Хуан Сото прегърна играта в светлината на прожекторите в Ню Йорк още от самото начало
Това беше преди няколко години, преди Реджи Джаксън да се скита до бейзболната Звезда на гибелта в Хюстън, когато той към момента щеше да прекара няколко седмици от пролетта в Тампа, предаване на познания на тези по-млади играчи, които ги търсеха и като цяло развлечение на останалите от нас в периферията.
Това беше пролетта, когато Герит Коул дойде като янки като свободен сътрудник и Реджи бе приказвал с него доста и се почувства добре за възможностите му да направи скок в блясъка на Ню Йорк.
„ Знаеш ли какво е? “ Джаксън сподели една заран, в дома на клуба на Steinbrenner Field. „ Той не просто желае да бъде тук, само че желае да доставя тук. За него не е задоволително просто да се впише. Искаш да си огромният човек в огромния град. “
Тогава той се усмихна с онази безконечна 24-каратова усмивка на Реджи.
„ Не всички можем да създадем това “, сподели той с мигане.
Хуан Сото, в случай че не сте забелязали, направи това. Той освен е приел отговорността да стане звезда тук, той я е прегърнал и...
Прочетете целия текст »
