Тотяна Соколова сподели пред Виолета Тончева за постановката 100!“, посветена

Тотяна Соколова показа пред Виолета Тончева за постановката " 100! “, отдадена на 100-годишния празник на Варненския спектакъл, партньорството с режисьора Боян Иванов, хореографските способи, превръщането на дефекта в резултат и живеенето в театъра като религия на клетъчно равнище. Премиера 12 март 2021, 19.00, Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “

- Как се основава хореография за юбилеен сценичен театър с амбициозното заглавие " 100! “?

-Аз съм хореограф, само че доста обичам да работя за спектакъл и това е обичаната ми работа. В този смисъл се отнасям и към юбилейния театър на Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “. За мен правенето на празничен театър е празник.

- Очевидно тук би трябвало да търсим пресечната точка сред Вас и режисьора Боян Иванов, който пък обича танцов спектакъл.

-Точно по този начин. Работата ми с Боян, която датира от години, постоянно слага провокации. И двамата обичаме провокациите, тъй че нашият блян е постоянно да вършим нещо друго, да се предизвикваме един различен и непрестанно да развиваме това свое партньорство.

" 100! “ е авторски план на Боян, само че в него има и доста мои авторски неща. Освен за " Часът, в който не знаехме нищо един за различен “, по който работихме дружно с него, аз направих с актьорите на Варненския трагичен спектакъл и " Болеро “ - една миниатюра, която, мисля, също беше във връзка някаква празнична годишнина на театъра. Така че познавам някои от артистите. В настоящето зрелище вземат участие както актьори от по-старото, по този начин и актьори от по-младото потомство. Трудността при " 100! “ беше да основа уравновесена хореография, съгласно опциите на другите генерации и по отношение на драматургичния материал на Боян.

- Какво в хореографията е от кардинално значение за Вас, на какво държите?

-Работя с езика на актуалния танц. Независимо пред кого се изправям, дали прочут или чужд актьор, аз се преценявам с неговите дадености и неговата движенческа просвета. За страдание в театралните академии не се натъртва на движенческото развиване на артиста. А да си актуален актьор, значи да можеш доста неща.

В годините съм си изработила способи, с които тествам опциите на съответния човек, с цел да ги употребявам по-късно оптимално. Целта ми е да показва актьора в най-хубавия му тип. Преобразявам, каквото мога и в придвижване образовам всекиго, който желае да се учи и да схване нещо ново. Обичам да трансформирам дефектите в резултат, с това съм известна, това го мога и ми доставя наслаждение.

- Страхотно преимущество за един хореограф. Как го постигате, може би и с възприятие за комизъм...

О, да, то е наложително за мен и належащо освен при скеча. Дори и драма да вършим, с Боян се стремим да вкарваме възприятие за комизъм, с цел да не натежава нещастието, да не тласка фена единствено към тъмната страна на живота. Главната цел във всяко нещо, с което се понечвам в театъра, е да напрая по този начин, че съответният актьор да наподобява можещ, да наподобява добре и да не се тормози, че прави нещо, което не му приляга. Това е много мъчно и тъкмо това значи да превърнеш дефекта в резултат. Не съм от хореографите, които се оправдават, че са обяснили по какъв начин би трябвало да се танцува, само че артистите не могли да го схванат. Не. Ти като хореограф си задължен освен да представиш себе си като създател, а да направиш по този начин, че и артистите да се показват добре, да наподобяват добре и да се усещат добре.

От дълги години работя в областта на театъра и на този стадий за мен е значителен духът на процеса, в който се прави нещо, не толкоз неговият краен резултат.

- Но духът на репетиционния развой се възпроизвежда по-късно във всеки театър.

-Да, по този начин е. Именно по тази причина се стремя всеки репетиционен ден да минава под знака на любовта към това, което създаваш. Много ми е значимо това, тъй като то е моят живот в театъра, моят живот в танца. Мога да кажа, че до момента всеки миг от подготовка ни за премиерата на " 100! “ беше взаимнозареждащ и това ме прави щастлива.

Представлението ни е построено на скечов принцип, само че има и драматургичен материал с трогателни подиуми, които разплакват. Вярвам, че това ще се придвижи и публиката ще го усети, тъй като на подготовките се случва самите артисти да се просълзят. Мисля, че това е добър знак за метода, по който ще се схване спектакълът.

- Защо харесвате танца?

-Хубав въпрос, не са ми го задавали. Знаете ли, аз даже не се помня преди този момент. Нямам мемоари за преди този момент. Целият ми живот от 5-годишна е изпълнен с танца. Що се отнася до хореографията, след всичките ми образования в Европа, нямах визия какво ще се случи с мен. Тогава пристигна първото ми присъединяване в театрална режисура, доста добре помня, " Двубой “ от Иван Вазов на режисьора Николай Ламбрев в Театъра на армията.  Оттам нататък нещата просто се развиха от единствено себе си. Не съм го преследвала, то е било вътре в мен и аз просто го взех, то е моето нещо.

- Какво пожелавате на Варненския спектакъл за юбилея?

-Пожелавам най-хубавото. Никой не знае какво ни е приготвило бъдещето, само че дано духът на тази 100-годишнина да се резервира, без значение от измененията, които ще дойдат естествено с времето.

Пожелавам на артистите да не губят вярата си в утопията, в която живеят. Защото на вярата в театъра, приказвам за България, би трябвало да се гледа като на химера. Това е религия на клетъчно равнище, тя е доста мощна и тук я има.

Татяна Соколова приключва класическа хореография в София (1981) и взе участие с основни функции в първото Българско пробно студио за модерни танци. През 1986 година стартира кариера като самостоятелен танцьор и хореограф. Специализира актуален танц в Англия, Холандия, Германия и Франция (1983-2000). Завършва Балетна постановка (2005) и Българска фолколорна педагогика (2009) в Нов български университет, пази научната степен лекар и става основен помощник в Театралния департамент на Нов български университет, където основава специалността " Танцов спектакъл ". Татяна Соколова е хореограф на националния тим по фигурно пързаляне на България и създател на над 80 театрални и танцови постановки в България и чужбина.

" 100 " е юбилеен театър за 100-годишнината на Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ Варна, който ще бъде показан на 12 март 2021, от 19.00 часа, на съществена сцена. 

Автор и режисьор Боян Иванов

Сценография и костюми Елица Георгиева

Хореография Татяна Соколова

Музикално оформление S.U.S.F.

Видеомапинг Тодор Тодоров

Графичен дизайн Славяна Иванова

Участват: Биляна Стоева, Валентин Митев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Милена Кънева, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Ангелова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Симеон Лютаков, Станислав Кондов, Стоян Радев, Теодора Михайлова, Христина Джурова, Юлияна Чернева.