Европейския съюз е на възраст под 20 година, а близо 1/3 е на възраст над 40 година
Според оценки на Евроелектрик, на европейско равнище са нужни нови вложения в размер на сред 375 и 425 милиарда евро до 2030 година, което е с 50-70% по-висок ритъм спрямо вложенията в мрежа до 2019 година „ Инвестициите в мрежата са незабавно нужни за енергийния преход и имат голям капацитет за основаване на работни места. (...) Призоваваме политиците да подобрят капиталовите рамки и тарифния дизайн, да улеснят достъпа до фондове на Европейски Съюз и да ускорят процесите по издаване на разрешителни ", приканва генералният секретар на Евроелектрик Кристиан Рубин.
Традиционно в България вложенията в мрежова инфраструктура се финансират съвсем напълно през контролираните цени за мрежови услуги. През 2021 година междинната цена за даване на мрежови услуги на високо, приблизително и ниско напрежение в България е с 10% под равнището си от 2011 година и съставлява към 35% от междинната цена за Европейски Съюз. В същия интервал междинната цена в Европейски Съюз се усилва с 10%. Това се случва на фона на взрив при ВЕИ вложенията в България през 2012 година, като 50% от ВяЕЦ и 75% от ФЕЦ са присъединени към разпределителните мрежи, на приблизително напрежение.
В интервала 2011-2021 година в България са въведени в употреба нови 221 МВт ВяЕЦ и 1166 МВт ФЕЦ, а прогнозата на Електроенергийния систематичен оператор и неотдавна признатия План за възобновяване и резистентност, за интервала 2022-2030 година е те да се усилят с спомагателни 759 МВт ВяЕЦ (3,4 пъти) и 2894 МВт ФЕЦ (2,5 пъти). Това значи и изисква и скок на нужните нови вложения в мрежова инфраструктура, която да обезпечи безпроблемно, навременно и надеждно присъединение и ръководство на новите мощности, без това да въздейства на качеството на услугата за потребителите.
Сходни проекти за развиване на ВЕИ мощностите има и в Гърция и Румъния, само че за разлика от България, тези проекти включват и разбори за съпътстващото развиване на мрежата, нужното финансиране, както и източниците на това финансиране. И в двете страни плануваните нови вложения в мрежите са на стойност, която е близка до плануваните вложения в нови въозобновяеми мощности, т.е. за всяко едно евро, вложено в нови мощности, се планува още към едно евро за вложения в мрежови услуги. Като главен източник на финансиране е планувана Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 година и по-конкретно - Европейският фонд за районно развиване, Кохезионният фонд и Европейският обществен фонд, както и други източници, като да вземем за пример приходите от продажба на квоти за въглеродни излъчвания.
За съпоставяне, Интегрираният народен проект в региона на енергетиката и климата 2020-2030 на България загатва, че ще са нужни нови вложения в мрежови услуги, само че нито прави оценка за техния размер, нито за източниците на финансиране. Планът за възобновяване и резистентност планува само вложения в мрежата на високо напрежение, с което се цели увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ в случай, че главната част от съществуващите ВЕИ мощности са присъединени към мрежите на приблизително напрежение. Имайки поради този опит, както и прогнозите на европейско равнище за присъединение на нови мощности към мрежи на приблизително напрежение - към 50% от всички нови мощности и към 70% от новите ВЕИ мощности - би следвало фокусът на сходни капиталови планове да е точно към тези мрежи.
Предвид предстоящото бъдещо развиване на енергийния бранш, проектите за увеличение на каузи на ВЕИ и навлизането на нови видове пазарни участници и на фона на задължения за обезпечаване на надеждни и качествени услуги за потребителите, нуждата от нови вложения в мрежови услуги ще се усилва. Един вид е да се резервира сегашният модел на финансирането им - през контролираните цени, само че това би означавало шоковото им увеличение. Другият вид, по образеца на прилежащи страни, е да се обезпечи в допълнение грантово финансиране, което да понижи ценовия напън върху потребителите, което е изключително значимо в актуалните условия на високи борсови цени на електрическата сила. Алтернативата е вложенията да се задържат на незадоволително ниско равнище, което изкуствено ще сътвори тесни места в процеса на енергиен преход и съответно - стеснен потенциал за присъединение на нови ВЕИ мощности. Подобни проблеми се следят в доста страни в Европейски Съюз, а във Англия нови вложители с интерес да изградят ВЕИ мощности получават опция за присъединение към мрежата най-рано през 2027-2030 година
Сходните проблеми изискват и евентуално ще доведат до синхронизиран метод и механизми и благоприятни условия за поддръжка на вложенията в мрежи на равнище Европейски Съюз, само че отговорността за планирането и потреблението на сходни средства ще остане обвързване на националните управляващи. Дори и сега има задоволително финансови механизми, образецът на Гърция и Румъния е сладкодумен, само че на национално равнище продължава да липсва явен и последователен метод към този проблем. Необходимо е:
дефиниране на казуса - в това число да се разпознават тесните места при присъединението на ВЕИ мощности към мрежата;
правене на прогноза на нужните вложения за разрешаването му;
правене на времева рамка до края на 2030 година, която да се актуализира да вземем за пример на всеки две години;
установяване на източниците на финансиране - ценови, целеви фондове, като Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ", бюджетни средства, извънбюджетни средства, интернационалните фондове и др.;
превръщането на всичко това в задача за осъществяване в границите на регулаторните интервали за фирмите.
Вместо това, ръководещите бързат да сложат каруцата пред коня, като съкратяват периоди за присъединение на нови ВЕИ планове към мрежата или вкарват осведомителен режим за присъединение, без да се интересуват дали има механически и финансови благоприятни условия за това. Това им разрешава да „ отметнат " следващ политически ангажимент - понижаване на административната тежест при присъединение на нови ВЕИ мощности - което ще остане единствено на хартия, защото не визира първопричината на казуса - незадоволително равнище на регулаторно приети вложения и липса на други източници на финансиране за мрежовите компании. Крайният резултат е напрежение сред вложители в нови ВЕИ мощности и мрежови компании и по-лошо - спомагателни спънки пред постигането на задачите на енергийния преход.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ