Катастрофирах С Патрулния Мотоциклет, Видях Брат Ми Клекнал До Мен. Той Беше Починал Преди 3 Години
Това беше доста необичайно, тъй като брат ми умря от свръхдоза преди няколко години …
Единственото нещо, което си припомням е по какъв начин той погледна часовника си и сподели, че те скоро ще дойдат тук. После стана и си потегли … Не помня нищо друго. Да, по-късно претърпях интервенция и към момента имам проблеми с паметта.
Друг пострадал разказва изцяло противоположна картина, написа " здраве.то ". Сърцето й спряло заради тежка алергична реакция. Но никакви пустош, тишина и мрачевина.
Спомням си чувството, по какъв начин някой изсмуква тъмнината, също като вода със спринцовка. Тя последователно изчезваши и скоро се озовах в градина. Там нямаше цветя, единствено прахоляк и пожълтяла трева. В средата имаше детска площадка, в центъра на която се намираше въртележка с две деца, едно момче и едно момиче. Това е мъчно да се опише, само че наподобява пред мен се появи избор: да остана или да се върна. След това изброих аргументите, заради които желаех да се върна, само че нищо не се случваше, до момента в който не разбрах, че не желая да се деля с майка ми. Тогава като че ли ме пуснаха да си потегли. По-късно се оказа, че била в положение на клинична гибел в продължение на 6 минути.
Друг мъж в детството си боледувал съществено и един път положението му се утежни трагично.
Гледайки обратно, разбирам, че най-ужасното нещо в това отношение е, че когато сте там, наподобява, че всичко е умерено и спокойно. А с цел да се върнете, би трябвало да се заставите да извършите нещо неприятно – това е като натискане на бутона за тревога на будилника в седем сутринта. Вие го изключвате още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че би трябвало да отивате на учебно заведение или на работа …
И различен случай на повален от сърдечен удар, сърцето му стопира три пъти, до момента в който го карат в кола за спешна помощ.
Очевидно се събуждах всякога, когато успяваха да задвижат сърцето ми с дефибрилатор. В същото време всякога, когато идвах в схващане, споделях на лекарите за някакъв звук или зов. Нямаше светлина, само че просто ми се искаше да дремя.
Аз съм жив! Аз съм жив! Аз съм жив …
След като падна от мотоциклет с цялостна скорост, различен човек, който е бил на косъм от смърттаспира да диша и тялото му стартира да се гърчи в спазми. Две минути по-късно приятелят му съумя да го реанимира.
За мен това беше единствено затъмнение. Никакви сънища, никакви видения, просто нямаше нищо. Когато се разсъниха, 10 пъти попитах какво се е случило, преди да осъзная, че явно съм жив./
Единственото нещо, което си припомням е по какъв начин той погледна часовника си и сподели, че те скоро ще дойдат тук. После стана и си потегли … Не помня нищо друго. Да, по-късно претърпях интервенция и към момента имам проблеми с паметта.
Друг пострадал разказва изцяло противоположна картина, написа " здраве.то ". Сърцето й спряло заради тежка алергична реакция. Но никакви пустош, тишина и мрачевина.
Спомням си чувството, по какъв начин някой изсмуква тъмнината, също като вода със спринцовка. Тя последователно изчезваши и скоро се озовах в градина. Там нямаше цветя, единствено прахоляк и пожълтяла трева. В средата имаше детска площадка, в центъра на която се намираше въртележка с две деца, едно момче и едно момиче. Това е мъчно да се опише, само че наподобява пред мен се появи избор: да остана или да се върна. След това изброих аргументите, заради които желаех да се върна, само че нищо не се случваше, до момента в който не разбрах, че не желая да се деля с майка ми. Тогава като че ли ме пуснаха да си потегли. По-късно се оказа, че била в положение на клинична гибел в продължение на 6 минути.
Друг мъж в детството си боледувал съществено и един път положението му се утежни трагично.
Гледайки обратно, разбирам, че най-ужасното нещо в това отношение е, че когато сте там, наподобява, че всичко е умерено и спокойно. А с цел да се върнете, би трябвало да се заставите да извършите нещо неприятно – това е като натискане на бутона за тревога на будилника в седем сутринта. Вие го изключвате още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че би трябвало да отивате на учебно заведение или на работа …
И различен случай на повален от сърдечен удар, сърцето му стопира три пъти, до момента в който го карат в кола за спешна помощ.
Очевидно се събуждах всякога, когато успяваха да задвижат сърцето ми с дефибрилатор. В същото време всякога, когато идвах в схващане, споделях на лекарите за някакъв звук или зов. Нямаше светлина, само че просто ми се искаше да дремя.
Аз съм жив! Аз съм жив! Аз съм жив …
След като падна от мотоциклет с цялостна скорост, различен човек, който е бил на косъм от смърттаспира да диша и тялото му стартира да се гърчи в спазми. Две минути по-късно приятелят му съумя да го реанимира.
За мен това беше единствено затъмнение. Никакви сънища, никакви видения, просто нямаше нищо. Когато се разсъниха, 10 пъти попитах какво се е случило, преди да осъзная, че явно съм жив./
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ